Генадий Гудков, руски опозиционен политик, бивш офицер от КГБ

Отдавна вече се страхувам да давам някакви точни прогнози, защото турбулентността на световната политика надхвърли всички критични показатели. Аз дори не бих казал „турбулентност“. Турбулентност е много меко и учтиво понятие. В руския език има и други, по-точни думи, някои непечатни, но, така да се каже, откачеността на някои политици, разбира се, е непредсказуема.

И затова е трудно да се предскаже точният сценарий на развитие на събитията. Но нека вземем песимистично-оптимистичен сценарий. Оптимистичният сценарий, аз вярвам в него, е че през две хиляди двадесет и шеста година войната ще приключи. Разбира се, за това трябва да се каже много. Ако Европа не се уплаши, ако не започне с Путин всякакви преговори и разговори, както направи Тръмп.

В момента много ме тревожи позицията на Макрон. Струва ми се, че „една крачка напред, две назад“ е добре, но не и в тази критична ситуация, когато ту решителната коалиция дава отпор, ту решителната коалиция е готова да влиза в преговори. Това само насърчава агресора към нови наглости, към нови военни действия, към нова жестокост, към нова смърт, към нова гибел на хора, на които той може да ги обрече в резултат на интензификацията на бойните действия.

Но все пак, ако вземем логическата верига от събития, то през две хиляди двадесет и шеста година войната по логика трябва да приключи с някакъв не много добър, но в същото време непозорен, некапитулационен мир. Говоря толкова предпазливо, защото това, което Европа прави сега, е много добре, но все пак не е достатъчно.

Освен ако не настъпи натрупващ ефект, когато предаденото оръжие, количеството на това оръжие, квалификацията на Въоръжените сили на Украйна и други фактори изиграят роля и придобият ново качествено ниво. Подписаният кредит от 90 милиарда евро или 105 милиарда долара е сериозен шамар за Тръмп. Те го ужилиха с този кредит и с тази готовност дори без размразяване на руските валутни резерви.

Това означава, че Европа няма да даде Украйна, няма да приеме капитулационни условия, защото разглежда евентуалната капитулация, за която Тръмп настоява, като заплаха за собствената си сигурност. При други условия може би биха тръгнали насреща на Америка, но не и когато е застрашен собственият им дом.

Затова смятам, че в резултат на този натиск Путин ще разбере, че помощта няма да спре, и ще започнат по-реалистични консултации за мир. Най-вероятно той ще бъде сключен по линията на фронта. Това не е линия на разграничение, а линия на съпротива и спиране на противника. Мирът няма да бъде дълготраен.

Русия ще тръгне отново. Борис Немцов даде абсолютно точна характеристика на Путин, изречена с думи от народа, не от вестниците. Това негово качество е доминиращо. Това е диагноза. Затова стабилен мир няма да има, но ми се струва, че през две хиляди двадесет и шестата година той ще бъде постигнат.

Вторият сценарий е, че Европа наистина се пробужда, сплотява се и осъзнава нивото на заплахата, идваща от Путин. Путин допуска още идиотски действия – дрон удря, убива, взривява – и реакцията на Европа става много по-жестока, помощта и решимостта нарастват. Тогава Украйна може да нанесе сериозни военни поражения на агресора.

Това може да предизвика и политическа криза в Съединените американски щати. Има междупартиен консенсус в подкрепа на Украйна, но има и Тръмп с неговото МАГА, което предизвиква нарастващо раздразнение. Това раздразнение може да прерасне в различни форми на съпротива срещу Тръмп, включително импийчмънт.

Шокът от Тръмп преминава. Появяват се нови лидери, нови резултати. Съпротива срещу него ще има и сред републиканците. Така Съединените щати могат да се върнат към цивилизования свят и защитата на демокрацията, вместо изолационизъм.