Виждаме заявки за влошаването на Националния план за възстановяване и устойчивост, което ни притеснява. Става дума за голямата икономическа трансформация и тези три фонда, които бяхме извоювали – за технологична модернизация, за цифровизации, за зелен преход на индустрията. Тук не говорим за грантове, а за съфинансиране на проекти. Сега разбираме, че има идеи да се влоши допълнително планът, като заложените средства се намалят от 900 млн. лв. на 500 млн. лв.

Това каза Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България.

„До момента бяхме постигнали в програмата да има предвидени 900 млн. лв. за пряка подкрепа на инвестициите в съществуващи предприятия. Това е съфинансиране за такива инвестиции, това е за подтикване на такива инвестиции. Тези 900 млн. лв. сега се предлагат да станат 500 млн. лв., което е неприемливо за всички организации на бизнеса. Ние искаме обратното – те да се увеличат, а не да се намаляват“, заяви Велев и поясни, че те са искали финансовият ресурс в това направление да бъде 2 млрд., като към тези 900 млн. лв. бъдат добавени още 400 млн. за технологична модернизация и още 700 млн. лв. за производство и съхранение на енергия от ВЕИ.

Друг притеснителен момент за бизнеса е, че по-голямата част от целия размер на тези средства за икономическа трансформация се предвижда да бъдат под формата на финансови инструменти.

„Финансовите инструменти първо, че ги има в достатъчни количества, второ те не стигат до реалния сектор. Те се разтварят в банковата система и са подкрепа за банките, не за индустрията и това ще забави възстановяването, а няма да го ускори. В момента се предлагат на пазара достатъчно финансови инструменти както като гаранционни схеми, така и като фондове за дялови инвестиции. Интересът към тях не е голям, има излишъци на предлагане. А това, което е огромен недостиг като търсене са съфинансиране на проекти за технологична модернизация, за цифровизация, за роботизация, за енергийна ефективност“, коментира той и уточни, че от всички организации на бизнеса това се възприема като отстъпление от завоюваните позиции и влошаване, а не подобряване на плана.

Велев запита и защо държавата не предвижда използването на кредити, които се полагат по плана.

„Ние имаме право на близо 9 млрд. лв. под формата на 30-годишен кредит по плана, освен 12 млрд. лв. за грантове. При сегашната ситуация те биха били безлихвени, ако не с отрицателни лихви 30-годишни кредити, които могат да бъдат използвани за целево насърчаването на изграждане на ВЕИ, така и за една по-мащабна програма за енергийна ефективност, т.нар. саниране. Неползването на този финансов ресурс е необяснимо“, каза Велев и поясни, че именно тези въпроси ще бъдат обсъдени във вторник с ресорните министри, между които е и един вицепремиер.

По отношение на социално-икономическите мерки, председателят на АИКБ заяви, че сегашният дизайн на мярката 60/40 е изработен заедно и в диалог между правителството, бизнес и синдикати.

„В условията на ограничения направихме най-добрия възможен дизайн на мярката за месеците юни и юли“, поясни Велев и каза, че съвсем скоро трябва да седнат на масата на преговорите, за да начертаят нови мерки за периода август-декември и да предвидят подкрепа на бизнеса в условия на евентуална нова вълна.

„Трябва да направим проект за такива мерки за подкрепа на заетостта и предприятията за месеците от август до края на годината. Мярката, която предлагаме със синдикатите е 75/100. Тя означава, че когато предприятието работи, то плаща 100% за времето, в което работи, а за времето, в което не работи, защото му е забранено или няма поръчки, респективно не работи, или е минало на непълно работно време – затова време програмата компенсира 75% от възнагражденията на хората“, обяви той.

По думите му тази мярка обаче трябва да бъде комбинирана с още една, която да подкрепи и самото предприятие, а не само работещите.

„За подкрепа на самите предприятия с голям спад на продажбите, ЕК във временната рамка е предвидила друга мярка, която досега у нас я нямаше – мярка за подкрепа на фиксираните разходи със спад на продажбите над 30%“, добави още Велев.

Председателят на УС на АИКБ коментира и новите по-високи цени на тока и парното от 1 юли.

„За бизнеса цените на електроенергията отдавна са повишени. Това, срещу което ние се борехме и частично постигнахме резултат, е да не се увеличава допълнително планираната стойност на таксата „задължение към обществото“, която се определя от КЕВР. Тя щеше да се увеличи много повече, ако имаше заповед за три теравата държавна помощ за ТЕЦ 2. ТЕЦ 2 се включи в регулирания пазар с такава заповед, която е неправомерна държавна помощ с 1 терават и това повиши таксата „задължение към обществото“ от 4 лв. както беше първоначално планирана на 7 лв., т.е. с 3 лв. на мегават час увеличи таксите за бизнеса, а и за гражданите“, обясни той и подчерта, че повишаването на цените не е на местно ниво и не може да бъде променено у нас.

„То идва от увеличаване цените на CO2 квотите от 22 евро на 55 евро и това е главната причина. Други са цената на природния газ, която се качи значително; на петролните продукти също. Изобщо цената на всички суровини се покачва и това предвещава инфлация. За последния месец в САЩ има 5% на годишна база инфлация за май месец, а у нас вече е 2,5%“, поясни той.

Велев каза, че повишението на цените за бита дори е трябвало да бъдат по-високи от тези, които КЕВР е обявила на 1 юли.

„Те реално трябваше да са много по-високи. КЕВР с това свое решение за бита на практика подтиска цените и се прави едно кръстосано субсидиране. Отново индустрията плаща по-високи цени, за да са ниски цените за бита поради липсата на пълна либерализация и защита на енергийно бедните“, заключи председателят на АИКБ. /БГНЕС