Непокорният поет: Човек трябва да полудее мъничко, за да не полудее съвсем

НЕБЕСНА ЧИТАНКА 

Кой е Константин Павлов?

Ако трябва да го опишем с една дума – той е най-непокорното явление в българската литература. През „бурните десетилетия“, когато както казва Ивайло Дичев „всички бяхме в утробата на кита: той изчезваше, замлъкваше, прекратяваше с драстичен образ текста или просто го оттегляше, отказваше да участва, напускаше списания, кафенета, организации. И всяко изчезване, парадоксално, се оказваше Появяване, всяко замлъкване – Реплика. 

Идиотският живот на НРБ се оглежда в стиховете на може би най-талантливия поет от онези времена, на когото фалшивата народна власт нахлузваше усмирителна литературна риза. Защото неговите безмилостни стихове казваха всичко за онази задушна, лепкава и грозна несвобода, в която живееха хората. А той седеше в утробата ѝ и пушеше цигари. Пушеше, пишеше и тровеше властта.

ПОХОД НА СВОБОДАТА
Не е имало,
няма да има
от това по-велико знамение:
Свободата крачи заканително,
статуите си самичка разрушава,
поругава всички свои символи.
Треперете, ако Свободата каже:
"Няма нужда от статуи,
няма нужда от символи -
съществувам самата Аз!"
В този миг над вас ще пламне въздухът,
камъкът ще пламне
и желязото.
И ще пламнат частните ви библии. -
Ще горят пророческите редове,
без да подозират, че се сбъдват
мрачните им предсказания...

Дълго време след това ще бъде тихо.

В мъртвите води на океана
един континент ще потъне.
Друг континент ще изплава.
И ще ни стане ясна тайната на Атлантида.