Американският анализатор Юрий Швец, украинец по произход, заклет враг на Путин, бивш резидент на КГБ на СССР във Вашингтон, гостува в канала на известния украински журналист Дмитрий Гордон. И изказва интересни тези.

— Юрий Борисович, добър вечер.
— Здравейте, Дмитрий Илич. Радвам се да ви видя. Честита Нова година.

— С ново щастие, Юрий Борисович.

— Взаимно, както винаги.

— Както винаги. Ако старото не е стигнало — да е новото.
— Точно така.

— Юрий Борисович, към вас има изключително много въпроси — като към анализатор, специалист и човек, който получава огромно количество информация по различни канали.

— Зная.

— Разбира се, днес ще говорим за Украйна, за предполагаемата сделка на Тръмп с Путин, на Тръмп със Зеленски. Но преди това — за наболялото: Мадуро. Кажете, тази специална операция по отвличането на Мадуро — триумф ли е на американските военни и специални служби, според вас?

— Тук трябва да се разделят много неща — различни играчи, различни „мухи и котлети“. Това, което направи групата „Делта“, е добре. Красиво. Комбинирана операция, образцова. Чувството е сякаш го демонстрираха на парад — 150 самолета излетяха от различни места и в една и съща секунда се събраха точно където трябва. Чудеса. Кино може да се снима. Но добрите новини свършват дотук. Лошите започват от момента, в който трябва да се направи следващата стъпка.

— И каква е тя?

— Връщаме се към познатото: 20 години Афганистан, 20 години след 1991 г. — Ирак. Блестящо разбиха Саддам Хюсеин, обесиха го — и тогава всичко започна да се разпада. Същото в Афганистан. Сега — същото. След пресконференцията в Мар-а-Лаго, на която Тръмп извести света за „блестящата операция“, след час всичко започна. И този път ситуацията е още по-лоша.

— Защо?

— Защото преди имаше професионалисти в управлението. А сега страната се управлява от какистокрация — официален термин, от гръцкото „какистос“ — най-лошият. Целенасочен подбор. Това е според теорията на идеолозите, които доведоха Тръмп на власт. После това легна в проекта „2025“, по който администрацията на Тръмп действа буквално по ноти. Един американски журналист, Майкъл Уолф, го нарече не само какистокрация, а и „моронокрация“ — дебилокрация.

— С каква цел?

— Да се разруши т.нар. „дълбока държава“, изграждана десетилетия, дори 250 години в Америка. За да я разрушиш, слагаш идиот начело на министерство, агенция, ведомство. И ги сложиха — на ключови позиции за националната сигурност. И сега те трябва да правят следващите стъпки. Косите ти настръхват.

— Тоест не виждате нищо добро?

— Нищо. Хванаха го, изведоха го — а после какво? Искания има: да се поеме контролът върху нефтената индустрия на Венецуела — най-големите залежи в света. Но не просто контрол, а в ръцете на малка бизнес група, създадена чрез сливане. В центъра — Доналд Тръмп. Сред компаниите — „Шеврон“, единствената американска компания, представена в момента във Венецуела. Още няколко компании, включително една руска. Идеята е те да възстановят полуразрушената венецуелска нефтена индустрия.

— И после?

— „Ние сме в нефтения бизнес — ще оправим всичко и всички ще сме в шоколад“, каза Тръмп в Мар-а-Лаго. Под „всички“ разбира много тесен кръг. Планът е ясен. Но ще се провали — както Афганистан и Ирак. Управленският апарат не е способен.

— Какви са реалните проблеми?

— Днес Венецуела добива 5–10% от пика си през 2007 г., когато работеха американски компании. Това трябва да се възстанови. В страната има около 30 000 кубински спецназовци, които осигуряват сигурността. Това каза генерал Ходжес — с усмивка добави, че не е сигурен дали американските служби го знаят. Освен това има китайски служби, ГРУ на Руската федерация, Корпусът на стражите на ислямската революция, хусити — всички „засмукани“ към нефта.

— А кой ще пази инсталациите?

— Тръмп каза, че няма да въвежда войски. Но кой ще пази? Значи ще се наложи. Първо взвод, после рота, батальон, полк, дивизия… „Ограничен контингент“. Така започва ескалацията.

— Как реагира Путин? Това е негова близка страна — Венецуела.

— За Путин това е и удар, и не съвсем. В сливащата се група участва и руска компания — формално „Роснано“. Финансово — малка роля, но важното е „задната врата“ за деликатни контакти. Това се вписва идеално в глобалните проекти между Тръмп и Путин: Арктика, енергийни ресурси, редки метали.

— Тоест Венецуела е част от по-голям план?

— Да. А Тръмп вече е с изкуствения интелект. А за него трябват дата-центрове. А за тях — огромно количество електроенергия. Четирикратно увеличение, каза той. Къде? Венецуела е по-бързо решение от Арктика. Плюс Запорожката атомна електроцентрала — най-бързо активируемият енергиен източник.

— И това е част от сделката?

— Да. Криптовалути, майнинг — синът на Тръмп и синът на Уиткоф. Огромен октопод. Китай е вложил 20 млрд. долара във венецуелския нефтен сектор. Русия — 16–18 млрд. Китай и Русия реагираха остро. МВнР на Руската федерация заяви, че Америка е извършила агресия срещу суверенна държава. Абсурдно лицемерие.

— Путин впечатлен ли е?

— Безусловно. Той е изключително страхливо същество. Впечатлява се от всичко. Но ще търси договорки. Ще изпрати Дмитриев. Ще комбинира Арктика и Венецуела. Всичко е бизнес.

— Ще падне ли цената на нефта?

— Спекулативно — да. Сега руският нефт се търгува около 30–40 долара. Но възстановяването на Венецуела изисква 6–10 години. Оборудването е от 70-те. Всичко е разпаднало се.

— Къде е следващият удар — Куба, Боливия, Иран?

— Първа — Куба. Марко Рубио и кубинската диаспора мразят режима. Втора — Гренландия. Иран е сложен — там има жокер: наследникът на шаха. Почти съседи сме с него. ...Но американците няма да вкарат войски. Ще се затъне във Венецуела.

— Кога виждате край на войната в Украйна?

— Виждам го. Но само ако се върнем към студената война. Врагът вече е ясен — Китай и след него путинската Русия. Войната трябва да се приключи не с „разбирателства“, а с международно право. Гаранциите тип член 5 са мит. Всичко зависи от един човек в Белия дом.

— Каква е алтернативата?

— Материални гаранции. Достъп до замразените 200 млрд. в Белгия. Реално оръжие. И ключов коз — Запорожката АЕЦ. Най-ценният актив на Украйна. Американско присъствие без Русия = реална гаранция за сигурност. Дата-центрове, енергия, изкуствен интелект. Това е реална сделка.

— На какво се надява Путин?

— Да отчете нещо пред „орките“. Дори минимално. Но реално Русия е напреднала с под 1% от украинската територия за две години. Огромни загуби — минимален резултат. Нужни са удари по нефтената и логистичната инфраструктура на Русия — и Путин ще стане сговорчив.

— Защо Тръмп е толкова мек към Путин?

— Гешефт. Илюзията за трилиони. И вероятно — компромат. Историята с материалите на Епстийн, изчезнали DVD-та, човек от офиса на шерифа, после видян в Москва с Паша Бородин. Всичко това не е случайно.

— Последен въпрос — има ли надежда?

— Има. Но трябва твърдост, разум и връщане към реалността. Иначе всичко ще се разпадне.