Клаудия Кардинале – икона на италианското и европейското кино, си отиде на 87-годишна възраст в дома си в Немюр, край Париж. Новината бе потвърдена от агента ѝ Лоран Саври, който я описа като „свободна и вдъхновена личност, оставила ни наследство, което надхвърля киното“.

Родена през 1938 г. в Ла Голет, Тунис, Кардинале още в младостта си привлича вниманието с необикновената си красота. През 1957 г. печели конкурс за „Най-красивата италианка в Тунис“, който я отвежда до кинофестивала във Венеция – момент, белязал началото на дълга и блестяща кариера. От първоначалните малки роли, често дублирани заради акцента ѝ, тя се превърна в една от най-разпознаваемите актриси на своето време.

Филмографията ѝ включва заглавия, оформили историята на световното кино: „Роко и неговите братя“ и „Гепардът“ на Лукино Висконти, „Осем и половина“ на Федерико Фелини, „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне, „Розовата пантера“ на Блейк Едуардс и „Фицкаралдо“ на Вернер Херцог. Нейната екранна сила съчетаваше чувственост и интелект, а образите ѝ бяха символ на женска независимост в едно време, когато киното рядко ѝ позволяваше подобни роли.

Зад кулисите животът ѝ също бе белязан от предизвикателства. В младостта си става майка на син, който дълго време е представян пред обществото като неин брат – решение, продиктувано от тогавашните консервативни нрави в индустрията. По-късно свързва живота си с продуцента Франко Кристалди, а след това – с режисьора Паскуале Сквитиери, с когото има дъщеря.

Кардинале бе не просто звезда, а символ на културен мост между Европа и света. Тя съчетаваше енергията на италианската школа, интелектуалния заряд на френското кино и универсалната харизма, която я превърна в любимка на зрителите на няколко поколения.

С кончината ѝ светът на киното губи не само актриса, но и епоха. Клаудия Кардинале остава в историята като жената, която никога не се примири с рамките и винаги избираше свободата – на екрана и в живота.