Сталин лично предлага по време на преговори с Великобритания териториите на юг от Бургас да бъдат дадени на Турция, а тези край западната ни граница - на Югославия

70 години историята мълчи, че Стойчо Мошанов прави най-голямото предателство към родината в полза на Кремъл

До дни на книжния пазар ще се появи едно ново изследване – „България – военният трофей на Сталин”. В него за първи път се цитират архивни документи, за които родните историци гузно мълчат вече 70 години. Автор на изследването е д-р Георги Боздуганов. Той е бивш съветник по проблемите на националната сигурност в правителството на Филип Димитров, зам.- председател на Движение „Екогласност”, автор на политически анализи и коментари за Faktor.bg

Издателство МаК реализира проекта, който разбива митове от най-новата ни история. Официалното и представяне на книга ще бъде на 22 септември.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Боздуганов, предлагате напълно ново изследване за отношенията между България и Съветския съюз, върху какво е фокусирано то, от къде черпите информация за неизвестни и малко познати събития?

- Книгата разглежда директната политика, която България и Съветският съюз провеждат помежду си по време на Втората световна война, а също и намесата на трети страни в двустранните отношения. Текстът е изграден на основата на български и чуждестранни дипломатически документи, лични дневници, записки и мемоари на важни участници в събитията. В хронологичен ред са събрани и разгледани множество факти и обстоятелства упорито премълчавани от официалната историческа наука и до сега.

- Има ли още бели петна в историята ни за този период, какво не знае българинът?

- През годините на комунистическия режим “истината” биваше произнасяна единствено от властимащите веднъж и завинаги. На нас ни беше оставена възможността да споделяме до безкрай нейното послание.

Лъжите за “монархо-фашизма” или тези за “Червената армия, която е освободила България от хитлеристко робство” бяха повтаряни хиляди пъти, десетилетия наред докато мнозина започнаха да им вярват и да не ги подлагат на съмнение. Не ги упреквам, вероятно и най-скептично настроените са си казвали, че в написаното не може да няма поне зрънце истина. В този случай разликата между зрънцето и истината е, че няма прилика.

- Това означавали, че най-близката ни история се нуждае от нов прочит и пренаписване?

- Първо трябва да научим истината за събитията - такива, каквито са се случили. Много от тях са премълчавани, други са умишлено укривани. Пренаписването е начинание , което изисква далеч по-обширно добросъвестно проучване и внимателен анализ на историческите факти.

- Каква е непознатата същност в отношенията между България и СССР през този период?

- Отношението на България е добронамерено и приятелско, доколкото условията на войната позволяват това. Въпреки че България по принуда става съюзник на държавите от Оста, тя запазва дипломатическите си отношения със Съветския съюз до 5 септември 1944 г., когато Сталин ни обявява война, а Червената армия напада страната ни и я окупира.

- Винаги се е наблягало на българското верноподаничество към братския Съветски съюз, а какво реално е било тяхното отношение към нас, как са гледали на малка и нова България?

- През периода 1939-1944 г. се развива последователна политика от страна на Сталин, която има за цел присъединяване на България, под една или друга форма, към неговата империя. Поставянето на нашата страна под съветска доминация е част от по-мащабен план - установяване на контрол върху Босфора и Дарданелите чрез изграждане на съветски военни бази там. Проливите са отколешна мечта на всички руски царе от времето на Екатерина II. Още през 1940 г. Сталин се опитва да получи съгласието на Хитлер за въвеждане на Червената армия в България, като в замяна е готов да се присъедини към съюза на Германия, Италия и Япония. Тристранният пакт, създаден за преразпределение на света, е на крачка да се превърне в четиристранен. Хитлер не се съгласява да предаде България на СССР поради собствени геополитически съображения и избира пътя на войната. Сталин не се отказва, опитва се да сключи директен договор с Царя и правителството за създаване на военни бази на Българското Черноморие, правейки съблазнително предложение за присъединяване на нови територии към страната, доставка на стоки и финансови компенсации. Нещо повече, заявява, че тогава Съветският съюз ще се включи в Тристранния пакт и не възразява България да направи същото.

Тези факти са добре известни на изследователите поне от 20 години, но за тях почти не се говори.

- За кои други факти историците мълчат?

- Въпреки натиска на Берлин, България категорично заявява, че ще поддържа неутралитет по отношение на германско-съветската война и не изпраща нито един войник на Източния фронт. В израз на признателност Сталин изпраща 56 специално обучени офицери-диверсанти да организират партизанско движение и да завземат властта, а през 1943 г. външният министър Молотов изрично настоява пред американския посланик Хариман да бъдат продължени опустошителните съюзнически бомбардировки над българските градове. За това кремълско подстрекаване към бомбардировки не е писано досега.

Не се говори например за това, че Сталин лично предлага по време на официални преговори с Великобритания, териториите на юг от Бургас да бъдат дадени на Турция, а тези край западната ни граница - на Югославия.

- Възползвал ли се е Сталин от грешки на България, каква е била цената за нас?

- Господарят на Кремъл изключително ловко използва най-голямата българска грешка - обявяването, макар и на символична война на Великобритания и Съединените щати. Още през юни 1943 г. той нарежда на специалните служби да разработят план за развитие на разузнавателната дейност в нашата страна, който предвижда да не бъде допуснато сключване на мирно споразумение между България и западните съюзници. Оттогава последователно и методично се пречи на България да напусне цялостно войната, в която тя на практика и не участва, защото в противен случай Сталин не би имал легитимно основание за нападение и окупация. Отстраняването на цар Борис III вероятно е също част от този план.

- Намеквате, че цар Борис вероятно е отстранен по поръчка на Сталин, след като години наред се втълпяваше, че е жертва на Хитлер. Не се ли опасявате, че някои историци ще ви обвинят в пристрастност?

- Постарах се да представя всички известни свидетелства по случая, които заслужават доверие. За неговото изясняване обаче трябва първо да се отговори на редица въпроси. Кой е имал полза от неговата смърт? Службите на кои държави са извършвали задгранични политически убийства? Съществуват ли по това време отрови, които маскират своето гибелно действие като естествена смърт? Какво е мнението на лекарите, близките му, политически дейци, служители на специалните служби и реномирани историци за неговата кончина? Тези въпроси получават отговор в книгата, но макар да има множество косвени данни, Сталин не може категорично да бъде обвинен за поръчител на отравянето - липсва оръжието на престъплението, извършителят е неизвестен, не разполагаме и с писмено нареждане за изпълнение на операцията.

- Имала ли е червената съветска агентура достъп до най-високите етажи на властта в България?

- Това е факт. В официалния сайт на разузнавателната служба на Руската федерация е посочено, че съветската резидентура е имала агенти в българските правителства и близкото обкръжение на царя. Освен нашия посланик в Москва Иван Стаменов и българският екзарх Стефан, в публикуваната през последните години литература в Русия са огласени няколкостотин имена на българи, работили за съветското разузнаване. Дори не съм си правил труда да ги броя, защото това са само разсекретените. По-важно от предаването на информация според мен е тяхната възможност за пряко или косвено влияние върху българската политика под диктовката на Кремъл.

- Можете ли да посочите и други имена на българи, обслужвали политиката на СССР?

- Ще дам един пример, за останалите ще научите от книгата. Стойчо Мошанов е изпратен от регентите и правителството в Кайро да подпише споразумението за примирие със Съединените щати и Великобритания, които представляват и останалите държави от Обединените нации. В случай че България бе сключила това споразумение, тя би станала член на антихитлеристката коалиция и сталиновите войски биха могли единствено да преминат през нашата територия, за да се сражават срещу Вермахта рамо до рамо със своя нов съюзник - българската армия.

На 1 септември 1944 г. Мошанов не само отказва да подпише споразумението, той отказва да го получи и прочете! По този начин прави най-голямата услуга на Сталин и вероятно най-голямото предателство на българските национални интереси в годините на войната. Доколко си е давал сметка за последиците от своите действия е отделен въпрос. Той решава да лъже, че няма пълномощия, а мотивира това свое поведение с неучастието на Съветския съюз в преговорите и “тежките” условия на примирието. СССР е отказал да участва, използвайки формалното основание, че не е във война с България и това е добре известно на Мошанов, а що се отнася до условията, той няма да ги прочете до края на дните си.

Досега не съм намерил някъде у нас да е публикувано споразумението от Кайро. Защо ли? Защото условията на предложеното примирие са много по-благоприятни от, тези които България подписва в Москва два месеца по-късно.

Официалните дипломатическите документи на САЩ, съдържащи текста на това споразумение и описващи поведението на Мошанов, са разсекретени и са на свободен достъп от… 1965 г.! Трудно ми е да си обясня как никой не ги публикува вече почти 50 години. Вероятно страхът от Русия продължава да парализира, макар че там отдавна, поне на думи осъдиха сталиновите практики. Непосредствено след излизане на книгата ще ги публикувам онлайн в български сайт.

- На базата на новите документи, с които разполагате и представяте, как Кремъл е гледал на българската държава, какво не знаем за настроенията на диктаторите в Москва?

- Сякаш, за да ни напомнят, че след съветското нахлуване, в продължение на 45 години българската държава не бе за Кремъл нищо повече от военен трофей. През 1997 г. в Русия е приет Федерален закон за културните ценности, според който България продължава да бъде определяна като вражеска страна, воювала срещу Съветския съюз през Втората световна война. Той повелява - отнетите от България предмети с културна стойност, включително архиви и документи, са военен трофей.

- Темата Русия отново е актуална за нас, има ли опити за възраждане на имперските амбиции на Кремъл към България?

- Развитието на събитията в Украйна и анексирането на Кримския полуостров недвусмислено показват връщане към принципите на Сталиновата имперска политика. От трансмисия на руски икономически интереси към Европейския съюз, България все по-осезаемо се превръща в държава, с прогресивно намаляващ суверенитет. Наблюдаваме ескалираща руска инвазия в енергийната система, банковата сфера, медиите и политическите партии. Повод за безпокойство създава и трайното заселване на около 500 000 руски граждани у нас. Можем само да гадаем колко от тях са сменили униформата на офицери от специалните служби с цивилен костюм преди да се отправят към страната ни.

За да не грешим с изводите, сме длъжни да познаваме миналото. Това ни води към умение да действаме решително, да не се превръщаме в жертва и да запазим свободата си, която е най-важната предпоставка животът ни да става по-добър. Искрено ще се радвам младите българи да прочетат тази книга. 

Faktor.bg предлага на читателите си откъс от книгата “България - военният трофей на Сталин”.

Д-р Георги Боздуганов

                                                            -----------

Посланиците на Съединените щати и Великобритания са уведомени от Молотов за обявената от Съветския съюз война на България, без никакви предварителни консултации. Те остават изненадани и искат обяснения. (100) На 6 септември британският посланик Кларк-Кер пита Молотов относно причините за това неочаквано решение, когато България е на крачка от подписване на примирие със съюзниците. Искали са да попречат на сключването на примирието, или искат да участват в преговорите? Възнамеряват ли да нахлуват в България, или имат

специфични изисквания към българското правителство? Молотов отговаря, че причините за обявяване на война са записани в съветската нота. Преминава към дълги и объркани обяснения, от които поне няколко трябва специално да бъдат отбелязани:

„Съветското правителство е получило „непотвърдени“ сведения, че на 5 септември през нощта България е скъсала отношенията с Германия.“ Непотвърдени? Нотата е връчена през нощта на Бекерле, съветските посолства в София и Анкара са уведомени веднага и правителственото решение е оповестено от всички медии. Наркомът продължава: „Съветският съюз е призовавал 3 години България да скъса с Германия“. Пак е „забравил“, че допреди по-малко от месец (12 август) се искаше възстановяване на консулства и премахване на германските десантни лодки и хидроплани.

И двете желания бяха изпълнени.

Молотов неколкократно споменава на Кларк-Кер, „че сега няма нужда да се бърза“, и казва, че съветските интереси ще бъдат най-добре защитени, като се остави България за известно време „Да се вари в собствен сос“ – това е емоционалният израз на истинската кремълска признателност за всичко сторено от България през петте години война. Относно навлизането на Червената армия и съветските окупационни планове Молотов смънква, „че тези въпроси ще зависят от военните решения, а и политическите съображения могат да тласнат

съветското ръководство да въведе войските на българска земя“.