Иван Сотиров

Точно в деня, в който честваме един свят юбилей - 1150 години от покръстването на българския народ, московското лоби в Светия синод наложи един позорен за държавата ни акт: – по заказу Путина, като възмездие за прозападно поведени и непослушание, Президентът на Република България бе игнориран като държавен глава и бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски беше провъзгласен за цар, независимо, че като премиер се закле в републиканската конституция. С приемането на партийно лидерство и с клетвата си пред Конституцията на републиката Симеон по своя воля се отказа от монархически претенции. Затова с приемането от негова страна на решението на Светият синод: „при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ", е престъпване на положената от него пред парламента и народа клетва в Конституцията на Република България. Интересно защо Светия синод, с почти същия състав, дълги години преди фактическата абдикацията на царя проявяваше ревност към споменаването на името му по време на богослужение, след като тогава имаше основание то да се споменава, поне от свещеници, които справедливо не приемаха проведения от комунистите „референдум“ от 1946г.

Скандалът е грандиозен,

не само защото висшият клир на църквата се намеси по недопустим начин в делата на светската власт като не уважи конституционно установения ред, а и защото републиканските институции не реагираха адекватно. Правителството мълчи, а президентът реагира плахо и неубедително – най-малкият проблем в случая е разделението на православните християни на републиканци и монархисти. Този акт на Светия синод се готвеше от доста време - и премиерът, и президентът трябваше своевременно да предупредят Патриарха, че не биха приели такова действие. Аз съм убеден, че ако имаше предварителна реакция, Светият синод нямаше да вземе такова решение. Институциите на Република България трябва категорично да пледират Синодът да преосмисли това свое решение, което няма духовен, а чисто политически характер и защото то е обидно не само за държавния глава на страната ни, но фактически не признава конституционното й устройство. БПЦ дължи отговор на въпроса, в настоящия момент според нея, нашата държава монархия ли е или република, защото в Литургията се споменава не просто една титулувана личност, а държавният глава. Правителството и Президента на Република България са длъжни да поставят този въпрос най-малкото за да не се чувстват, когато присъстват на богослужение, като абдикирали от длъжностите си поданици на абдикиралия цар!

Очевидно Кремъл е бил толкова ядосан от поведението на Президента,

че в инспирирания от московците в Синода сценарий за честването, той дори не беше удостоен и с орден за разлика от настоящия и един от бившите премиери. Нещо повече, един чиновник като шефа на Държавната агенция по вероизповедания получи орден, но не и Президента.

Това не е прецедент в нашата история. В края на 1888 г. Стамболов разтуря заседанието на Светия Синод в столицата и въдворява насилствено владиците в епархиите им тъй като те отказват да признаят нежелания от Русия Фердинанд. Тогава обаче Синодът е имал и каноничното и конституционно основание за това, но тези основания са забравени след признаването на цар Фердинанд от Русия. Надали има смисъл тук да припомням и за масовото избиване и репресиране на всички неудобни духовници, за да може наложеният ни от Москва комунистически режим да си наложи верен и послушен висш клир на БПЦ.

Спекулациите, че монархичният институт е едва ли не канонично свързан с православната църква са 

манипулативни и несъстоятелни

Вярващите християни обединени в тринадесетте поместни православни църкви са избрали републиканско управление в собствените си държави и никоя освен нашата не си е и помисляла да въведе споменаване на името на бивш монарх при богослужение, въпреки че за разлика от другите бивши монарси само Симеон се е заклел в републиканската конституция на своята страна. Само той направи и друг прецедент - да оглави партия, която на всичко отгоре беше кръстена на негово име и накрая тази партия изчезна заедно с авторитета на царя - премиер. Така Симеон нанесе най-тежкия удар на монархическия институт с включването си в партийния живот на страната ни чрез оглавяването на политическа партия и чрез клетвата му в Конституцията на Република България като министър-председател. Той, за ужас на голямата част от гласувалите за него през 2001г. колаборира с комунистите, като участва с тях в коалиционно управление, нито веднъж не почете паметта на брутално убития от комунистите, на 1 срещу 2 февруари 1945 г., свой чичо принц Кирил както и на другите двама регенти, 22 министри, 67 народни представители, 47 висши офицери и 8 дворцови съветници, както и на хилядите други жертви на комунистическия терор, а днес се е превърнал в най-отявления защитник на политиката на Путин, като подкрепи руската анексия на Крим и се обяви срещу западните санкции срещу Русия. Като капак на всичко това, Симеон съди България за имотите за които преди това се кле, че няма никакви претенции.

Преобладаващата част от висшият клир на БПЦ не само, че не намери сили да се покае за съпричастността си към атеистичните комунистически тайни служби, но и 

продължава да служи на други господари

Може би и в това е неканоничната, но греховна връзка на Синода със Симеон – Синодът нарушава първата Божия заповед, Симеон наруши основният принцип на монархията - принципът на честта.

Ролята на БПЦ не е да раздава ордени и титли на светската власт като индулгенции за оказана материална подкрепа и послушно отношение към големия православен брат, а да бъде нравствен наставник на светската власт и на българския народ. Затова обаче трябва да се молим на нашия Господ да прости на сътворилите това дело владици, защото те не знаят какво вършат и да им даде сили да превъзмогнат слабостта си към скъпи коли, аксесоари и царското си влечение към доходоносни имоти за да се превърнат в истински духовни пастири на народа ни в тези трудни за него времена.