Константин Егерт, Дойче веле

Кой е предоставил на агенция "Блумбърг" текста на предполагаемите телефонни разговори между Стивън Уиткоф, специалния пратеник на американския президент Доналд Тръмп, и кремълски чиновници? Може ли този теч на сензационна информация да е изгоден за Кремъл?

На какво е готов Кремъл?

Теоретично, да – ако Владимир Путин няма намерение да води никакви мирни преговори, а иска да продължи войната срещу Украйна, като прехвърли вината за това на Белия дом. А там като че ли цари хаос - лявата ръка не знае какво прави дясната. Ако е така, това означава, че Путин е толкова уверен в победата си и не се страхува от никакви последици – нито от гнева на Тръмп, нито от възмущението в Конгреса, нито от нови санкции.

Възниква обаче въпросът защо руският режим толкова очевидно би изложил на удари Уиткоф, след като той е полезен за същия този режим? По мое мнение, по-вероятна е друга версия: инициаторът или инициаторите на сензационния теч явно не са сред почитателите на специалния представител на американския президент. Нещо повече: с голяма вероятност тези хора нямат много добро мнение и за политиката на самия Доналд Тръмп.

Защото ако приемем, че разшифровката на разговорите е автентична, то историята е безпрецедентна: специалният пратеник на американския президент влиза в ролята на пиар консултант на ръководството на страната агресор, която дори не крие своята враждебност към САЩ.

Има две версии: или Уиткоф по някаква причина и без знанието на Тръмп е застанал изцяло на страната на Москва, което прилича на държавна измяна, или той толкова добре е запознат с това какво иска американският президент, че свободно го излага пред емисарите на Путин.

„Обичайна практика“?

Реакцията на пресслужбата на Белия дом, че Уиткоф не е направил „нищо осъдително, защото това е обичайна практика при преговорите”, говори ясно за втория вариант. И в двата случая обаче това поведение на американската администрация потвърждава критиците на Тръмп: според тях Белият дом е възприел разбирането, че Украйна е обективно по-слабата страна, и затова оказва натиск върху Киев, за да постигне бързо поне някакъв „мир“. Това би добавило още един ред в биографията на Тръмп като глобален миротворец и кандидат за Нобелова награда.

Ако приемем тази версия, то изтичането на информация е режисирано или от украинската страна, или – което е много по-вероятно – от противниците на политиката на настоящия президент във Вашингтон. Тези хора разполагат със значителни технически и политически възможности. По мое мнение, най-вероятно това са републиканците и/или техните симпатизанти в държавния апарат, привърженици на класическата политика на евроатлантическа солидарност и противопоставяне на антизападните диктаторски режими.

Републиканци срещу Путин

И тъкмо те търсят скандала: искат изслушване на Уиткоф и на държавния секретар Рубио в Сената, отправят гръмки обвинения към администрацията на Тръмп за връзки с Москва и пренебрегване на интересите на САЩ и се надяват това да доведе ако не до пълна промяна, то поне до значителна корекция на външнополитическия курс към по-голяма твърдост спрямо Русия и нейните съюзници. Като цяло Републиканската партия не може да бъде подозирана в проруски настроения. Достатъчно е да се вгледаме в нервното и мрачно поведение на държавния секретар Марко Рубио на публични места, за да разберем: странната политика на Белия дом по отношение на Москва кара много хора във Вашингтон все по-често се замислят за бъдещата си репутация.

За активната част от електората на Тръмп „мирът” наистина е важен – като повод да се спестят пари за вътрешни програми и най-накрая да се остави на мúра „добрият” Путин, който пази „традиционните ценности” в противовес на „безбожната Европа”.

Въпреки това, на фона на многото проблеми в САЩ – астрономически държавен дълг, нелегална миграция, тектонични промени на пазара на труда, свързани с изкуствения интелект (ИИ) и обезценяването на университетските дипломи – за привържениците и активистите на Републиканската партия европейската война все пак не е основна тема. И ако не беше стремежът на „главния миротворец“ Тръмп към лаврите, той никога не би рискувал политически да заеме твърда и последователна позиция спрямо Русия.

В Москва са убедени, че ще склонят Вашингтон на сделка

Изглежда, че именно към това се опитват да го подтикнат с изтичането на информация към „Блумбърг“. Засега не е ясно дали ще успеят. Но мисля, че в ролята на основен съюзник на класическите републиканци-атлантици ще се окаже самият Владимир Путин, а и неговото обкръжение: те винаги са подценявали здравината и надеждността на принципа за „checks and balances“ (системата за взаимен контрол и разделение на властите) - тази основа на американската демокрация, децентрализацията на властта, динамиката на изборите и зависимостта на политиците от настроенията на избирателите.

В Кремъл всъщност презират екипа на Тръмп заради това, че няма достатъчно чиновнически, бюрократичен опит, който за тях е единственото мерило за професионализъм. В Москва са убедени, че не само ще успеят да склонят Вашингтон към изгодна за Кремъл сделка, но и след това ще се измъкнат и ще нарушат всички нейни условия.

Изтичането на информация от преговорите между помощника на Путин Юрий Ушаков, специалния представител на Кремъл Кирил Дмитриев и Стивън Уиткоф е вероятно първият залп във войната за бъдещата американската политика - война, която изглежда са готови да започнат опонентите на сегашния опит за „умиротворяване” на Москва.