Избягалият в САЩ руски анализатор Андрей Пионтковски и украинският журналист Роман Цимбалюк обсъждат актуални събития, свързани с международната политика и войната на Русия срещу Украйна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че може да подпише законопроекта на сенатора Линдзи Греъм за нови санкции срещу Русия, ако Кремъл не докаже, че е готов да се движи към мирно споразумение. Това изявление американският лидер направи в интервю за NBC News. По-конкретно, Тръмп бе попитан дали ще подпише документа за новите санкции срещу Русия, ако САЩ се оттеглят от преговорите. Той отговори, че всичко зависи от действията на Москва.

– На линия е Андрей Андреевич Пионтковски от Вашингтон. Андрей Андреевич, здравейте.

– Добър ден, Роман.

– Андрей Андреевич, искам с Вас да обсъдим в рамките на нашия телеканал "Мостай столици": какво се случва при Вас? Правилно ли разбирам, че на фона на неуспехите на руския фронт американският президент и неговият екип постепенно започват да наричат нещата с истинските им имена – по отношение на желанията на руския агресор, руския фюрер и, в крайна сметка, на руското население, което подкрепя всичко това? И можем ли предпазливо да допуснем, че Тръмп все пак е повече "наш", отколкото обратното?

– Миналия път Ви разказах за нарастващия натиск от страна на проукраинските, произраелски републиканци върху него. Това беше реакция на абсолютно безумното поведение на този Стив Уиткоф , Витьок,  както го наричам, който прекара часове в разговори с Путин и после разпространяваше неговите наративи. Това е един неграмотен човек, който никога не е чувал нито за Украйна, нито за Израел, Иран, Русия или за ядрена стратегия. Всичко му се проваля – и затова вече дори в Израел нараства недоволството от Тръмп, макар че преди го възприемаха едва ли не като свой спасител. Бившият му помощник по националната сигурност дори беше наречен почти израелски шпионин. Натискът от републиканците нараства.

Миналия път Ви съобщих, че нашите големи приятели – демократът Блументал и републиканецът Линдзи Греъм – внесоха резолюция в Конгреса за въвеждане на жестоки санкции срещу Русия: петстотинпроцентови мита срещу държави, които продължават да купуват руски стоки. Оттогава насам вече 73 сенатори от 100 подкрепят тази резолюция.

Питахте за реакцията на шумното интервю на Тръмп пред NBC, където той се оплака, че има смътни подозрения дали неговият приятел Володя не го подвежда. На това му отговори лично председателят на Комисията по въоръжените сили в Сената – републиканецът Роджър Уикър. Много влиятелен. Той му каза: "Това е недопустимо, господин президент. Време е да се говори с Путин така, както заслужава – като с военен престъпник, какъвто той е."

Роля изигра и подписването на т.нар. сделка – украинската дипломация, с помощта на европейските си партньори, постигна забележителен успех. Помните ли как започна всичко? Тръмп, като класически рекетьор, обяви на Украйна: "Дължите ми 500 млрд. долара, плащайте с всичките си ресурси." После намали тази цена на 350, после на 100, а накрая стана ясно, че няма никакъв дълг. Това са пари, предоставени от Конгреса – не от Байдън, а от Конгреса – в помощ на борещата се страна.

В Украйна това беше първата положителна реакция на идиотската дейност на Тръмп и Витьок на руския фронт. Републиканците, приятели на Украйна, се активизираха. Още по-силна беше реакцията на Европа, която разбра много ясно от Вичка, от алкохолика Хексет и от сина на алкохоличката Венс – каква прекрасна компания! – че Америка вече няма да изпълнява задълженията си по член пети от устава на НАТО. Америка ще се съсредоточи върху защитата на собствените си граници и Тихоокеанския регион. Тоест – "спасявайте се сами".

Европа осъзна, че единствената страна, която сега я защитава от путинското нашествие, е Украйна. Това е същата европейска армия, за която мечтаят вече 30 години, но така и не успяха да я създадат. А тя вече съществува – украинската армия, която героично се сражава срещу втората армия в света. Тя само трябва да получи техническо въоръжение, бойна авиация, военни ескадрили – и ще може да победи в тази битка, защитавайки цяла Европа.

И аз казах, че основният въпрос е дали Европа, включително Украйна, може ефективно да се защитава без помощта на САЩ. Отговорът е: може. Вече има политическа воля, отпуснати са огромни средства. Но първите месеци от този преход – от лидерството на САЩ към европейските държави в отговорността за отбраната на Европа – ще бъдат трудни. Ако Америка откаже да доставя или продава системи като Пейтриът, ракети, спътникова информация – срещу заплащане, разбира се – това ще е трудно.

Но този въпрос е решен. Сделката, макар и глупава на пръв поглед, се оказа много изгодна за Тръмп – като демонстрация на единственото му "постижение" за първите 100 дни от президентството. И той го представя активно като свой успех: "Байдън разпиля 500 млрд. долара, а аз ще печеля от защитата на Украйна."

Той дори отиде по-далеч. Ние се чудехме дали ще продава оръжие на Европа, а той е готов да предоставя помощ като свой принос към фонда за възстановяване на Украйна. И не само на думи – той вече е дал разпореждания на Пентагона да изпраща помощ извън пакета на Байдън. Пакетът на Байдън ще се реализира още няколко месеца, а междувременно вече има допълнително 50 млн., а според някои данни – 500 млн. – помощ, свързана с обслужване на F-16.

Всичко се развива по най-добър начин. Тръмп смята да се оттегли от преговорния процес – опита се да помири руснаци и украинци, не стана. Но е съгласен да продава срещу пари всякаква помощ, която европейците поискат от него, за да изпълняват мисията си.

– Андрей Андреевич, правилно ли разбирам, че вече няма да има разговори за някакви "мирни сделки"? В последното си интервю американският президент казва, че "всички там са глупави, но една от страните ни е по-близка в тази война".

– Предпочитам да не коментирам отделни фрази на Тръмп, извадени от контекста – на следващия ден той може да каже обратното. Важни са фактите. А фактите са, че той рекламира като свое постижение готовността да продава всякакво оръжие на Европа за защита на Украйна. И дори директно, в рамките на тази сделка. Тоест – въпросите на украинската отбрана са решени. Виждате и реакцията в руската блогосфера – пълна паника. Z-блогърите крещят, че Тръмп ги е предал. И не подкрепят вече дори Путин. Тези викове, че "те ни предадоха" и "ще ни избият", са придружени и с критика към начина, по който се води войната. Известни пропагандисти като Солодков вече крещят, че руската армия воюва зле – страшна корупция, безсмислени атаки. Ситуацията се промени. Психологически.

Излязохме от една много тежка година. Помните началото на миналата година – Тръмп блокира закона за 65 млрд. долара в помощ на Украйна. Накрая Байдън го проби. После Тръмп се върна със своите изказвания, че Украйна е виновна, че тя е нападнала, че разширяването на НАТО е заплаха за Русия. Путин организира референдуми в четири области. Всичко това приключи. И това е благодарение на твърдата позиция на републиканците. Новият лидер в Камарата, Тун, зае не по-малко твърда позиция от предшественика си Мич Макконъл и от нашия приятел Линдзи Греъм.

Аз, като човек от Вашингтон, съм доволен от настоящото състояние на Вашингтон.