27 Март, 2025

Келнерът на ресторант „Победа“ има нещо мозъчна повреда

Келнерът на ресторант „Победа“ има нещо мозъчна повреда

Георги Даскалов*

Всички знаят кой е Нелсън Мандела. Но далеч по-малко хора биха отговорили на въпроса кой е Фредерик де Клерк. Де Клерк е последният бял президент на Южна Африка, човекът, който пусна Мандела от затвора и организира първите свободни избори с ясното съзнание, че неговата Национална партия ще ги загуби. След това двамата с Мандела получиха Нобеловата награда за наистина възхитителния начин, по който преведоха Южна Африка към демокрация, която не е само за белите.

Писал съм и друг път. Де Клерк е блестящо доказателство, че е по-добре да си имаш работа с възпитан в западната политическа традиция расист,

отколкото с попил съветската култура български комунист.

Ние обичаме да се окайваме и ожалваме, но нито сме първите, нито сме някакви уникати в прехода от тоталитаризъм към демократично състояние на обществото.

Един от най-хубавите примери е до нас. Кемал Ататюрк спасява в края на Първата световна война Турция от превръщането ѝ в колония и основава модерната турска държава. Той създава през 1923 Народно-републиканската партия (кемалисти), която е единствената (и естествено – управляваща) партия в Турция до 1946, когато е позволено да има и други партии.

През 1950 кемалистите организират първите многопартийни избори, знаейки, че ще ги загубят след 27 години на власт. Изборите печели Демократическата партия и Турция казва сбогом на един период, който я е укрепил като държава, но е бил твърде далеч от демокрацията. 

Историята по-нататък също е интересна. През 1960 военните правят преврат, но само за да овладеят политическата криза и след като правят модерна конституция, на следващата година правят избори и предават властта на избрани от хората политици.

Армията прави още два преврата, но винаги, след като е стабилизирала страната, предава властта на политиците.

Испания е също хубав пример за прехода.

След победата си в гражданската война Франсиско Франко установява еднопартиен режим. Той гравитира около фашизма, без да стига до крайностите на Хитлер и Мусолини, а 6 години преди смъртта си определя Хуан Карлос за престолонаследник, като по този начин дава да се разбере, че след него Испания получава шанс да се върне към конституционната монархия и демокрацията. 

Крал Хуан Карлос поема властта два дни след смъртта на диктатора и води страната през трудните времена, включително и като лично се противопоставя на франкисткия опит за преврат през 81-а.

Пиночет, направил преврата в Чили през 1973 и управлявал страната до 1990, също се оттегли и предаде властта на политиците. Дори той, анатемосван от комунистите в България и по целия свят, малко преди да умре написа: Днес, когато моите дни са преброени, искам да кажа, че не изпитвам към никого злоба и че повече от всичко обичам своята родина. Признавам политическата отговорност за всичко, извършено от мен. То бе направено с една единствена цел – да укрепи Чили и да се избегне разколът на страната.

Мислил съм доста защо комунистите в България не бяха поне като испанските фашисти, ако не като турските кемалисти и генерали. 

Защо след 1989 не отвориха пътя към нормална България, а държаха и държат властта напук на цялата нация.

И засега имам отговор с два елемента.

Първо, комунистите в България не я смятат за своя родина. Те приемаха за свое отечество Съветския съюз, а когато той се разпадна – Русия на Путин. И - като следствие от това – второ, България за тях е фикция, просто средство да са на власт. Висша ценност не е Отечеството. А властта. Без нея те са нищо. Затова и не я изпускат.

А демокрацията има прости правила, най-важното от които е възможността властта да бъде сменяна. Комунистите в България не могат да стигнат до тези мисловни висини.
Както се пееше в онази песничка – Келнерът на ресторант „Победа“ има нещо мозъчна повреда...

*Текстът е публикуван на страницата на автора във Фейсбук

Сподели:
Киселова и политическата темерутщина - една голяма грешка, която може да стане премиер!

Киселова и политическата темерутщина - една голяма грешка, която може да стане премиер!

Вкарват я в ескалация на недоразуменията до достигане на обща непоносимост

Как чатът на Майк Уолц се оказа пробит, та се получи теч като от клозетния канал на съседите

Как чатът на Майк Уолц се оказа пробит, та се получи теч като от клозетния канал на съседите

Най-хубавото в цялата история е коментарът на американския президент: „О, не знам нищо за това. Не съм голям фен на "Атлантик“, но май върви към закриване

Паролата на Центъра е - "огромната сила на Русия", но кой ще бъде на масата и кой - в менюто

Паролата на Центъра е - "огромната сила на Русия", но кой ще бъде на масата и кой - в менюто

Тази митология за режима в Кремъл на четвъртата година от унизителното им фиаско в Украйна не може да заблуди дори и най-наивните потребители на хибридна пропаганда - включително в България