Тимъти Снайдер, snyder.substack.com 

Защо ядрената война всъщност не се случва е въпрос, който е очевиден проблем в цялата досегашна дискусия относно руското нашествие. Медиите се стремят да грабнат вниманието ви, като пишат за ескалация!   ядрени заплахи! и ядрена война!   Зад това се крие техният мотив за печалба, който руските пропагандисти от своя страна използват чрез своите намеци и подмятания относно руските ядрени оръжия. За съжаление този разговор в обществото, вместо да е базиран на трезва преценка на рисковете, се диктува от 

броенето на пари

Това е една, но не и основната причина, поради която трябва да се срамуваме от това как обсъждаме ядрената война. Нашите „ядрени разговори“ са начин да претендираме, че сме жертва и след това да обвиняваме действителните жертви. Веднъж допуснали възможността за един хипотетичен обмен на ракети, ние веднага си представяме, че жертвите сме ние. И от този момент, някак изведнъж истинската война изглежда вече няма значение, тъй като собственият ни живот (както вече сме си въобразили) е изложен на риск. И на този фон сме склонни да мислим, че „май украинците са виновни“…. „ако спрат да се бият, всички бихме били в безопасност“. Разбира се, точно това е моделът, по който руските пропагандисти искат да разсъждаваме. И разбира се това разсъждение е погрешно.
То е не само морално погрешно, което разбира се, е така. То е и реално, на практика, погрешно, защото в момента 

реални украинци реално воюват и реално умират във война,

която защитава нашата сигурност по безброй начини, включително чрез намаляване на риска от ядрена война, както ще обясня по-долу. И на фона на това ние си губим времето в илюзии как самите ние сме жертва?

Поддаването на руските ядрени приказки също е погрешно, и е силно притеснително, когато то замести стратегическото мислене. Това е пример за нарцистична фантазия, която е надвиснала над дискусиите за американската външна политика: фантазията за всемогъщото подчинение. Това е идея, чийто родители са американската изключителност и американската нетърпеливост. И тази идея нашепва, че тъй като Америка е силата, която стои зад всичко, то всичко би било наред, ако Америка не прави нищо. С други думи, ако направим това, което искат руските пропагандисти, и не правим нищо за Украйна, тогава (в тази фантазия) няма да има ядрена война.
В тази фантазия за всемогъщото подчиняване Америка има магическата сила, чрез пълно бездействие, да възстанови мирното статукво, където всички можем да спим спокойно. Но Америка няма такава сила. И няма как да не прави нищо. Американските политици трябва да действат в рамките на определена среда, формирана от множество участници, в сложни взаимодействия, в които бездействието винаги ще има последствия, точно както действието винаги ще има последствия. Да не правиш нищо всъщност винаги означава да правиш нещо и обикновено (както в случая с руската инвазия) то е грешното!

Бездействието към Украйна всъщност би увеличило риска от ядрена война

 Докато на практика, правейки нещо конкретно – доставяйки оръжие на Украйна, Съединените щати помогнаха на украинците да намалят шансовете за ядрена война.
Мога да обясня този аргумент само ако ме последвате в сферата на стратегическото мислене. Ще го направим стъпка по стъпка.
Фантазията за всемогъщо подчиняване натрупва безпокойство и същевременно освобождава това безпокойство. Първо някой в Русия отправя заплаха. Некомпетентните коментатори и пропагандистите засилват тази заплаха и тогава ние търсим бърз начин да се освободим от страха. Или: Съединените щати изпращат оръжия; некомпетентни коментатори и пропагандистите веднага започват да говорят за „ескалация!“ и ние отново търсим бърз начин да се освободим от страха. Когато този модел на мислене се превърне в навик, той измества рационалното мислене за политиката на рисковете и ползите и заема неговото място.
От психологическа гледна точка фантазията за всемогъщото подчиняване е разбираема, така че нека я разбираме като психология – и нека също така да разберем, че руснаците я прилагат като психология. 

Собствената ни фантазия се използва срещу самите нас

 Трябва да се замислим над това, за да му устоим. И докато се опитваме да се измъкнем изпод тази фантазия, трябва да осъзнаем, че тя е главната бариера пред способността ни за стратегическо мислене. 
И така, поемете дълбоко въздух… От една страна Русия има интерес от внушаване на безпокойство. От друга страна и медиите имат интерес да ви внушават безпокойство. И така тялото ви, съзнанието ви, може да се окаже заключено в безпокойство.
Излизането от там (от фантазията) е трудната част. След това, стратегическото мислене е лесно. Лесно е, защото то започва в реалния свят. А реалният свят е, че Русия нахлу в Украйна и заграби чужда територия. Това стана в реалния свят. Не можем да се пренесем обратно в света на 2021 г. (Дори и да можехме по някакъв начин, просто щяхме да сме в свят, в който Русия се канеше да нахлуе в Украйна...).
Оперирайки в реалния свят, в който се случи руското нахлуване в Украйна, най-разумната ядрена политика е да се помогне на Украйна да спечели конвенционалната война. За това има четири основни причини.
Първо, би било 

катастрофа за всички, ако руският ядрен шантаж успее

 Ако която и да е ядрена държава може да принуди другите, заплашвайки със своите ядрени запаси, тогава каквато и да е външна политика става невъзможна; неядрените държави винаги ще трябва да се поддават на натиска, а ядрените държави ще управляват света. Ако руското ядрено изнудване успее, можем да очакваме не само повече руско ядрено изнудване, но и ядрено изнудване от други ядрени сили. Можем също да очакваме, че и други страни ще създадат ядрени оръжия, за да устоят на бъдещо изнудване. И така подкрепата на Украйна днес намалява шансовете за ядрена война, като показва, че ядреното изнудване не работи.
Второ, глобалното разпространение на ядрени оръжия трябва да бъде предотвратено. Рискът от ядрена война има математически характер. Колкото повече държави имат ядрени оръжия, толкова по-вероятно е те да бъдат използвани. Руската политика тласка в посока на разпространение на ядрени оръжия. Украйна фактически се отказа от ядреното си оръжие, след което Русия нахлу през 2014 г. и отново през 2022 г. Урокът за неядрените държави е, че те ще имат нужда от ядрени оръжия, за да възпрат руската инвазия или инвазията от която и да е ядрена сила. Начинът да се предотврати това заключение е Украйна да спечели конвенционалната война. И така подкрепата на Украйна намалява шансовете за ядрена война, като намалява вероятността от разпространение на ядрени оръжия.
Трето, европейският сценарий за ядрена конфронтация трябва да бъде възможно най-малко вероятен. Този сценарий е голяма война между Русия и НАТО, в която ще има ядрени сили и от двете страни. В съветския си, а след това и в по-късния си руски вариант, тази визия преследва умовете на американци и европейци от десетилетия. Благодарение на украинската съпротива такава война е много по-малко вероятна, отколкото беше преди. В Украйна се унищожават силите, които Русия можеше да използва при атака срещу член на НАТО. Дори в сценария, при който Русия по някакъв начин предприема офанзива срещу държава от НАТО, всяко изкушение да се използват ядрени оръжия в отговор е намалено от знанието, че Русия може да бъде победена в конвенционална война. И така подкрепата на Украйна намалява шанса за ядрена война, правейки европейския сценарий по-малко вероятен.

Четвърто, азиатският сценарий за ядрена конфронтация трябва да бъде възможно най-малко вероятен. През последните няколко десетилетия възможността за китайско-американска конфронтация за Тайван доминира дискусиите във Вашингтон. Американците са разочаровани и уплашени от неизбежността – според собствените им представи – на тази конфронтация. Идеята, че друга страна може да отклони и премахне възможността за такава конфронтация, никога не е била обсъждана. Но точно това се случва. Съпротивлявайки се на Русия, украинците принудиха Пекин да признае, че агресивните операции са рисковани и могат да завършат зле. Пекин в никакъв случай не е загубил интерес към Тайван, но със сигурност може да се каже, че евентуален драстичен ход е отложен поне с няколко години.
И това са няколко важни години. Преди година, когато Русия нахлу, общоприетото мнение беше, че Китай е изгряваща сила. В по-широкото американско мислене за всичко това, това беше същността на проблема: възходяща сила (Китай) трябва да се изправи срещу западаща сила (САЩ). Днес вече е много по-трудно да се твърди, че Китай е изгряваща сила. Украинците забавиха най-опасния сценарий и по този начин може да са ни превели през най-опасния момент. Трябва да се отбележи, че те направиха всичко това, без да се конфронтират с Китай. И така подкрепата за Украйна намалява шанса за ядрена война, като прави азиатския сценарий много по-малко вероятен.
Ако искаме да намалим риска от глобална ядрена война, тогава трябва 

да въоръжим украинците

 Това намалява привлекателността на ядреното изнудване, намалява риска от разпространение на ядрени оръжия и намалява вероятността за европейския и за азиатския ядрени сценарии.
Ако пък имаме предвид локално използване от Русия на ядрени оръжия в Украйна, това е друг въпрос. Невъзможно е да се изключи. Но тук рискът е такъв, че украинците имат право да го обсъждат, тъй като това е тяхна земя и техен народ. Отново и отново те ясно дават да се разбере, че доставката на западни конвенционални оръжия е техен приоритет. Разбира се, някой може да твърди, че украинците погрешно оценяват рисковете: това обаче би намирисвало на онзи вид колониална арогантност, която преди войната убеди толкова много от нас, че Украйна няма да се съпротивлява или, че ще бъде бързо победена, ако го направи. Украинското ръководство знае какво прави. И те правят това, което техните избиратели искат от тях. 
Вместо просто да слушаме украинците за тяхната оценка на риска от локална ядрена употреба, понякога ние се опитваме да отгатнем вътрешните мисли на Путин. Когато хората си представят използването на руски ядрени оръжия в Украйна, се проявява някаква странна емпатия: Путин ще почувства, че е опрял гръб в стената, че няма избор...
Ако приемем това като хипотеза, ще видим, че тя няма основания – Русия загуби битките при Киев, Харков и Херсон, без да използва ядрени оръжия. Русия претърпя почти година изненадващи поражения от различен тип и мащаб, не на последно място – крах на целия ѝ военен план, който включваше сваляне на украинското правителство и контролиране на цялата страна. И всичко това – без използване на ядрено оръжие. Вместо това всяко поражение генерира истории за това как Русия всъщност не е била победена. Това си струва да се отбележи. Ескалацията, която човек действително вижда, е само разказ. Отнема все повече и повече усилия на руснаците, за да обясняват поражението като победа. Досега те се справяха със задачата.
Войните свършват, когато политическата власт на владетелите е застрашена, а ние все още не сме достигнали тази точка. Когато го направим, Путин ще почувства заплахата в Москва, а не в Украйна. В такава ситуация използването на ядрено оръжие в Украйна няма да му помогне, но изтеглянето на конвенционалните сили от Украйна, за да бъдат вкарани в борбата за властта в Русия би могло. По време на тази борба за власт никой руснак, борещ се за контрол над Кремъл, няма да признае, че войната в Украйна е загубена. Вместо това, претендентите за властта ще се състезават с историите си колко грандиозна всъщност е била „победата“. Моето очакване е, че следващият руски лидер (или Путин, ако остане) ще твърди, че Русия е спечелила изключителна победа над НАТО, като е елиминирала силите на НАТО в Украйна, преди те да имат шанс да преминат на руска територия.
Както в глобален, така и в регионален аспект руските изчисления са, че ядреното говорене ще накара европейците и американците да се въздържат от изпращане на оръжия. Но използване на ядрени приказки е съвсем различно от използване на ядрени оръжия. Всъщност едното е алтернатива на другото. Твърде лесно приемаме, че думата е предшественик на делото. Но думата е дело. Когато политиката е говорене за използване на ядрено оръжие, тогава реално използване на ядрено оръжие анулира политиката. С други думи, подразбиращата се заплаха вече не е налична, след като бъде използвана. И руското ръководство много добре си дава сметка, че американците и всички останали биха изпратили още повече, още по-далекобойни оръжия в Украйна, ако Русия използва тактическо ядрено оръжие на бойното поле.
Използването на ядрено оръжие на украинското бойно поле би нанесло много по-големи щети на самата Русия – и в момента и за години и десетилетия напред. Москва би загубила дори колебливата подкрепа, която в момента има по света. Тя би загубила способността си да се представя като жертва в международните отношения. Лидерите ѝ знаят, че ще бъдат 

запомнени като престъпници и нищожества

 И тук дори не сме споменали онова, което обикновено се споменава първо: прякото възпиране. Ако Русия наруши табуто за ядрена употреба, собственият ѝ статут на военна сила ще бъде драстично компрометиран от военния отговор на другите.
Ядрените оръжия са символични по различен начин за различните народи. Искам да приключа с въпроса за националния статус от руска гледна точка. Хората понякога казват, че една ядрена сила не може да загуби война. Това кара историците да се подсмиват тайничко. Съединените щати са ядрена сила, която редовно губи войни. Съветският съюз загуби в Афганистан, Русия загуби първата чеченска война. Френският ядрен опит през 1960 г. не я спаси от поражението в Алжир, както и британските ядрени оръжия не запазиха империята. Използването на ядрено оръжие на бойното поле няма да спечели войната за Русия в Украйна, но би било огромен удар върху статуса на Русия, което е нещо, от което руските лидери наистина се интересуват.
Това изисква известно обяснение. Когато тази война започна, двете неща, караха руснаците да вярват, че са суперсила, бяха армията и ядреният арсенал. Първият източник на статус вече е под въпрос. Ако Русия използва ядрено оръжие, това е признание, че нейната армия е победена. Така че първият източник на статус се анулира заедно с втория. В момента, в който Русия използва ядрено оръжие, други страни, включително тези с по-добри икономики и научни институции, ще изградят свои собствени ядрени арсенали. Когато това се случи, Русия престава да бъде суперсила дори в съзнанието на руснаците. Това за руските елити е единственият непоносим изход от тази война. Много по-лошо, от изтеглянето на руските войски от Украйна, за което винаги ще измислят някаква „победна“ история.
Измина почти година, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна. Магията на годишнините гарантира, че на 24 февруари ще има много статии за Украйна, без съмнение някои от тях обмислени и интересни. Въпреки това ще предскажа, че ще има редица есета в следния стил: „Нека продължим да говорим за ядрена война“.
Също така уверено може да се каже, че никой няма да публикува текст от рода на „В продължение на една година говорихме за възможните планове на Путин и грешахме“; или „Въпреки нашето умно използване на думата „ескалация“, тя никога не се случи“; и със сигурност няма да чуем „Една година след инвазията на Русия, Украйна намали риска от ядрен конфликт по света“. 
Но това е най-важното нещо, което трябва да се каже за ядрената война: тя не се случва.

Превод: Владимир Миленски