Проф. Никола Алтънков, Fakel.bg
И в двата случая печелим: в първия се изправяме гордо на двата си крака и поглеждаме уверено около себе си (нали това е „възмъжаването”), във втория – навлизаме в детската фаза на живота си, сиреч преставаме да бъдем кърмачета и да се хилим подмазвачески на родителите си колчем ни вдигнат на ръце,
а ние: гу-гу-гу.
И всичко това заради една проста, глупава и абсолютно ненужна никому война. И затова, може би, бъдещ паметник на Владимир Путин може да украси гърба на Руския паметник. На който пише не нам, не нам, а имени твоему. Пропуснахме да вдигнем подобен монумент на Милошевич, който ни поднесе на тепсия разпадането на сръбска Югославия (то още не е завършено) и премахването поне на тази заплаха от границите ни.
А на Путин и войната му дължим много повече.
Да почнем поред
Путиновска Русия ни освобождава (дано завинаги) от славянщината, която се сипе върху нас вече 260 години – когато един полу-грамотен, но недостижим и до днес български монах-националист („патриот” и „родолюбец”, за тия които се гнусят от термина) ни събуди за Възраждане, но погрешно ни определи
И като славяни. Направил го е от добро и за добро, но оттам се провлачи „Дядо Иван”, та чак до „…въздуха и слънцето…”. И до днес, лято 2022ро, заблудени носталгици още въздишат по русо-славянщината. Па и влизат в Парламента, Бог да ги прости!
Пълно е със „славяни” на тоя свят и повечето бяхме заедно по времето на болшевизма, но, разбира се под крилото, закрилата и калашниците на Русия. А в науката все още не е уточнено какви по-точно са поляци, руснаци, украинци, чехи и словаци, сърби, хървати и словенци, македонци, църногорци…
та ги хвърлят в един общ кюп – а и нас там, дето нямаме нищичко общо с тях, освен езиците, дето си приличат.
А някой да вкарва анголци, мозамбикци, бразилци и португалци в общ кюп?
Или испанци, мексиканци, аржентинци, чилийци, перуанци и т.н. и т.н.? Ами шотландци, канадци, американци, либерийци и австралийци? Погрижете се да попрочетете и да разберете откъде сме дошли ние, българите, кога и защо, или пък сме автохтонни, защо се наричаме българи, а не въргари, например, откога е нашето царство и господарство на Балканите, какви са тия наши братя или братовчеди в Казан и Украина, етническата ни принадлежност, а ако не беше вече забранено можехте да потърсите справка и в антропологията. Така ще се забъркате, че даже ще ме напсувате и няма да искате вече нищо да прочетете от мен. А това, разбира се, много ще ме наскърби, затова си взимам думите обратно и не ви съветвам да се ровичкате много-много. Путиновска Русия ни лекува – и ще успее – и от „православието”. Не от християнската ни вяра, нея никой не можа да ни отнеме и няма да може и в бъдеще, но от тая пуста зависимост от руската православна църква. Не се отнася само до Светия ни Синод, макар че главно за него става дума. С триста зора се откачихме от фанариотите и от Вселенския патриарх преди 150 години, за да хлътнем в руското лоно. И католици, и униати трябваше да ставаме, и какво ли не, но се сдобихме с наша си, национална българска църква и администрация още преди Освобождението. Докато ни яхнаха руските болшевики през 1944 и ни накараха да се откажем от националните си въжделения. Зер какво беше отмяната на схизмата в разгара на кланетата и Народния съд? Както и преместването на седалището на Екзархията от Цариград в София? Както и самото избиране на Екзарх – без някой въобще да се запита защо и как царете ни (Фердинанд и Борис) и ВСИЧКИ предишни български правителства, след кончината на Екзарх Йосиф в 1915, не поискаха и не посмяха да посегнат върху църквата като единствения останал символ на Целокупна и обединена България. Мимоходом – ще спрат и глупавите и ненужни спорове дали сме дали на руснаците църква и език, а са им били изсипани от дядо Боже или от чичо им Рюрих Викингски. И няма повече да им се сърдим, че искат да ни вземат и Кирил и Методий.
Те да отговарят пред чуваши, дагестанци и тия, които наричат татари в Казан, кой кум, кой сват. А и кой на булката брат!
Самият Ленин, а и Керенски и те оттам
И да благодарим на Путиновска Русия, че ни отвори до пукване очите, за да ни стане напълно ясно къде принадлежим и къде ни е съдбата. Не Азия, а Европа, не Москва, а Брюксел, не СИВ, а Европейският Съюз, не Варшавския договор, а НАТО. Неотменните европейски, християнски и общочовешки ценности, които ни караха да забравим, за да се откажем по-лесно от тях. И да сме благодарни, че ни връщат към миналото ни от което ни караха да се срамуваме. Да, да, точно от онова, „фашисткото”!
Руснаците да си стоят в древността, в архаичното, да се гордеят с примитивния си архетип и да обожават своята уникалност и самодейност, с чисто сърце ги освобождаваме
от това тяхно задължение непременно да ни поучават, да ни показват правия път и като кривнем малко настрани да ни пошляпват, па и да ни режат главите ако… Не им щем вече ни меда, ни жилото, още по-малко руската им необятна душа, опознали сме ги много добре и затова сме съгласни с Тютчев,
че Русия с ум не ще прозреш, не ще я вместиш в обща мяра. Умът ни може да е дефектен, но и сам поетът ни уверява, че Русия за да разбереш, единствено е нужна вяра. А Русия ни накара да загубим даже подобие на вярата в нея.
Дано и безвъзвратно
Какво можем да направим по въпроса – ние, а и светът – когато виждаме, че Русия се изхрачи върху приетите от всички и дори смятани за свещени и неотменими общочовешки ценности на граждански права, толерантност, уважение към по-слабия, зачитане на различията и взаимна помощ и солидарност: ценности залегнали и регламентирани в международни документи и споразумения. Правата на жените и децата, грижите за по-добър свят, по-чист и по-приятелски настроен спрямо природата, уважението към националните, етнически и социални малцинства останаха чужди и неразбрани за руснаците. Сегашните им управници са враждебни към всичко, което се създава от чужденци и което не може да бъде използвано за да сее смърт и разруха. Хората около Путин са ксенофоби, претендират, че защищават основните ценности на християнството, но преследват инакомислието като проява на сатанизъм, даже чрез създаване на ново законодателство.
Русия – и не говорим вече само за Путин – явно предпочита да живее все още в ХVIII век, пренебрегна модерността и прокълна нововъведенията на ХХ век (освен в сферата на оръжията), с което навреди на собствените си граждани, докато нейното изоставяне от света (беше във втория) вече я превръща в страна от третия свят. Тя не е в състояние да произвежда компютри, умни телефони, роботика, и е с десетки години назад от високотехнологичните световни постижения.
Кому вреди с това?
Вреди на собствените си граждани, които безмълвно и безропотно наблюдават нахлуването на съвременната технология и изкуственият интелект във всекидневния живот
на модерното общество не само в Европа, но и в Азия.
Русия отдавна не може да се мери с Тайван, Китай, Сингапур, Южна Корея и Япония, тя е вече задмината от Индонезия, Малайзия и Иран (който я снабдява с оръжие).
С действията си през последните 20 години Русия накара всички свои съседи, в това число и държави, които преди влизаха в състава на СССР, да се чувстват заплашени, да се страхуват за своята сигурност и да са принудени да се въоръжават пред заплахи от нападения.
Постиженията на до-революционна Русия в литературата, музиката, живописта, науката и културата са замъглени от отвратителните черти на автократизъм, лишаване от лична
и академична свобода на нейните собствени граждани, особено когато е видимо, че сегашният им застой спрямо върховете на световното познание, е резултат от безумното и безотговорно държане на сегашните им управници.
Русия е вече изключена от семейството на свободните и демократични народи
и държави и е само въпрос на кратко време преди да бъде и формално отстранена от големите международни финансови, икономически, търговски, здравни, спортни и културни съюзи и асоциации. Тя е вече парий в очите на културния свят, надигат се гласове против руската класическа музика и литературни произведения, а руските спортисти са нежелани и не се канят на международни прояви и състезания.
Светът наблюдаваше с потреса действията на СССР, който съвременна Русия заобикна отново и се гордее с времената
на Студената война, привикна с международния тероризъм, подпомаган нерядко от СССР и сегашна Русия, като чели забрави и за дейността на Коминтерна, болшевизма и напрежението подхранвано от Русия в международните отношения до разпадането на СССР през 1991 година.
Въпреки лошите спомени от миналото и отвратителното реноме на болшевишкото господство над редица европейски страни, което светът се мъчеше да забрави, с действията си през последните 15 години Русия показа много ясно, че е непоправима и е решила да живее според собствените си представи.
С тези си действия тя е осъдена да живее самотно и не е
в състояние да привлича симпатизанти нито приятели, още по-малко може да разчита на съюзници в случай на нужда.
Но прерязването на пъпната връв се отразява много положително върху насоките на българската политика
на международно ниво, което вече се забелязва, но ще се усети особено след уреждането на сегашния конфликт между Русия и Украина. Повече от вероятно е, че сегашните връзки на България със Запада, НАТО и ЕС ше бъдат засилени и подобрени
и страната ни ще има възможност за първи път, след почти 80 години, да заживее като действително независима и свободна страна.
Един от важните проблеми, който вече е в процес на уреждане
е енергийният. Зависимостта ни от Русия по отношение на доставките от петрол и газ е на път за изчезне или поне да бъде намалена до санитарния минимум с намирането на нови, по-подходящи доставчици.
Не особено големите ни нужди от газ – в сравнение със Западна Европа – ще бъдат удовлетворени: след подписаните договори с Азърбейджан газ пристига през новия интерконектор с Гърция. Петрол се закупува на международните петролни борси от различни доставчици на подходящи и умерени цени. Произвеждаме много повече електрическа енергия отколкото потребяваме и приходите от износът ѝ отиват в държавния бюджет.
Това е само началото на отхвърлянето на енергийната господство на Русия върху българската икономчика и финанси през последните 78 години. Имаме възможност и за проучвания както в Добруджа, така и в Черно море за находища на газ и петрол, които е повече от вероятно да бъдат оползотворени.
Урежда се благоприятно за нас и проблемът с атомните ни централи. Възможно е удължаването на сроковете за експлоатация на блоковете на атомната централа Козлодуй
и това е гаранция, че проектът Белене няма да се състои тъй като не е необходим.
Трябва да се работи сериозно за премахването на неприятните и непристойни символи на руско господство и присъствие в България от всички публични места. Паметникът на съветската армия в центъра на столицата и Альоша в Пловдив, както и всички други паметници, символи и знаци на съветско присъствие трябва да бъдат премахнати/преместени на подходящи места, възможно и чрез координация с руското посолство. Руската страна може да изяви желание да ги съхрани и прибере, в противен случай те могат да бъдат запазени в музеи или хранилища поне временно, докато се реши крайната им съдба.
Същото се отнася и до премахването на всички белези от комунистическото минало на обществени места. Именатана Благоевград, Димитровград и други подобни, както и на села като Пелово, Дамяново и пр. трябва да бъдат сменени. Бузлуджа и съоръженията, които са в процес на реставриране засега трябва да се превърнат в паметници на Хаджи Димитър и Стефан Караджа които са загинали именно по тия места в Балкана. Улици, площади и имена на комунистически терористи от миналото по всички обществени места и постройки, трябва да бъдат подменени. Комуннзмът трябва да бъде третиран, изучаван в училищата и разискван по подходящ начин, с достойнство и с почит към неговите жертви. Необходимо е да се изискат отвлечените архиви от съветските органи в България и до които ни е отказан достъп с обяснението, че това било военна плячка. Може да се пристъпи към съдебни действия в международни съдилища за изясняване на проблема и възможно решение в наша полза, а ако това не е възможно да поискаме оторизирани копия от тези документи, които да бъдат доставени и съхранени в България и поставени на разположение на български изследователи.
БСП трябва публично и изрично да се откаже от комунистическото си минало и ако държи да се представя
за продължител и наследник на комунистическата партия отпреди 1944 година, да поеме и вината и отговорността за стотиците хиляди жертви, които комунистите нанесоха върху народа си. В противен случай тя трябва да бъде изличена от списъка на политическите партии в България.