Италиански компании, продължаващи да работят на територията на Руската федерация, подпомагат военния бюджет на Кремъл въпреки действащите санкции на Европейския съюз, показват данни на Киевското икономическо училище, събрани в рамките на инициативата Leave Russia.

Според ръководителя на проекта, Андрей Оноприйенко, италианските компании плащат годишно около 346 млн. евро под формата на данъци и други вноски – или общо около 1,037 милиарда евро от началото на пълномащабното руско нападение срещу Украйна, съобщи „Евронюз“.

По думите му около половината от сумата е „насочена към военни разходи за финансиране на войната срещу Украйна“.

Проектът Leave Russia създава онлайн база данни, която следи дейността на международни корпорации, продължаващи да оперират в Русия през последните 3 години. Базата ги класифицира по държава на произход, сектор и статут - дали все още работят в Русия, временно са спрели дейността си или са напуснали страната под натиска на санкциите.

Според публични данни от руските данъчни власти, финансови отчети и медийни публикации, 146 италиански компании продължават да оперират в Русия. Около 30 от тях са обявили намерение да се изтеглят, докато около 70 запазват юридическо присъствие на руска територия. Останалите продължават да изнасят продукция за руския пазар.

САЩ и Германия оглавяват списъка
Сред италианските компании, които не са прекратили дейността си, са производителят на шоколад Ferrero, производителят на паста Barilla и модната марка Calzedonia.

Енергийните гиганти Enel и Eni, както и дизайнерът на луксозно облекло Moncler, са сред осемте компании, които вече са напуснали руския пазар. Въпреки това Италия остава сред европейските държави с най-много активни компании в Русия – след Германия (459 фирми) и Обединеното кралство (над 290). Съединените щати поддържат още по-мащабно присъствие – цели 810 компании.

Фирмите действат в сиви зони
Макар числата да изглеждат шокиращи – особено на фона на твърдата подкрепа на италианското правителство за Украйна както политически, така и чрез оръжейни доставки – значителна част от търговията се осъществява чрез заобиколни канали.

„Преди всичко съществува сива зона на търговия, извън официалната статистика. Тя обхваща компании, които формално са напуснали руския пазар, но продължават да доставят продукцията си чрез трети страни“, обясни Каролина Стефано, преподавател по руска история и политика в Университета LUISS в Рим.

Тя посочи, че макар стоките да достигат до руските потребители, това става на много по-висока цена за руската икономика – заради повишените разходи за внос и натрупаните данъци. „В този смисъл компаниите продължават да правят бизнес с Русия, макар и при значително по-неизгодни условия“, добавя Стефано.

Част от продуктите не попадат под санкциите на ЕС, което позволява на някои фирми да търгуват с Русия напълно легално. „Освен това Кремъл въведе мерки, които увеличават разходите за компаниите, решили да се изтеглят от руския пазар“, припомни Стефано.

„Бързите“ санкции и усещането за несправедливост
Някои компании твърдят, че не са били консултирани преди Брюксел да наложи санкциите срещу Москва, а процесът на изтегляне от Русия се оказал различно тежък за отделните държави.

„Много компании се почувстваха изолирани на този етап, предвид скоростта на европейската дипломация... Те усещат известна несправедливост, особено когато една общоевропейска инициатива поставя отделни държави в неравностойно положение“, коментира източник, цитиран в доклада.

В анализ, публикуван от Carnegie Russia Eurasia Centre, Александра Прокопенко – бивш служител на Руската централна банка и настоящ изследовател в института – отбелязва, че санкциите и забраните за внос осезаемо спъват икономическия растеж на Русия.

Това именно е и целта на санкциите – да парализират икономиката и да направят последиците от войната видими за руските граждани. Но според Прокопенко, това ще остави дълбок и траен отпечатък върху икономическите перспективи на страната.

„Ще бъде изключително трудно Русия да премине от военна икономика към нормален, граждански модел на развитие,“ подчерта тя. Междувременно военните и отбранителните разходи на страната са се удвоили – от около 4% на 8% от БВП, което представлява близо 40% от целия държавен бюджет./БГНЕС