Днес се навършват 144 години от рождението на Пейо Тотев Крачолов, по известен като Пейо Яворов. Наричат го "геният на българската лирика". Човек меланхоличен,  но затова пък изпълнен с любов към родината, поезията и, разбира се, не на последно място, към Лора и Мина. 

Всяко негово стихотворение ви докосва, всяка негова творба се запечатва в съзнанието ви, кара ви да искате да четете още и още от творчеството му. Той е от онези личности, чиито произведения ги увековечават, от онези българи, които всеки техен наследник е горд да цитира.

Две хубави очи 

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи.

Не искат и не обещават те. . .

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли. . .

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете.