ПАТРИАРШЕСКО ПОСЛАНИЕ 
ПО ПОВОД СВЕТАТА ПАСХА


† В А Р Т О Л О М Е Й
ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА 
КОНСТАНТИНОПОЛ - НОВИЯ РИМ
И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
ДО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА:
БЛАГОДАТТА, МИРЪТ И МИЛОСТТА
НА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ В СЛАВА ХРИСТОС ДА СА ВСИЧКИ ВАС

Честнейши събратя Йерарси,
Възлюбени чеда, 

Достигнали, по Божията милост, до всеспасителното Възкресение Господне, чрез което смъртта се обезсили и дверите на Рая се разтвориха за адамовия род, отправям към всички вас пасхален поздрав и сърдечен празничен привет, прогласявайки на висок глас обрадващото света: „Христос воскресе!“. 
Църковният живот по всеки един свой аспект трепти с неизказуемата радост на Възкресението. „Възкресният опит“ бива засвидетелстван със Светиите подвижници и Мъчениците на вярата, с богослужебния и мистичен опит, с възвестяването на Евангелието „до край земя“ и благочестието и духовния живот на верните, с тяхната жертвена любов и светоглед съгласно Христа, и ожидането им на един свят, в който „смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече“ .

Във Възкресението и чрез Възкресението всичко попада в движение към Царството Божие. Този есхатологичен устрем винаги е подсигурявал на Православното свидетелство в света динамичност и целенасоченост. Въпреки разпространяваните митове за обратното, по причина на есхатологичната насоченост на своя живот Църквата никога не се е предавала пред присъствието на злото в света във всичките му форми, не е отхвърляла реалността на болката и смъртта, не е забравяла за съмнителността на човешките неща и никога не е възприемала борбата за един по-справедлив свят като чужда на своята мисия.

Тя знае обаче, че болката и кръстът не са крайната реалност. Житейската същност на християнския живот е в убедеността, че чрез Кръста, т.е. „през тесните врата“ , ние биваме отвеждани във Възкресението. Тази вяра се отобразява във факта, че ядрото на църковния живот – Божествената Евхаристия, е същностно свързано с Възкресението Христово. В Право-славещата традиция, както подчертава блаженопочившият Пергамски митрополит Йоан, Божествената Евхаристия „е изпълнена с радост и светлина“, понеже „тя няма за основа Кръста и възвеличаването на страданието, а Възкресението като надмогване на Кръстното страдание“ . Божествената Евхаристия ни пренася на Голгота не за да останем там, а за да бъдем отведени посредством Кръста във вечната светлина на славата на Божието Царство. Православната вяра е надмогване на утопичното виждане за „спасение без Кръст“ и на екзистенциалното корабокрушително виждане за „кръст без Възкресение“. 

Нашето участие във Възкресението Христово посредством тайнството на Църквата е, от една страна, отхвърляне на дело на всякакви утопии на „широките пътища“ и на лъжовните райски невиждани блаженства,  откъдето то е и окончателно надмогване на безнадежната затвореност в някакъв уж непреодолим нихилизъм, понеже Кръстът Христов довежда при нас Възкресението, „безспирното веселие“, „вечната слава на въздаянието“. Съкрушаването на смъртта посредством Кръста и Възкресението на Спасителя поставя нашия живот в богочовешка същина и небесно назначение. 

Ние в Христа знаем и осъзнаваме, че настоящият живот не е целият наш живот, че биологичната смърт не слага край и заличаване на нашето съществуване. Защото биологичните граници на живота не са истинските му предели. Докато разбирането, че животът е неминуем „ход към смъртта“, води до екзистенциална безизходица, до отчаяние и нихилизъм, до безразличие относно най-същностните неща в живота. Науката, както и икономическият и социалният напредък,  не са в състояние да предоставят същностно решение и изход от тях. Християните са тези, „които имат надежда“ , които ожидат идещото Царство на Отца и Сина и Светия Дух като окончателна реалност, като пълнота на живота и познанието, като възпълнена радост не само за идните поколения, но и за целия човешки род от началото до свършека на земния век. 
Такова едно възприемане на историята и вечността, на православната нравственост и култура, с възкресния характер на вярата и неоспоримия факт, че великото чудо на Истината се открива само „на онези, които с вяра се покланят на Тайнството“, ние сме призовани да засвидетелстваме днес сред една повсеместно ширеща се култура на отхвърляне на Намиращия се отвъд пределите на познанието и мачкане на духовната идентичност на човешкото съществуване.

Прославяйки с псалмопения, химни и духовни песни Господа, Възкръснал от мъртвите и Даряващ на всички живот вечен, и участвайки възторжено в „общия на всички ни празник“,  се молим на всекрепкия, премъдър и всемилостив Творец и Изкупител наш да умири света, да обдари човешкия род със Своите спасителни дарове, за да се възпява и благославя всечестното и величествено Негово име, сега и винаги и вовеки веков. Амин!

Фенер, Света Пасха, 2023 г.
† Константинополският
горещ към Христа Възкръсналия
молител за всички вас.