България е в центъра на много целенасочени влияния и умишлени манипулации, особено от страна на Русия

Правителството да инвестира повече в ум и технологии и тактики, а не в политически назначения и вътрешни игри, коментира пред Faktor.bg консултантът в НR и организационна психология

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Йорданов, терористичните атаки се превръщат в ежедневие, свързани ли са помежду си?

- Много от атентатите, които се случват напоследък, се приписват на един източник – Ислямска държава, но аз лично не съм сигурен, че всички случаи, които се отразяват, са свързани с групировката. Добива се представа за потентност на вербовчиците на Ислямска държава посредством Интернет да достигат до отделни хора и така да ги манипулират, че те да се превръщат в камикадзета. Аз мисля, че тези хора по-скоро сами намират ситуацията. Когато се създаде определена обществена ситуация (хаос), много от индивидуалните патологии на хората имат склонността да се проявяват. Ако например аз съм едно свенливо момче, неспособно да намери реализация, което не получава подкрепата на близки и на роднини, вместо да потърся цивилизования път и да намеря нормални форми за справяне с това душевно страдани, тръгвам по един по-радикален път , чрез който да намеря себе си и да потърся решение в един такъв краен и жесток акт. Човешката природа по същността си е жестока - човек и в доброто и злото може повече, отколкото си мисли. В такава ситуация много хора се опитват да се възползват от нея - диктаторите се опитват да възстановят властта си и да кажат, че имат нужда от нов ред, същото важи и за играчи на световния пазар.

- Може ли да говорим за „психологическа война“ в следствие на тези атаки, които наблюдаваме?

- „Психологичната война“ се води откакто свят светува. Ако погледнем нещата през призмата на индивидуалната психология, там винаги се е водила борба между животинското ни битие и цивилизованата му част. В историята се наблюдава интересна цикличност - винаги се получава така, че едни порядки и битие, което се представлява от една част от хората на по ниско ниво, се опитва да стигне до състояние, в което би довел в повечето случаи, разумът. Винаги има сблъсък между тези две неща. Може да погледнем на случващото се и през призмата на политиката и социологията и на всички социални науки.

В крайна сметка, създадената ситуация, за съжаление мирише на война, но тя се води с нови средства и в нова среда – виртуална среда. Светът като че ли загуби своята интимност и сега връзките, които са възможни между хората, са много по-лесни, битките се водят на много фронтове, което много усложнява ситуацията в контекста на съвременните и модерни теххнологии. Обществото смята, че сме отворили кутията на Пандора.

По време на масови политически и социални истерии, е имало хора, които са вършили изключителни зверства, деградации и низости, които след края на войната са обяснявани със самата лудост на войната. В този смисъл, ако има някаква психологическа война, тя е в това да се овладее усещането за хаос и напрежение, което се създава. Но това не би могло да стане, ако се използват стандартните средства, които съществуват до момента.

- Къде са корените на тази война?

- Ако питате хората, които се занимават с политика и идеологии, те ще ви кажат, че това е бунтът на бедните срещу богатите. Ако питате други, политически ангажирани, ще кажат, че е битка, между това, което си е създал силният Запад и рухването а диктаторските режими. В крайна сметка винаги опираме до инстинктивната природа на човека; желанието да наложиш ред, който е различен от цивилизационния, това винаги поражда желание за бунт. В момента се създава такава ситуация – когато напрежението – социално, междуличностно, политическо, се наслоява и добива мащабите на война, независимо дали тя ще бъде световна или локална

- Възможно ли е подобни патологични и жестоки действия да бъдат усетени в зародиш?

- Напоследък се дразня от лица, които са припознавани като експерти в нашия ефир, защото те вземат величава поза на хора, на които всичко им е известно, били предупреждавали, което не е вярно. Ситуацията е съвършено нова. Симптоми за тези процеси е имало, както и причини, но се съмнявам, че някой е бил готов да прогнозира формите, под които това се случва. Говорим за действия, които идват от едно и също ядро, от един и същи източник, но се разгръщат на различни фронтове. Някой индивидуално решава, че може да имплантира индивидуалната си патология в социалния смут, който съществува наоколо и го прави. По този начин той става част от една хроника от събития, които вещаят напрежение и тревожност. Съмнявам се, че има служби, които могат да контролират толкова добре способността на хората да развиват патологии.

- Как обществото да се предпази психологически, безспорно подобни събития нанасят тежки травми?

- Истината е, че в тази ситуация е най-трудно човек да запази разум и спокойствие. Срещу първичните инстинкти и крайностите, винаги има един най-прост лек - трябва да се говори и хората трябва да се свързват помежду си във всички възможни начини на доброто, да са солидарни, да си помагат, защото силата на агресорите е да разединяват – това е тяхната крайна цел. В подобни ситуации се случват много добре познати и изследвани ефекти от социалната психология, които засилват негативния ефект.

- Как оценявате ролята на медиите в тази войнстваща ситуация?

- Наскоро прочетох, че френските медии са решили да не споменават имената на убийците и терористите и това е може би първото разумно и цивилизовано нещо, което чух. Наблюдаваме и „ефекта на зареждането“ – ако група хора биват занимавани с тема „пари“, например, след известно време стават по-уверени, по-големи индивидуалисти. Ако говорим за насилие – представете си какъв ефект се получава в обществото на индивидуално ниво. „Когато сееш ветрове, ще жънеш бури“ - или с други думи, в момента хората се зареждат с изключително негативна и опасна енергия, която променя самите характери и самите отношения – не трябва да се разкъсват връзките между хората и между обществата, създаването на трайни партньорства е единственото нещо, което създава блага, независимо от епохата, но винаги има сили, които искат да го разкъсат.

Подобни насищания на медийното пространство със събития, за които се предполага някаква хронологична връзка и кореспондират едно с друго, създава предпоставка хората да правят простички избори за сложни ситуации - например харесване или не на Европейския съюз или на конкретен политик. На тази основа се случват и много от процесите, които наблюдаваме като опит на политически партии с по-националистически профил, да се консолидират и да натрупват влияние в съответните държави. Медиите трябва да станат много по-отговорни, защото иначе има „ефект на заразяване“. По-важно е да се разкъсва връзката, още повече, ако тя наистина не съществува между събития, които нямат връзка помежду си. Важен е контекстът – ако него го нямаше тези събитие нямаше да се свързват помежду им. За жалост вече сме стигнали и до примитивното ниво „свобода или сигурност“, започваме да мислим примитивно и заради това се случват катаклизми и войни. Трябва информацията да се поднася без бързане и амбиции за преборване на конкуренцията, което е малък мотив на фона на цялата опасност. Трябва да се акцентира как да се отрази новината.

- Смятате ли, че подобен начин на отразяване е част от по-глобалния феномен на хибридната война?

- Да, тези процеси са част от манипулацията, която се създава умишлено. Ние сме в центъра на много целенасочени влияния, особено от страна на Русия, според мен. Тук може да говорим и за друг важен ефект „ефекта на приспиването“ - това означава, че един източник, който е авторитетен и един, който не е, се изкажат противоречиво за едно и също събитие, след известно време започват да придобиват еднаква тежест в масовото съзнание. Тук влизат дори и така наречените тролове, създава се впечатления, че има голяма опасност от нещо или че то има много привърженици.

- Какъв според Вас е образът на съвременния терорист?

- Той е многолик. Нямаме строг профил по демографски, географски или други данни. От човек с патология до човек с добро образование.

- Дълги години сте работили в МВР - има ли достатъчна подготвеност в структурите за адекватно реагиране при критична ситуация?

- Нито една държава в момента не показва достатъчна подготвеност, независимо, че някои се опитват да напомпат мускули, особено държавите с диктатори с нисък ръст. Точно затова истинското сътрудничество и гъвкавостта са много важни. Не може в настоящето МВР с порядки и маниери от времето на социализма, да продължават да работят. Не може да имаш морала на човек, който иска гражданите да му съдействат в дадени случаи, и в същото време да не общуваш с тях и да не печелиш доверието им. Не може да не се опитваш да вникнеш в нещата и да действаш разнообразно и да не използваш нови методи. Не може да не финансираш дейности, да държиш хората без средства и да не се инвестира в сверата за сигурност. В същото време, в България се инвестира много в НСО. Това например е нещо просто, което хората не ги интересува.

Бюджетът на българското разузнаване е повече от три пъти по-малко отколкото бюджетът на НСО. По-обезпокоителното е, че продължаваме да имаме една служба за военно разузнаване, което продължава да си е доста нереформирано, липсва воля да се промени самата служба – продължава да се мисли по един съветски модел в нашите служби и упорито има вътрешни сили, които се съпротивляват това да се промени. Няма как да се преборим със съвременните предизвикателства по този начин и няма как да толерираме връзкарщината и манталитетът, че някой някого трябва да уреди, където има власт и влияние – това продължава в България – това гони професионалистите от системата и ги обезкуражава.

По света основният проблем на структурите са, че са тежки, и не действат достатъчно гъвкаво, докато при нас са вече изброените. Направи се нов закон, но се продължава по стария начин. Това означава, че депутатите искат да бъдат обслужвани от скъпоплатени охранители, които са нещо като хора, които ходят да пазаруват до магазина за семействата им. Ако аз съм представител на чуждо разузнаване или на терористична организация, първото, което бих направил, е да вербувам хората, които работят в НСО – те знаят всичко за нашите политици

- Това означава, че в България има условия за реализиране на терористичен акт?

- Има условия, защото се мисли “хайде да подсилим сигурността“, все едно сме в държава, която непрекъснато се случват такива неща – вместо да се увеличава човешкият потенциал, трябва да се работи по превенция. Трябва промяна на мениджмънта и на начина, по който действаме.

- Ясно е, че МВР не е подготвено, но дали политическият елит би могъл да реагира при подобна криза?

- Не искам да бъда критикар, осъзнавам колко е сложна ситуацията и колко е нова. Но това, което мен е дразни, е когато видя, че се действа по един стандартен и чиновнически начин. Хубаво е, че нашето правителство се събра, когато стана ситуацията в Турция и мери думите си. Но не може само да стоим и да се снишаваме. Това, което би ми дало увереност, е когато чуя от моите бивши колеги, че в някои отношения полицията е започнала да инвестира повече в ум и технологии и тактики, а не в политически назначения и вътрешни игри. В нова ситуация сме, това донякъде оправдава неподготвеността , но не виждам и желание за промяна