Проф. дпн Татяна Дронзина

Националният народен конгрес на Китай откри годишната си сесия в Пекин на 5 март. Бидейки най-големият парламент в света, той теоретично трябва да е върховният управляващ орган. Истината е, че той провежда решенията на Китайската комунистическа партия, а реалното действие се осъществява от неговата постоянна комисия от 150 човека. Така или иначе, на тазгодишната му сесия бе оповестен бюджетът за отбрана, който е със 7,1% повече от миналогодишния и пет пъти по-голям от бюджета за отбрана на Япония. Това повишаване на фона на понижаването на темповете на икономически растеж, подхранва редица опасения относно военните амбиции на Китай. 

Подобен достатъчно ясен сигнал е съпроводен от други, не до там еднозначни. На пресконференция на 7 март китайският външен министър Ван И предложи възможността Пекин да работи с международната общност за посредничество между Русия и Украйна, но с уговорката, че ще насърчава стратегическото партньорство с Русия през новата ера, като под нова ера обикновено се разбира управлението на лидера Си. По отношение на Украйна Китай преследва деликатен баланс между нарастващите си стратегически и икономически отношения с Русия, от една страна, и нежеланието си да изгуби друг, макар и по-малък търговски партньор. Миналата седмица главният банков регулатор на Китай заяви, че нито подкрепя, нито ще участва във водените от Запада финансови санкции срещу Русия. Тази позиция на Китай стана известна между изследователите на международните отношения като позиция на „проруски неутралитет. Много от тях вярват, че Путин е доловил нюансите в китайската позиция и е схванал безпогрешно, че Китай не одобрява действията му, но няма да се намеси, за да го спре. Китай вярва, че подобен баланс ще го изведе от кризата, без да навреди на отношенията му с основните западни пазари. 

Но това вече не е толкова сигурно. Икономическите гиганти от ЕС като Германия, които са от критична важност за успеха на китайската инициатива „Един пояс, един път“, вече дадоха сигнал, че ще изискват много повече от Китай отколкото един демонстриран, но безсъдържателен неутралитет. Точно преди началото на войната германският външен министър Аналена Бербок предупреди, че ако Китай толерира руска инвазия в Украйна, Берлин „не може да има нормални отношения“ с Пекин. И като се има предвид нарасналото значение на балтийските държави за сигурността на ЕС, опитите на Китай да доведе Литва до банкрут заради отношенията и с Тайван сега ще го представят в още по-лоша светлина. Нежеланието на Китай да осъди Русия и многократните му призиви за „дипломация“ без никакви действия в международен план силно намаляват доверието към него -– особено като се има предвид страстната пропутинска кампания, толкова ентусиазирано провеждана в рамките на собствената му територия.
Министър председателят на друга западна нация - Австралия - Скот Морисън Морисън на свой ред заяви, че инвазията е поставила китайското правителство пред избор: ако Пекин е ангажиран с глобалния мир, трябва да има повече действия, отколкото думи. 

Каквито и да са намеренията му, Китай не може да не разбира, че стана суперсила в рамките на съществуващия световен ред, основан на върховенството на закона  - ред, който Русия се стреми да разруши. И сигурно сред прагматичните китайски политици има такива, които си задават въпроса: Това ли наистина е най-доброто за него?

Миналата седмица служители по сигурността на САЩ споделиха разузнавателна информация с New York Times, която показва, че китайското правителство е било запознато с плановете за нахлуване на Путин, и е подало сигнал, че Китай няма да се намесва. Китайският лидер може би е смятал, че западните политически системи, отслабени от хибридната война, която Русия води срещу Запада повече от десетилетие, няма да са в състояние да отговорят ефективно, а напротив, ще загубят отново международно доверие и престиж. Но Путин разигра много различен сценарий, като даже не изчака да мине разпутицата – сезона на гъстата, лепкава и непроходима кал, в която заглъзват всички тежки машини. Решителната съпротива в Украйна и бързината, с която НАТО и глобалното гражданско общество се обединиха, за да изолират Русия икономически и политически, създадоха нови дилеми за Пекин; те с положителност ще изместят външната му политика отвъд чистите дипломатически формули. 

Как ще промени това стойността на Русия като стратегически партньор?

В краткосрочен план Пекин ще трябва да реши как ще се справи с политическата и икономическа изолация на Русия. Освен държавите, нечувана солидарност и способност за мобилизация прояви световното гражданско общество. Заедно се борят срещу Русия на Путин хакерски групи като Anonymous и членове на това, което основателят на Bellingcat (организация, която се занимава с разследване в зоните на бойни действия, използвайки открити източници) Елиът Хигинс нарича глобалната разузнавателна общност с отворен код, както и бивши военни от цял свят, доброволно вземащи участие в тази наистина глобална съпротива. Хуманитарни работници, неправителствени организации, асоциации от всякакъв вид – привидният хаос постепенно отстъпва място на координирани международни действия, чрез които гражданите се противопоставят на руската агресия. 
В резултат, Русия губи информационната война, докато Украйна, начело със Зеленский, който може и да е слаб политик, но е отличен пиар на самия себе си и на страната, заема все по-убедителни позиции в очите на световното обществено мнение. До този момент Китай позиционираше себе си и Русия като режими, които се отличават със стабилност и сила, за разлика от разложения и неспособен на действия Запад. Но демонстрирането на тесни връзки с Русия сега ще отведе Китай в дълбока репутационна дупка, която не е в съзвучие с неговите геополитически интереси. А те неизменно са вързани с проблемът „Тайван“. 

Проблемът Тайван 

В годишния доклад на китайското правителство, издаден на 5 март 2022 г., се казва, че Китай е ангажиран с „решаването на въпроса с Тайван в новата ера – читателите вече знаят какво означава това. Все пак, до този момент, няма открити признаци, че Китай се готви да нахлуе в Тайван – неговата инвазия там ще е на крачка от разпалването на трета световна война, тъй като ще срещне военната реакция на Япония и САЩ – вероятно координирана. Ако САЩ позволят на Пекин да поеме контрола над Тайван, това ще застраши базите им в Окинава и Гуам, а Япония вероятно ще разработи свои собствени ядрени оръжия. Въпреки че САЩ не са пряко обвързани от Закона за отношенията с Тайван от 1979 г. с неговата военна защита, едва ли ще останат в ролята на наблюдател. И тайванците ще приветстват това, защото се страхуват от съдбата на украинците. Броят  на хората, които се смятат за китайци, е намалял, а тези, които твърдят, че съчетават тайванска и китайска идентичност, са слезли от 50 на 30 процента. Тази промяна в идентичността получи тласък с промяната на статута на Хонконг.  Въпросното събитие показа на тайванците какво могат да очакват от националното обединение в „единен Китай“. Проучване на тайванското население, публикувано на 4 март 2022 г., показа, че 76% от респондентите са доволни от статуквото, докато по-малко от 15% искат връщане към КНР.

Но между Тайван и Украйна има разлики

На първо място е правният фактор. Украйна е международно призната суверенна държава с пълноправно членство в ООН. Следователно руската инвазия наруши Устава на ООН. Макар да няма широко международно признание на суверенитета си, днес Тайван е 22-рата най-голяма икономика в света и високотехнологичната ѝ промишленост играе ключова роля в системата на международните икономически отношения. Има още нещо, което прави инвазията в Тайван изключително трудна: географията. Украйна е равнинна, но Тайван е планински остров и е отделен от континентален Китай чрез широкия Тайвански проток. Един десант почти сигурно би се провалил, ако срещне решителна съпротива. Ето защо нахлуването в Тайван ще трябва да бъде предшествано от морска блокада или масивна ракетна атака за унищожаване на инфраструктурата му. Това ще даде време на САЩ и Япония да реагират. Китайската народноосвободителна армия също е напълно наясно, че за разлика от руската й липсва боен опит. Китай не е воювал от 1979 г., когато нахлу във Виетнам. Следователно пълномащабна китайска инвазия в Тайван е малко вероятна, каквито и да са уроците, които ще извлече от сегашната криза. Ако китайското ръководство е решило да лови риба в мътна вода, като се възползва сътресенията в системата на международните отношения, постигнати в резултат на войната в Украйна, то вероятно ще се ориентира към изграждане на повече изкуствени рифове или окупация на малки острови, непринадлежащи към неговата територия. Това вероятно ще бъде начинът да тества търпимостта на САЩ без да предизвика тяхната военна реакция – тъкмо онова, което му трябва да знае.