САЩ приканиха Русия и Украйна сами да търсят взаимно приемливо мирно споразумение.

Украйна и САЩ сключиха историческа сделка за природните ресурси. Тя е необходима за възстановяване на дългосрочния икономически успех на Украйна. В Белия дом подчертаха, че такава сделка „от началото до края“ представлява партньорство между двете страни, от което ще спечелят и САЩ, и Украйна.

Двама руснаци , прогонени от кървавия режим на Путин, говорят за победата на Украйна. 

 Бившият председател на Съюза на руските журналисти Игор Яковенко и анализаторът проф. Андрей Пионтковски по време на съвместен стрийм обсъдиха последните световни новини.

– Андрей Андреевич, здравейте, много се радвам да ви видя.

– Добър ден, Игор Александрович.

– Всички сега правят равносметка на първите сто дни на Тръмп. Бих искал да ви попитам – какво донесоха първите сто дни на Тръмп за Украйна? Това ни интересува най-много.

– Според мен настъпиха драматични събития по украинската линия, извинете за американския жаргон. Буквално в последните дни видяхме – и това всъщност не се е променило – очевидното благоразположение на Тръмп към Путин, в което отдавна няма съмнение, както и стабилната враждебност към Зеленски.

 Напоследък се появиха нотки на съмнение – дали Путин не го води за носа – но на следващия ден това се компенсираше с нови изблици на антизеленска реторика: „Този човек все иска и иска нещо от мен, защо въобще влезе във война, като знае, че Русия е много по-силна?“ Дори имаше формулировка, че Зеленски е започнал войната.

 След всяко четиричасово пребиваване в Кремъл Уиткоф, когото наричам Вичук  разказваше с ентусиазъм путинските легенди: че няма такава страна като Украйна, че разширяването на НАТО е ключов източник на конфликта, че Украйна първа е нападнала, и дори, че в пет украински области са проведени „прекрасни референдуми под международно наблюдение“, в които хората искали да бъдат в Русия. Това ужасяваше Европа и републиканците от крилото на Рейгън в САЩ.

 Европейците осъзнаха, че Западът, такъв какъвто го познавахме през последните 80 години, е престанал да съществува. НАТО вече не е основна структура на свободния свят. На Мюнхенската конференция се заяви, че САЩ не възнамеряват да носят отговорност за сигурността на Европа – имат достатъчно грижи по границите си и в Далечния изток. Това може да се тълкува или като излизане на САЩ от НАТО, или като фактическо обезсмисляне на пакта.

Европа остана лице в лице не само с украинския въпрос, но и със своята собствена сигурност. Те разбраха, че единствената европейска армия, която реално е останала, е украинската. И че подпомагането ѝ не е благотворителност, а въпрос на собствена защита. Така се оформи „коалицията на желаещите“ или „коалиция на волята“, готова да помогне на Украйна да издържи натиска на Ордата в отсъствието на американска помощ.

Това виждане винаги е било характерно за „рейгъновите“ републиканци. Съпротивата им срещу курса на Тръмп растеше. Както ви казах преди, сенатор Линдзи Греъм събра подписи под законопроект за унищожителни санкции срещу Русия – вторични санкции с 500% мита за страни, които купуват руски енергоресурси. Броят на подписалите се увеличи бързо, включително и 20 републиканци.

Републиканците винаги са били на страната на Украйна, но се страхуваха да се противопоставят директно на Тръмп – и по идеологически причини, и от страх от неговото влияние на вътрешните избори. Праймеризите в САЩ се изкривяват от тълпи, мобилизирани от Тръмп.

 Сега обаче този страх изчезна – защото авторитетът на Тръмп падна. Той все повече изглежда като смешен в своя нарцисизъм. Изказвания от типа „ще приключа войната за 24 часа“ не се вземат насериозно. Дори в Израел, където някога го боготворяха, сега му се присмиват.

 Основният извод: Тръмп губи позиции на вътрешния фронт. И макар че демократите също са дискредитирани с опитите да наложат Байдън или Харис, расте съпротивата от страна на разумните републиканци, непартийния бизнес, юристите.

Срещу Тръмп има стотици съдебни дела – включително заведени от съдии, назначени от самия него. Дори Върховният съд, в който мнозина имат консервативни симпатии, вече му се противопоставя в някои решения – в името на професионализма и авторитета на институциите.

 Най-важното е, че републиканците все по-ясно изразяват своята позиция по украинския въпрос. Например, вчера Роджър Уикър – председател на Комисията по въоръжените сили – заяви, че САЩ трябва да разглеждат Путин като военнопрестъпник и да не позволяват този негодник да ги води за носа.

 Интересен е и подписаният неотдавна договор за редкоземни метали. В началото той изглеждаше като подигравка към Украйна, в стила на антиукраинската позиция на Тръмп. Министърът на финансите Бесант заяви на Зеленски, че Украйна дължи на САЩ 500 млрд. долара и предложи сделка – ще разработваме заедно ресурсите ви, вкл. петрол, газ и т.н.

 Постепенно тези „500 млрд.“ станаха 300, после 100, и накрая, в подписания документ нямаше и дума за дългове. Сделката стана приемлива, потвърждава украинския суверенитет и създава паралелен фонд – наполовина от Украйна, наполовина от САЩ – за разработка на ресурсите.

 Разбира се, половината от тях се намират на окупирана територия, а другата – под обстрел. Но политическият сигнал е важен – включително и изявлението на същия Бесант, че това е „ясен сигнал към Путин“, че САЩ виждат бъдещето на Украйна като свободна, просперираща и суверенна.

Това означава промяна в позицията на американската администрация. Причините са две: отдавнашното латентно недоволство на републиканците по украинския въпрос и все по-голямото отслабване на Тръмп, което им дава увереност да действат. И второ – самият Тръмп се оказа парадоксално основният автор на единственото нещо, което може да се представи като положителен резултат.