На 2 април 1933 г. е роден поетът от бъдещето Константин Павлов. В студената неделна привечер на 28 септември 2008 г. той се пресели в Отвъдното.
НЕБЕСНА ЧИТАНКА
Кой е Константин Павлов?
Ако трябва да го опишем с една дума – той е най-непокорното явление в българската литература. През „бурните десетилетия“, когато както казва Ивайло Дичев „всички бяхме в утробата на кита: той изчезваше, замлъкваше, прекратяваше с драстичен образ текста или просто го оттегляше, отказваше да участва, напускаше списания, кафенета, организации. И всяко изчезване, парадоксално, се оказваше Появяване, всяко замлъкване – Реплика.
Идиотският живот на НРБ се оглежда в стиховете на може би най-талантливия поет от онези времена, на когото фалшивата народна власт нахлузваше усмирителна литературна риза. Защото неговите безмилостни стихове казваха всичко за онази задушна, лепкава и грозна несвобода, в която живееха хората. А той седеше в утробата ѝ и пушеше цигари. Пушеше, пишеше и тровеше властта.
ПОХОД НА СВОБОДАТА
Не е имало,
няма да има
от това по-велико знамение:
Свободата крачи заканително,
статуите си самичка разрушава,
поругава всички свои символи.
Треперете, ако Свободата каже:
"Няма нужда от статуи,
няма нужда от символи -
съществувам самата Аз!"
В този миг над вас ще пламне въздухът,
камъкът ще пламне
и желязото.
И ще пламнат частните ви библии. -
Ще горят пророческите редове,
без да подозират, че се сбъдват
мрачните им предсказания...
Дълго време след това ще бъде тихо.
В мъртвите води на океана
един континент ще потъне.
Друг континент ще изплава.
И ще ни стане ясна тайната на Атлантида.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел