Коментар на легендарния руски журналист Александър Невзоров 

Добър вечер. Това е "Екстракт". Е, преди всичко ще ви кажа, че Русия изгуби плацдарм, най-важния си плацдарм в Донбас, защото от района на Доброполие с огромни загуби руснаците бяха изхвърлени. Това го направи Първи корпус на Националната гвардия. И при това това не го казват украинците, а Институтът за изучаване на войната, който наблюдава всичко от сателити. Напълно е прочистен и Покровск от щурмовите руски групи. Там също има купища трупове.

Добре, сега към същината. Вчера беше много, много, много красив ден. Така или иначе, вече е ясно, че Русия може да се прости със своята мечта да се изкъпе в топла украинска кръв. Никаква победа в руското разбиране няма да има. Максимумът, който сега може да сполети Руската федерация, е няколко стотин хектара опустошена земя в Донбас със  села в руини. На самата Русия, между другото, изобщо ненужни.

Но Путин в своята глупост все пак се вкопчва в тях. Ще обясня по-късно защо го прави от глупост. И при това това са руини и изгорена земя само за временно ползване. Жалка плячка за три и половина години позорна война, за милиони руски трупове.

Това е всичко, което „русский мир“ постигна, а резултатът е формирането до най-уязвимата му страна на мощна държава, която нищо не е забравила, нищо не е простила, и в която вероятно скоро цялата армия ще придобие опита и непобедимостта на „Азов“. И освен това, както казвах хиляди пъти – човечеството видя истинското човекоядско лице на Русия и сериозно се замисли какво да прави с нея.

Вчера имаше това, което се нарича преглед на силите – преглед на европейските сили. И макар че тези европейски сили не успяха да набучат Русия на американския кол, което вероятно би било най-благоприятният изход, единодушието на Европа направи огромно впечатление на Тръмп. Несъмнено всичко ще бъде, както трябва. И несъмнено европейските лидери вече напълно трезво оценяват ролята на Русия.

Споменати бяха Славянск и Краматорск – два града в Донецка област – наречени бастиони срещу хуните. Това сравнение произведе на Тръмп много силно впечатление.

Изобщо дали ще остане под военен контрол някой парцал от Донбас или не – уж няма особено значение. Но всъщност има огромно. Русия плати страшна цена за тези развалини. И редом до нея ще стои държава, която ще има превъзходство във всички видове въоръжения и вероятно равна по численост армия. Кремълският вампир удивително умее да  приближава бедата.

А за три и половина години и за милион трупове тези никому ненужни хектари са плячка, която е жалка, защото Русия си има достатъчно свои сметища. Тази война, разбира се, няма да свърши. Тя може само да затихне за известно време, защото няма да свърши взаимната омраза. Кремълският пациент и руският народ натвориха такова нещо, че дълго, дълго ще им се налага да сърбат последиците.

А при това никой не им пречеше – никой не им пречеше на руснаците да станат най-желаната, най-обичаната, най-свободната страна в света. И имаха всичко за това.

Днес, след вчерашния шум във всички медии, настана известно затишие. И в това затишие особено мощно прозвуча писъкът на Мария Захарова. На Мария ѝ е отредена незавидната роля да озвучава руските страхове. Тя работи в родната си естетика на богатия изтрезвител. 

Русия недълго се радва на ролята си на страна, обласкана от самия Тръмп, страна, на чийто президент постлаха червен килим, страна, която проби изолацията на Аляска, страна – пълноправен участник в световните процеси. Но всъщност – не, в никакви процеси Русия няма да участва.

И помнете как Путин, макар че беше оставен без обяд, сияеше, а Лавров на Аляска се зъбеше победоносно. На руснаците им се струваше, че всичко е в кърпа вързано. Изведнъж – бум – парадът на Европа в Овалния кабинет. Тръмп изигра много красив ход – устрои парад на антируски сили и галеше участниците в този парад по главичките по-ласково и по-усърдно, отколкото Путин.

Ясно е, че спектакълът в Аляска завърши с нищо. Руснаците се върнаха в мъглата на своя „руски свят“.

Днес прозвуча раздиращият вик на говорителя на МВнР, че никакво НАТО не трябва и не може да има в Украйна. Но Захарова може да се напъва колкото си иска – да скача с парашут, да тича гола около натовските части – това може малко да подкопае дисциплината на френски или британски дивизии, но няма да принуди НАТО да се изтегли.

Истината е, че никакви реални възможности за въздействие на тези процеси Русия няма. И в отчаяния писък на Мария все пак прозвуча предчувствието, че войските на НАТО ще бъдат в Украйна – неизбежно.