На 3 април отбелязваме събитие с голямо значение за България - 146 години откакто София е нашата столица. 

Изборът на сравнително малкия и непретенциозен град за административен и властови център се случва само година след Освобождението.

За решението къде ще бъде столицата на княжеството, се свиква Учредително събрание в Търново. 

Държавници и интелектуалци са въодушевени от предстоящия избор - те разбират, че трябва да вземат съдбоносното за България решение. 

На обсъжданията по време на Учредителното събрание проф. Марин Дринов пръв предлага София да бъде столица на новата държава.

Той среща опора и подкрепа у депутата Драган Цанков, който казва: "Ние имаме две столици: Търново - историческа, и София - правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза". 

Според историческите справки, когато решението за столицата на освободеното княжество вече е взето, в залата настава еуфория.

Въпреки че по онова време София е имала по-скоро провинциален вид, а Свищов, Русе, Пловдив и Велико Търново са изглеждали много по-съвременно. 

Старата средновековна и величествена столица Търново също е била сред кандидатите за столица. 

Освен това, по брой на жителите градът бил на четвърто място в Княжество България след Русе, Варна и Шумен.

Но държавниците правят проницателната преценка, че София има изключително благоприятното местоположение и перспективи да се превърне в административен център.