Наталия Бориславова

Ето, днес е преместена службата на Свещеномъченик Борис, митрополит Неврокопски. Света Литургия ще се отслужи в катедралния храм „Успение Богородично“ към Българската Православна Старостилна Църква (БПСЦ). 

За някои казусът, свързан с БПСЦ, е известен – Софийски административен съд реши да открие производство по ликвидацията на БПСЦ.

Но годишнината от прославлението на митрополит Борис е повод отново да размислим защо и 

докога Църквата ще мълчи

 за трагедията, която комунистическата идеология нанесе на Тялото Христово. 

Тя, Църквата, ще бъде принудена да говори, защото младите хора от ден на ден ще я обвиняват за мълчанието и лицемерието. Излязоха много архивни материали за колаборацията на Църквата с властта; историкът и преподавател Александър Стоянов говори убедително на младежите за историческите събития, отвъд всяка идеология, и не случайно има 10 000 последователи.

Елементарно и видимо плахо говореше един свещеник, който твърди, че в БПЦ съществува вътрешен разкол – на проруско и прозападно течение. Елементарно е, и не в това е проблемът, макар че и „ интелектуалци“ да го подемат, поради това че не познават същината на Църквата.

В какво се провини Българската Православна Старостилна Църква, че стана така омразна на официалната Църква.

Архивите достатъчно добре свидетелстват за отношението на старостилното движение към всякакви опити за колаборация на Църквата с комунистическата държава.

Старостилците знаеха, че, когато прегърнеш комунистическата идеология, тя е като мъртъв труп, привързан към живото Тяло на Църквата, който постепенно го разлага. Те ясно виждаха процесите на разложение в Руската църква, и без да заклеймяват самата Църква, а единствено нейните архиереи, се отделиха. Не Календарът беше основната причина за отделянето на БПСЦ, а отказа Църквата

 да осъди комунистическата идеология

Ние вървяхме по свой път и църковното прославление на Неврокопския митрополит Борис на 11 ноември (28 октомври стар стил, б.а.)2018 г. бе само едно доказателство за нашата последователност.

Но той е само един от множеството мъченици, избити от комунистическата власт. Някой в Църквата говори ли за избитите свещеници, за вярващите в Белене, за подмяната на вероучението?! Във вероучението, което искат да се въведе в училищата, ще присъства ли тази история?

Ние не съдим и не клеветим, ние продължаваме да противостоим, и няма да се откажем. Макар и немощни няма да предадем завета на свещеномъченик Борис - чистия ум и добрата съвест на Българската Църква. Неговите думи би трябвало да бъдат клетва за всеки вярващ българин.

„Не е ли мъчение да бъдеш истинен между лъжци, честен между безчестни, свестен между безсвестни, смирен между надменни, щедър между алчни, кротък между жестоки, добър между зли? Не е ли мъченичество да проповядваш истината тогава, когато господарува лъжата – да крепиш добродетелта тогава, когато се шири порокът, – да защитаваш правдата тогаз, когато вилнее безправдието? Но истинското мъченичество почва тогава, когато се отречем от себе си напълно и се обречем изцяло на истината, правдата, доброто, любовта и се пожертваме за тях, – когато нашият живот бъде непрекъснато служение на тези светли сили и непрестанна жертва за тях, – когато ние им послужим и с живота, и със смъртта си“.

Нека всеки честен българин да пита съвестта си :“ Кой съм аз и къде съм?“

Свещеномъчениче Борисе моли се да се събудим, да изтрезнеем, да се засрамим!