Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Трудно е да се позиционира човек, граждани, по темата за съдбата на правителството на Кирил Петков. Все пак, като претеглих последно везните и ако трябва да се изкажа с тапешник, опрян в челото, смятам, че е по-добре сега кабинетът Петков да не пада. 
Особено ако това ще доведе до бързо разплитане на проблема с Македония - изкуствен възел от предразсъдъци, исторически и политически глупости, създаден и поддържан десетилетия наред от родни ченгета и лапнишарани, включително цели партии, които винаги им помагат. Всичката тази маса - изкусно управлявана отвън. Проблемът е вече толкова сериозен, че този път, както обикаляме в кръг, няма да настъпим някаква си мотичка, а направо 

ще изритаме собствения си задник

 Македония - и Албания, защото с ината си спираме и албанците - трябва да започнат преговори за ЕС моментално, а дипломацията ни трябва да им помага да напреднат, така че да изкупим поне донякъде вината си за забавянето. 
Така че не знам дали подходът на Кирил Петков да прати френското предложение в Парламента, е най-правилния. За 6 месеца управление той би трябвало да е разбрал, че ако наистина иска да се свърши сериозна работа, трябва да я свърши сам. Много добре ми прозвуча неговата формула отпреди няколко дни - махаме ветото, падаме и продължаваме. Така трябваше да стане и решението беше негово, на самия Кирил Петков. 
Чувал съм и съм чел Косьо Мишев няколко пъти да разправя поучителната история за признаването на Македония от правителството на Филип Димитров. Разбира се, че Филип, прекрасен юрист и изключително интелигентен човек, е събрал информацията по темата, част от хората наоколо са „за“, други - „против“, обсъжда се, но работата е спешна и той в един момент отсича: „Абе, джентълмени, що не взема аз да я призная тая Македония.“ 
Не е спонтанно решение, напротив - много обмислено и много печелившо за българската политика изобщо. Смелите и умни стъпки обикновено са такива. Та, струва ми се, смело и умно трябваше да действа е Кирил Петков. Той трябваше да вземе решението за падане на ветото, а после ако ще - кабинетът да пада. 
Не го сториха и това е една от черните точки, които ме разколебават - дали е по-добре правителството да падне или не. Друга

 черна точка е присъствието в кабинета на Бойко Рашков 

като министър и кандидат за КПКОНПИ. Онзи ден пред своите поддръжници Петков каза, че именно назначаването на Рашков е онова, което „ужасява“ онези, които искат да свалят правителството. 
Господин премиер, за мен - и доста хора като мен - лицето Бойко Рашков, независимо като министър, шеф на КПКОНПИ или директор на водопад, е напълно неприемливо - и не, защото се страхувам, че ще ме разследва, а защото е неприемлив. За последните 6 месеца единственият резултат от неговата дейност като министър беше да арестува незаконно Борисов и да изложи правителството. Нищо друго не е свършил той, дайте си сметка. Всичките приказки как ей сега се прави толкова голямо разследване, че не можем да покажем никакви междинни резултати, са прах в очите. Да не говорим пък за тоталното изхвърляне на Рашков, че реформата в МВР е към 90 на сто приключена.  
Ами че тя кога започна, та вече е на приключване? Или броим смяната на вашите ченгета с наши ченгета за реформа? 
И още нещо лично, г-н Петков. Ако знаете само как до болка са ми познати тия комунистически милиционери, „следователи“ или както там се наричат през годините, с техните сякаш измити сиви или синкави очички, затънали дълбоко зад сенки и торбички, пълни с гузна съвест и безкрайни пиянства. Те винаги гледат изпод вежди, лъжат в полза на лъжата, изкривяват ти показанията в полза на нарушението на закона и с цялото си поведение опитват да ти внушат, че си престъпник, само защото съществуваш. 
О, да, чуйте и разказа на Евгений Михайлов за срещите си с въпросния Рашков, който го „разследва“ по време на скандала с Петър Младеннов и танковата касета. Защо българското правосъдие не разследва престъпника Младенов, а уличаващия го Михайлов, е друга тема. Но важното е, че разказът на Евгений е не просто достоверен, а истински. И от него прекрасно става ясно що за човек е Бойко Рашков. 

Третата черна точка в кабинета Петков, която е червена, но от това не става по-малко черна, е присъствието на Корнелия Нинова. Да, ясно - иначе няма да има правителство. 
Ами то пак няма да има. Както Слави Трифонов изигра играта на кукловодите си и разтърси кабинета в подходящия за тях момент, същото ще направи и Нинова. Тя затова стои, за да може да го направи. Тези хора, служби, кукловоди или както щете ги наречете, са винаги добре ешелонирани и работят поне с вариант С. А нали знаете, граждани, кой е вариант С в кабинета на Кирил Петков? Румен Радев, естествено. Ако А и В лостове на влияние не успеят, ще бъде дръпната и тази ръчка.

Ето само някои от основните причини, поради които съм дълбоко убеден, че кабинетът Петков трябва да си ходи. В същото време обаче, има и ред други причини, поради които той не трябва да си ходи. 
Първата е пълната безперспективност след падането му. Ако това се случи, следва нова поредица избори, които няма да доведат до абсолютно нищо, освен напрежение и обществено отвращение от политиката. Така е, защото в страната няма алтернатива - това са наличните партии, такива ще бъдат силите и в следващия Парламент, дори да приемем, че партията на Стефан Янев влезе, за сметка, да речем, на ИТН. 
Да, 

хаосът и обезверяването на хората също е цел,

 доколкото създаването на каши и поддържането на напрежение винаги е инструмент на руската политика.
Но да не забравяме и другите лоши неща, които следват. Второ, ще имаме служебен кабинет - дори поредица служебни кабинети - с патрон Румен Радев. В ситуацията на няколко кризи едновременно, в която е България, да те управляват назначени от него военни галоши, при неработещ Парламент, е най-лош възможен сценарий. 

Трето, очаква се „Възраждане“ да набере сили от сегашния хаос. Какво означава това, бе, граждани политици? Правите само временни политически сметки, без да виждате опасностите, а после викате - ама това откъде ни дойде до главата. Ами досега трябваше всички парламентарни партии да прекратят каквито и да било отношения с „Възраждане“. Трябваше рубльовците да бъдат напълно изолирани, а вместо това ДПС нямат проблем да гласуват заедно с тях, а политолози дори правят сметки, как едно правителство на ГЕРБ, ДПС и ИТН, евентуално може да управлява чрез „златния пръст“ на „Възраждане. 
Абе хора, забравихте ли магариите на Сидеров? Забравихте ли ВМРО и тяхната мръсна роля за завързване на сегашния възел с Македония? Нищо ли не ви интересува, освен желанието дебелите ви задници да стават още по-дебели чрез властта и във властта?
Е, да, Бойко Борисов излезе с кратък списък „принципи на бъдещото управление“, около които ще се опита да скърпи някакво мнозинство. Хубава програма изглежда, но в нея липсват наистина хубавите неща.  
Борисов се обявява „за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани, включително Северна Македония, Албания, Украйна и Молдова“. Ами те и сегашните управляващи са „за“ това, само дето поддържат наложеното от него вето Да, точно кабинетът Борисов наложи ветото за старта на македонските преговори за ЕС. Но да приемем, че е променил мнението си - тогава трябваше да сложи дума като „незабавно“ пред „разширяване“, за да бъде този принцип ОК. А, и трябваше някой да му каже, че Молдова и Украйна не са в Западните Балкани. Също така - че дори с подобна половинчата позиция няма да обедини ИТН, „Възраждане“, евентуалната янева партия, винаги готовата за кабинет на националното съгласие БСП и други. 

Друг важен принцип е за „продължаване на диверсификацията на газовите доставки“. Тук пак нещо си играем с паметта - или паметта си играе с нас. Самият Борисов и неговата Теменужка изораха земята, за да дадат всевъзможни газови и други енергийни екстри на Русия, платиха грешни български пари за изграждането на руско-сръбски газопровод и забатачиха цялата „диверсификация“. Сега са за нейното „продължаване“. Кое всъщност ще продължат - собствената си линия или линията на кабинета Петков, който буквално за броени дни разкъса мръсния руски възел, поне по отношение на газа. 

И третият важен принцип е свързан с темата Путин - осъждането му като агресор. Първо, не само Путин е агресор, а цяла Русия, неговата вина не отменя вината на всички останали, включително на тъй наречените „обикновени руснаци“. Второ, осъждането вече сме го направили като държава и дори президентът Радев, макар с половин уста, на няколко пъти казва, че Русия води война срещу Украйна и тя е агресор. Така че какво ново тук? Защо няма нито дума за необходимостта

 незабавно България да започне доставки на военна помощ за Украйна,

 колкото и да е закъснял този жест? Защо няма нито думи и в следващия принцип, който засяга НАТО, за необходимостта от разполагане на истински натовски бази тук, за да получи България максималните възможности за своята защита и да подпомогне ефективно засилването на юго-източния фланг на Алианса. 
И още доста неща липсват в „обединителните принципи“, които Бойко Борисов предлага за едно следващо управление. Не само мен обаче, но и повечето от сега представените парламентарни партии, той няма как да обедини - а това е допълнителна гаранция, че горката България ще се плъзне още по-надолу по острието на кризата и когато паднем в кацата с йод на дъното, ще ни заболи твърде много.