Жак Атали*

Подобно на много хора във Франция днес, аз съм много ядосан: 
На президента на Републиката, въпреки приятелството, което ни свързва, за това, че не разпусна предишното Национално събрание толкова бързо, колкото разпусна това, което несъмнено щеше да му даде реално мнозинство за пет години; за това, че не успя да убеди хората в значимостта на европейския проект, който с право му е толкова скъп; за това, че чрез една несигурна политика доведе до сегашния си разгром; за това, че взе самоубийственото решение да разпусне това Национално събрание, което гласуваше закони, в най-неподходящия момент; за това, че се наложи в започналата предизборна кампания, без да разбира, че избирателите ще гласуват още повече за кандидатите на Националното събрание, след като той, непопулярният президент, ще се наложи на първа линия; за това, че все още вярва, че "аз или хаос" е достатъчен отговор на гнева на народа; и накрая, за това, че пое риска да предаде цялата власт на крайната десница две седмици преди Олимпийските игри, които трябваше да дадат на света толкова красив образ на Франция. И все пак толкова се надявам да греша и лудата му авантюра да се окаже печеливша.

Също така съм ядосан:

На онези от страхливата десница, които се сплотяват с крайностите си, само за да запазят няколко места и да се надяват на няколко министерства.

На т. нар. мнозинство, което, макар да харчи щедро, не успя да осъществи смелите, социално справедливи реформи, от които страната толкова много се нуждае, нито да изгради съюзи с онези, които биха искали да вървят заедно с него напред по много въпроси.

На социалистите, които, за да запазят местата си, сега се съюзяват с проруските антисемити.

На циниците от крайната левица и крайната десница, които отлично знаят, че програмите им са абсурдни и неприложими и че нямат никакво намерение да ги изпълняват - възпрепятствани, както те казват, от съжителството, от което се надяват да извлекат полза, и от Европейския съюз, който служи като параван за тяхното лицемерие.

Несъмнено и на себе си. По хиляди причини, за които ще говоря по-късно.

При въпреки всичко това трябва да живеем с това. И да действаме. В момент, когато войната е на прага ни, когато Европа е заплашена да бъде залята от азиатски продукти, произведени в нарушение на всички човешки права, когато климатичните смущения се ускоряват, когато гневът на френския народ (особено на тези, чиито избирателни секции затварят в 18:00 ч.) е в разгара си; един легитимен гняв пред лицето на несигурността, неадекватността на средствата, предоставени за интеграция на новите френски граждани, срива на обществените услуги, особено в здравеопазването и образованието, и липсата на достъпни жилища.

Французите са разгневени и от факта, че страната им е световен рекордьор по данъци и публични разходи и в същото време е единствената (да, единствената) голяма държава от Европейския съюз, която има бюджетен дефицит, първичен бюджетен дефицит, търговски дефицит и дефицит по платежния баланс! Всички тези числа правят невъзможно масовото увеличаване на данъците и публичните разходи (както обещават всички кандидати), без това бързо да доведе страната до финансов фалит.

Именно на този гняв на Франция и на френския народ трябва да отговорят кандидатите на предстоящите избори. Не с празни лозунги и празни обещания. Със сериозни, реалистични, остойностени програми, съобразени с международните ангажименти на страната и с реалните й ресурси.

И тъй като легитимно разгневените французи изглежда хранят илюзии, че тези, които не са управлявали досега, ще се справят по-добре от тези, които са управлявали в продължение на десетилетия, остават само няколко дни, за да им се обясни, че крайната десница на власт във Франция би означавала Путин да е в Киев и МВФ в Париж; че поради липса на бюджетни средства тя няма да може да отговори на крещящите нужди от обществени услуги, достойни и достъпни жилища, сигурност и покупателна способност.

Да убеди хората, че ако изпълни програмата си, крайната десница на практика ще изведе Франция от Европейския съюз, ще навреди на имиджа на страната в очите на туристите, чуждестранните инвеститори и тези, които купуват продукти, емблематични за имиджа на страната. И накрая, тя ще съсипе страната и ще доведе, както често се случва, до редуване с крайната левица.

Също така и преди всичко е дошло времето да се изготви и приложи радикална програма за национално единство; най-накрая да се направи това, което трябваше да се направи толкова отдавна: да се даде абсолютен приоритет на местните обществени услуги, т. е. на болниците, училищата, полицейските участъци, жандармерията, в забравените региони и квартали. Да се възстанови социалното сближаване и светският характер - две великолепни френски характеристики. Погрижете се за най-уязвимите, и по-специално за децата. Включете страната във военна икономика. Работете повече. Възстановете баланса на публичните финанси. Пренасочете икономиката към секторите на икономиката на живота. Преосмислете градоустройството и общите блага. Повишаване на данъците за най-богатите. Намаляване на данъците за средната класа. Дайте много по-големи правомощия на местните власти, като ги рационализирате.

Нека тези, които не са се примирили с упадъка на тази велика и обещаваща страна, да работят върху нея. Засега. И малко по-късно. Анатемите не са начин да се избегне най-лошото. Това става, като покажем какво рискуваме и какво можем да направим. /БГНЕС

*Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.