Пламен Анев

След 35 години в центъра на българската политическа сцена, Ахмед Доган обяви създаването на нова партия – „Алианс за права и свободи“ (АПС). Ходът му предизвика широк дебат и веднага повдига въпроси за истинските  мотиви за създаването на новата формация. Дали това е опит за промяна или просто поредната политическа маневра, целяща да запази влиянието на Доган и неговия кръг от храненици в раздаването на порциите в държавата?

Етническа партия или нещо повече?

Движението за права и свободи (ДПС) се роди през 1990 г. с една ясна и благородна цел: да защитава правата и свободите на турското и мюсюлманско малцинство след ужасите на Възродителния процес. Въпреки че беше наречено „движение“, то се превърна в класическа етническа партия, градяща силата си върху страха и лоялността на малцинството.

Сега, с АПС, Доган може би ще се опита да избяга от този етнически образ, но само привидно. Учредителите най-вероятно ще бъдат същите, които години наред оглавяваха структурите на ДПС – регионалните „феодали“ и клиентелисти, изградили мрежа от зависимост. Тази мрежа, която държеше в шах цели райони, е основният инструмент за власт на Доган. Неслучайно много от тези „лидери“ са хора, свързани с Държавна сигурност (ДС) – институция, която тероризираше същия този етнос.

Проблемът с доверието: Изхабеният образ на „философа“

Основният проблем на новата формация ще бъде липсата на доверие. За 35 години ДПС не успя да постигне основната си цел: да даде справедливост за жертвите на Възродителния процес и разделените семейства след Голямата екскурзия, от лятото на 1989 г. И до днес няма нито един осъден за насилствената смяна на имената. Вместо да защитава хората, Доган и компания се отдадоха да обслужват олигарси и престъпници, да трупат лични богатства, оставяйки електората в тотална мизерия. Партията процъфтяваше, само когато беше във властта, разпределяйки държавни ресурси в полза на своя кръг.

Много от политическите маневри на ДПС бяха антидемократични и обслужващи чужди интереси, най-вече руски. Доган неведнъж е работил в полза на Москва, а неговият нов политически проект досега няма ясна позиция за агресията на Русия срещу Украйна и подривната роля на Кремъл в геополитиката.

Много от младите и образовани представители на малцинството вече не се поддават на манипулации. Те не се интересуват от празните слова на „философа Меди“, а търсят реално решение на своите проблеми. Това означава, че АПС ще се опита да използва нов подход, най-вероятно залагайки на турския национализъм, за да привлече избиратели. Това обаче може да доведе до ново етническо напрежение, с което Доган неведнъж е шантажирал обществото.

Оцеляване или провал?

В крайна сметка, дали АПС ще успее да се превърне в национален фактор е много малко вероятно. Конфликтите и недоверието на хората около Доган вече  са явни. Аверите на Сокола се питат – кой ще дава парите за новата партия?  Търсят едни 10 млн. лв. за старт. Защото феодалите не са свикнали да дават, а само да лапат.

Другият подводен камък е кой ще ръководи партията? Повече от 10 години Доган се е оттеглил от оперативното ръководство, прехвърляйки го на свои мъжки секретарки. Този въпрос сега е още по-важен, след като и Джевдет Чакъров предаде отбора и отиде при Пеевски. А мераклиите за водачи са много, но такива с харизма почти не се виждат. Освен това има и една група лицемери, които уж са зад Доган, но в лични разговори го ругаят и обвиняват  като основен фактор за провала на ДПС.

Така новата партия изглежда все повече просто опит за пребоядисване на имиджа, който е вече осветен и изхабен. Доган разчита на същата мрежа от зависимости, на същите регионални "феодали", но е загубил подкрепата на службите, които години наред го крепяха. Старият модел, който легитимираше ДПС, вече не работи, а и никой не знае каква ще е идеологията и ценностите на новата формация. Името Ахмед Доган отдавна не е магическа формула за сплотяване на електората в юмрук, а по-скоро знак за предизвестен провал. Но историята сега се пише…