Георги Георгиев

Едно от най-тежките престъпления срещу човечеството в цялата му история, надминаващо по размери неколкократно дори арменския геноцид, е масовото изтребление на украинци, осъществено от руските болшевики през 1932 г. – 1933 г.

Днес един мил и скромен паметник, въплъщаващ в себе си украинската душевност, символизира жертвите на този чудовищен акт, а с ябълките, които украинците оставят в нозете на момиченцето, сякаш искат да нахранят гладните души на милионите невинни жертви на това чудовищно престъпление.

Геноцидът (от гръцки: γενο – „род“, „племе“ и латински: caedo – „убивам“) е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством:

- убийство на членовете на тази група;

- тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;

- насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;

- причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група;

- насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.

Светът не познава такова масово изтребление на милиони хора, извършено в рамките на само няколко месеца.

Предистория

Украинският народ е дългогодишна жертва на руския империализъм и неговата завоевателна политика. В края на 18 век, след окончателната подялба на Полша между Русия и Австро-Унгарската империя, по-значителната част от украинския народ и територия остават във владението на Руската империя. Полша също е поробена и в нея избухват поредица от бунтове и въстания, удавени в кръв и пожарища от Русия – Полско освободително въстание 1794, Полско освободително въстание 1830–31, Полско освободително въстание 1863–64, потопено в кръв от генерал Гурко, командващ опълчение, аналогично на башибозука в Османската империя. Русия не иска да хвърля редовна армия срещу полския народ, защото разчита на свирепостта и диващината на опълчението, сформирано от крепостни селяни, за да се разправи с максимална жестокост с гордите поляци.

През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от национални и революционни движения в Европа, прави непрестанни опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство всячески се стреми да ограничава дейността им и се отнася крайно отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. Впрочем със закон от 1880 г. Русия забранява и изучаването на полски език в полските училища.

Въпреки тези мерки, възродената украинска нация бавно и сигурно се разраства и придобива ясно осъзната цел – национална независимост. Кротки и работливи, украинците в рамките на няколко поколения успяват етнически да разширят своите граници по напълно естествен път, изхранвайки между другото паразитната Руска империя.

В края на 19-и и началото на 20-век Украйна произвежда повече от половината от зърното в Руската империя и над 30% от селскостопанската продукция.

Когато на 3 март 1918 г. Русия претъпява най-голямото си военно поражение и капитулира пред България и съюзниците й – Германия, Австро-Унгария и Турция с Брест-Литовския мирен договор, губейки над 1 милион кв. км. от територията си, за първи път пред украинския народ се отваря възможността да се създаде независима украинска държава.

Прави чест на България, че е първата държава в света, която признава независима Украйна и отваря посолство там.

За съжаление след капитулацията на Централните сили през 1919 г. и подписването на безумния Нойския договор, руските болшевики се възползват от ситуацията и през 1920 г. отново окупират значителни части от Украйна. Следват Армения и Грузия, които са поели също за кратко глътка свобода. На 23 август 1939 г. съветска Русия ще подпише с нацистка Германия приятелския пакт Рибентроп – Молотов по силата на който си поделят Полша, Русия отново анексира Прибалтика и я връща в състава на империята, а след това напада и бившата си губерния Финландия, освободила се от руско робство също през 1918 г.

Днес, от позицията на времето, ние можем да видим, че има пълна приемственост в целите, методите и средствата на имперската руска политика, която само сменя носителите си – руските болшевики, заменили имперската алчност с нова, по-агресивна и по-жестока експанзионистична политика.

Първоначално, през 1921 г– 1924 г. възродилата се украинската национална идея набира сили и дори се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската съветска социалистическа република. Предприета е широка кампания на украинизация. Създадена е широка образователна система, базирана на украинския език, която довежда до ограмотяването на предимно украински-говорещото селско население. Масово вестниците започват да се издават на украински език и се усеща подем в целия културен живот. Украинизират се големите градски центрове.

Руските болшевики бързо разбират, че това ще е пагубно за тях и веднага още през 1925 г. започват чистка сред привържениците на украинизацията. Хиляди украинци, вкл. болшевики са заточени в концлагери или разстреляни след скалъпени процеси.

През 1928 г. руските болшевики започват и насилствена колективизация. Трудолюбивите украински селяни, които вече поколения наред обработват личната си земя, се противопоставят на руските болшевики и масово отказват да се включат в колхозите. Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху селскостопанското производство. Украинските селяни нямат намерение да изхранват паразити и масово отказват да предадат земята си. През 1929 г. – 1930 г. в украинските села са пратени десетки хиляди партийни функционери – върли болшевики и лумпен пролетариат. Намесата на руските болшевики в земеделието е пагубно. Навсякъде колективизацията води до спад на земеделската продукция и няма как да иначе, при положение, че тя се ръководи от хора, които през живота си не са се трудили.

През 1930 г. – 1931 г. над 300 000 украински селяни са обявени за кулаци – класови врагове и са подложени на 

насилия и репресии

(През 1930 г. ще се проведе и първата масова етническа чистка в Крим, която може да се счита и за тренировка на предстоящия Голодомор. Полуостровът е блокиран от руските болшевики, вкарани са крупни армейски части, както и части на НКВД и над 30 000 българи, гърци и арменци, които отказват да се включат в колективизацията, са депортирани от полуострова в Сибир, за да не видят никога повече родните си места, като на тяхно място са докарани руски колхозници. През 1944 г. правителството в Кремъл ще изсели от Крим и над 200 000 татари, като през следващите години ще заселва на тяхно място рускоговорящи от вътрешността на империята.

Въпреки спада на земеделската продукция болните мозъци в Кремъл увеличават през 1932 г. квотите за доставка на зърно от Украйна с цели 44 %. Естетествено квотата не е изпълнена, тъй като селското стопанство е досъсипано от болшевиките, а и самите селяни се страхуват да предатат продукцията си, защото не са сигурни, че ще има какво да ядат децата им.

На 7 август 1932 г. Кремъл приема закон, с който се въвежда смъртно наказание за кражба на обществена собственост. За кражба се счита намереното жито в хамбарите на селяните, което не са предали, включително и житото, отделено за посев. Жито, засято, отгледано и ожънато от самите украински селяни. За кражба се считат и непредадените животни и животинска продукция – мляко, яйца, месо.

По силата на закона само през първия месец на смърт са осъдени и екзекутирани над 4000 селяни. На 16 септември Политбюро на руските болшевики отменя тайно смъртното наказание за леки кражби, а според доклада на ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 г. 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август.

На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята „ефективност“. Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискува всичко останало, а на 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях.

В богата до вчера украинска провинция, една от най-плодородните земи в света, настъпва масов глад и са хвърлени пълчища от руски болшевики, части на армията и НКВД. Съставена е специална комисия, начело с Вячеслав Молотов (същият руснак, който на 25 август 1939 г. подписва приятелския договор с Хитлер, с който Съветска Русия и нацистка Германия си поделят Полша)

Блокирани са пътищата, селата, градовете. Забранено е напускането на населените места. За неподчинение или опит за бягство – разстрел на място или в най-добрия случа затвор. Започва изземане на зърното и добитъка. Ако не успеят да ги открият, се иззема всичко налично – картофи, цвекло, зеленчуци.

На 6 декември 1932 г. е издадена заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях. За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“, като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.

Настъпва масов глад. Хората са безсилни. Цели семейства лежат безпомощни в къщите си и бавно започват да умират от глад.

Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро също умират от недохранване. В градовете също започва масов мор.

Това няма да бъде единственият етнически геноцид, осъществен от руските болшевики в Украйна. Терорът, репресиите и ужасът ще продължат и през следващите години.

През 1937 г. руските болшевики ще устроят истинска касапница в Западна Украйна, станала известна като Виницкая трагедия. 2 июля 1937 года выходит постановление ЦК ВКП(б) «Об антисоветских элементах»Решение Политбюро ЦК ВКП(б) № П51/94 — Решение Политбюро ЦК ВКП(б) № П51/94 от 2 июля 1937 г.

Под командването на началника на НКВД И. М. Кораблёв в гр. Виница ще бъдат екзекутирани и заровени в масов гроб 9439 украинци под предтекст, че са 

„антисъветски елементи”

За да измие ръцете си от тази кървава касапница през 1941 г. Кораблёв, заедно с началника на 3-ти отдел на НКВД в гр. Виница – Запутряев, ще бъдат осъдени на смърт, но началото на Втората световна войно щу осуети изпълнението на присъдата, а след войната и двамата са освободени.

През 1947 г. Москва ще устрои нов Гладомор в Украйна, който ще отнеме живота на още над 1 милион украинци. Според официалната статистика регистрираните случаи на дистрофия – патологичен процес, водещ до необратимо нарушаване на метаболизма на клетките, вследствие системен глад, в Украйна са регистрирани 800 000 случая, а в Молдова – 300 000. Според оценките на Елман от глад през този период са загинали между 1 и 1,5 милиона хора (М. Эллман Голод 1947 г. в СССР). Говорим за държава-победител във Втората световна война, която получава репарации за милиарди долари, която контролира цяла Източна Европа и е поставила навсякъде марионетни правителства.

Геноцидът няма да засегне само украинския народ. Същото етническо прочистване ще бъде осъществено и в Казахстан през 1932/33 г.

Макар и по-малко като абсолютен брой жертви, то има още по-тежки последици върху народа на Казахстан. Жертвите са над 1 милиона, а общо 48% от коренното населението загива или напуска принудително родината си, за да оцелее по някакъв начин. Този масов геноцид, осъществен от руските болшевики днес е известен в Казахстан като Голощёкински глад – на името на назначения от Кремъл като Първи секретар на Филипп Голощёкин.


Масовото убийство на милиони украинци е признато официално за ГЕНОЦИД, ИЗВЪРШЕН ОТ РУСКИТЕ БОЛШЕВИКИ СПРЯМО УКРАНСИЯ НАРОД от:

– Генералният секретар на ЮНЕСКО Коитиро Мацуура през 2003 г.

– Католическата църква – 2004 г.

– От Вселенската патрияршия и Вселенския Патриарх Варфоломей I – 20.11.2008

– Европейския съюз – 2008 г., както и от десетки държави по света.

Днес ние виждаме, че украинският народ не е пречупен. Нещо повече – той започна своето възраждане, той успя да се изправи на крака и гордо да заяви своята независимост. Украинският народ осъзна кой е неговият експлоататор и враг – една паразитна империя, която столетия наред потиска, експлоатира, гази и мачка десетки народи, подобно на украинския.

Днес никой няма право да си прави илюзии поради глупост, наивност или липса на информация, че руският империализъм, бил той царски, съветски или съвременен олигархичен, е променил своята същност, цели, методи и стратегия. Той сменя само носителите си, за да запази своята паразитна същност.

А случилото се през последните години – нападението над Чечня през 2000 г., нападението над Грузия през 2008 г., анексирането на Крим и тероризирането на Украйна, както и цялата антиевропейска, антидемократична политика и пропаганда, която води както официален Кремъл, така и голяма част от руското общество, медии и социални групи, идат да потвърдят тази теза. ФАКТ.

Източници:

Архив на Служба безпеки України (Служба по безопасност на Украйна)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D...

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D...

Архивы МИД России

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D...

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D...