Иво Иванов

След като в края на миналия месец САЩ наложиха санкции на руZките компании "Лукойл" и "Роснефт", а преди дни от Държавния департамент обявиха евентуалния купувач на активите на "Лукойл", Gunvor, за „марионетка на Кремъл“, в родната политическа кочина се разрази истинска мелодрама, с реки от сълзи и жлъч, от които турската и индийска филмова индустрия могат да почерпят сюжети за бъдещи  "художествени творби".

Защо така залютя на очите на част от "политическата ни класа" - нито режат лук (LUК), нито са изгорили маслото на котлона (OIL), но новините и действията, които се случват отвъд океана, разстройват "искрено и лично" техните нежни руZофилски души. И вместо да се организират бързо и единно как по най-добрия начин да се защити националният интерес и да се отреже въжето, което свързва рафинерията в Бургас, петролните данъчни складове и нормалната доставка на горива след 21-ви ноември с

тежкия воденичен камък "Лукойл"

Този, камък отдавна е достигнал дъното, политиците реват с крокодилски сълзи. Ето няколко медийни заглавия по тази тема:

1. Ограбване на "Лукойл", скрита пиратска национализация! - Радостин Василев срещу назначаването на особен управител

2. И Радев се притесни за "Лукойл" - привидя сценарий като с "Булгартабак".

И черешката на тортата:

3. "Костадинов се притесни, че мерките на управляващите за "Лукойл" застрашавали активи на "български акционери" в Русия"

Да анализираме тези три култови заглавия:

1. Видният "патриот" и "родолюбец" Василев, който без съмнение като изказ и действия е "достоен" наследник на комунистите, се възмущава че предстои "национализация" на рафинерията, а да сте го чули да се възмущава от извършената от комунистите национализация на заводи, фабрики, градска собственост след 1944 г. А да сте го чули да се възмущава от национализацията на земите, собственост на българите след 1944 г., земи национализирани и в неговия роден Плевенски край, където се намира и лагера в Белене? Няма и да чуете, защото с помощта на руZнаците е национализирана българска собственост, а в случая с "Лукойл" става дума за руZки активи в България. Затова този агент на Москва рони крокодилски сълзи сякаш е загорил лука (LUK).

2. Този, който ни пробутаха за натовски генерал привидя сценарий като с "Булгартабак", но хайде да заменим "Булгартабак" с "договора с Боташ" и да видим дали е толкова чист, че да се изживява като морален съдник на нацията. Явно Радев се опитва да съди другите заради собствените си грешни дела. Другарят президент да не пропусне да налее свежо масло в личната си "Шкода", с която вози президенти, и сега от двигателя и излиза дим и смрад на изгоряло (OIL).

3. Видният "националист" и "родолюбец" без разбира се, да е уточнил коя "Родина люби" и част от "чий род е" се затръшкал за активи на български акционери в Русия - просто култово. Всички знаем чий агент на влияние е Копейкин, знаем го, знаем и че неговата родина е със столица, носеща името Москва, но не знаехме, че е роднина на "български акционери на Лукойл в Русия". За него, като "националист" и "патриот" е по-важно защита на интересите на тези "български акционери", отколкото защита на обществения (народен, както копейките обичат да променят значението на тази дума) интерес. А дава ли си сметка, че това е лобизъм, за да не използвам "държавна измяна". Нима келепирът, на които и да са тези "български акционери" е над обществения интерес? И само да напомня, като депутат се е заклел пред Конституцията да я спазва и да се ръководи от интересите на народа.

Вместо за пореден път да сервира руZки бояришник, представен ни за отлежала българска ракия, гарниран с хайвер, с нарязан в него лук (LUK) и обилно полят с олио (OIL), е редно да си даде сметка, че те - (Костадинов) и  Василев, са депутати в българския парламент, а не в руZката Дума. Радев е крайно време да проумее, че като президент е призван да бъде обединител на нацията, а не бизнес лобист за интересите на "Боташ", и на скъпата му "матушка русь".

Но да преминем към други видни "опозиционери" в лицето на ПП-ДБ. Те са заети не толкова с предстоящия проблем с бургаската рафинерия, а с „Магнитски“, с "Булгартабак", с корупцията. А всъщност корупционната среда се определя от такива руZки гнезда, като "Лукойл" и сега е идеален момента

 да прережем една от многото артерии, подхранваща корупционните схеми

и техните парични потоци. Но защо е тази тяхна пасивност по темата. Може би се дължи на куп политически прегрешения и зависимости с "Лукойл" в годините назад. Да караме хронологично. На 12 октомври 1999 г. рафинерията е приватизирана, като за 101 млн. щатски долара 58% от акциите на рафинерията са изтъргувани на "Лукойл" от правителството на иначе уважавания Иван Костов, който в последствие става учредител и дългогодишен председател на ДСБ - партия, част от коалицията "Демократична България". Дали десните политици и избиратели си задават въпросите, които от доста време мъчат избирателите им:

1. Защо избраха точно "Лукойл"?
2. Защо на тази ниска цена?
3. Не направиха ли анализ, че точно руZка компания ще стопанисва години напред предприятие със стратегическо значение, като рафинерията в Бургас?
4. Защо Костов и всички държавници години наред мълчаха юнашки, че българският клон на "Лукойл" избягва да плаща данъци в България и отчиташе "работа на загуба"?

Отговор на този въпрос дължат всички правителства след Костов, които

знаеха истината, но предпочитаха мълчанието

Атрактивни са сега внушенията на някои десни политици, че Пеевски се готви да завземе рафинерията, но те са като бял шум, голи, без доказателства. Втръсна на хората зад всяко нещо да се привижда главното Д, така всъщност бягаме от генезиса на проблема – защо 

пуснахме кремълския вълк в кошарата си

В този LUK - OIL  панаир няма как да пропуснем "Продължаваме промяната", която плод не дава, а родилните им петна силно напомнят за лука на Радев (LUK) и маслата на Златев (OIL). Нима са забравили, че водещ мениджър от „Лукойл – България“ им беше водещ пиар и щедър дарител. А правителството им издейства едногодишна дерогация в полза на руZкия хомот над българската рафинерия. И това се случи в началото на зловещата война на руZия срещу Украйна. Това ли ни предлагат от ПП сега? Ако тогава министрите Петков и Василев  бяха предприели стратегически ход като колегите си в Италия - да одържавят активите на "Лукойл", сега нямаше да ни се налага да говорим по тази тема. 

Надявам се, че нормалните хора в България са наясно, че срещу Европа, от която сме част ,се води война, започната от терориста путин. 

Време е в българската политика да се настани здравият разум, да обедини всички онези, които смятат, че нашето място е в Европа, а не в евразийския "руZки свят", че интересите на българското общество са пред всякакви други интереси. Сега надеждата е към инсталирането на "особения управител" в рафинерията. Личността е важна. Трябва да разберем кои политици са оформяли политическото й лоби, кои медии са чистили медийния й образ, колко е струвала тази корупционна хранилка, за да може най-голямата рафинерия на Балканите да работи години наред без печалба или на загуба и да прокарва интересите на Москва. 

Мечтите все още са безплатни.