Д-р Евлоги Станчев

На 15 ноември 1987 г. избухва т.нар. Брашовско въстание. Това е мащабен протест на хиляди работници и граждани в румънския град Брашов, предизвикан от тежката икономическа стагнация вследствие на въведените от комунистическия режим строги политики на икономия. Протестът в Брашов се оказва най-значимият 

предвестник на Румънската революция

 от декември 1989 г., свалила режима на Николае Чаушеску.

*     *     *

80-те години на миналия век са изключително тежък период в живота на румънското общество. Диктатурата на Чаушеску и Румънската комунистическа партия (РКП) инициира драконови политики на икономия с цел заличаването на натрупания огромен външен дълг на социалистическата република. Мерките обаче водят до нарастваща икономическа нестабилност и недостиг на хранителни продукти. Освен това, поради нуждата от свежи пари, предназначени за изплащане на дълга, са намалени драстично заплатите на работниците в страната. Брашов, град в югоизточната част на Трансилвания с огромно историческо наследство, е особено силно засегнат поради своя преобладаващо индустриален облик през комунистическия период – през 60-те години правителствата на Георге Георгиу-Деж и впоследствие на Чаушеску осъществяват миграция на селско население към Брашов с цел ускорена индустриализация на региона.

Събитията в Брашов не са първият изблик на работническо недоволство срещу икономическите политики на РКП – по-рано избухват стачки в Клуж Напока и Яш. В сутринта на 15 ноември 1987 г. обаче работническото недоволство в Брашов взема връх, когато става ясно, че освен силно намаленото заплащане и нарастващия глад се очакват и масови съкращения. Работещи в завода за камиони и автобуси „Стеагул Рошу“, както и служители на други фабрики, образуват многохилядно протестно шествие, което се насочва към централата на РКП в центъра на града. Към протестиращите се присъединяват също и огромни групи граждани. Скандират се лозунги „Долу Чаушеску!“, „Долу комунизма!“ и „Искаме хляб!“. Разгневената тълпа влиза в централата на комунистическата партия и заварва огромни количества храна, предназначени за предстоящия партиен банкет, организиран по повод предизвестената победа на местните „избори“, проведени в същия ден. На централния градски площад е запален огромен огън, в който протестиращите хвърлят портрети на Чаушеску и различни пропагандни материали.

Бунтът е брутално потушен 

още в същия ден от армията и силите на Секуритате (Държавна сигурност). Стотици протестиращи са арестувани, задържани и измъчвани от репресивния апарат на режима. За да не привлича вниманието на обществото, властта квалифицира въстанието като обикновени „актове на вандализъм“ и се въздържа от издаването на големи присъди. Участниците в бунта, заедно с техните семейства, са разселени из цялата страна и са поставени под постоянно наблюдение на Секуритате.

*     *     *

Макар да е очаквано разгромено, а неговите участници репресирани, въстанието в Брашов сигнализира повече от ясно за необратимо пропукващия се режим на Чаушеску. Това е времето, когато Румънската комунистическа партия постепенно губи своя монопол върху общественото съзнание, което, в комбинация с глада, икономическата катастрофа и очевидните привилегии за тънкия номенклатурен и партиен слой, ще доведе до свалянето на режима. Брашовският бунт онагледява как същата тази работническа класа, в чието име привидно управлява диктатурата на Чаушеску, вече вижда режима не като свой покровител, а като грабител. Само две години по-късно, през декември 1989 г., румънският народ ще запали искрата на кратка, но

 кървава революция, 

довела до екзекуцията на дългогодишния комунистически диктатор.

Брашовското въстание показва също нещо според мен не по-малко значимо. В тези тежки и динамични събития прозира все по-очевидната готовност на румънското общество да нарича нещата с истинските им имена. Дори в условията на вероятно най-жестоката диктатура в Източна Европа, много румънци имат смелостта и волята да се изправят срещу несправедливостта, дори това да им коства изключително много – важни в това отношение са примерите на огромната, 35-хилядна миньорска стачка в долината Жиу през 1977 г., както и създаването на независим профсъюз през 1979 г.

Въпреки че днес части от румънския народ също страдат от болестите на соцносталгията и евтиния популизъм, северните ни съседи в значително по-голяма степен от нас са поставили историческата си оценка относно репресивния и унизителен за националното достойнство характер на комунистическия режим. Достатъчно показателно е, че енергията на Румънската революция от 1989-а идва от улицата, а не от кабинетите на Политбюро. Макар румънският преход също да има своите немалки премеждия, свързани със сенчестото влияние на бившата Секуритате, все повече румънци са наясно със своята европейска принадлежност и посока на развитие. Те не страдат от синдрома на „братството“ и „вечната благодарност“. Скорошен и достатъчно красноречив пример е волята да бъде анулиран първият тур на президентските избори през декември 2024 г. след ясни сигнали за руска намеса чрез незаконно финансиране на кампанията на единия от кандидатите в социалните мрежи.

В много отношения Румъния следва да ни служи за пример. Днес, с нашата северна съседка сме от правилната страна на историята. Но – както съм казвал неведнъж – цивилизационният избор не трябва да се възприема за даденост. Той изисква осъзнато участие и носене на отговорност от всеки гражданин. Всеки ден.