Едвин Сугарев

Трудно бихме могли да отречем, че това е призракът, който броди из Европа. От началото на войната в Украйна прогнозите за нейното разрастване в Трета световна война са вече ежедневие в общността на анализаторите – и което е по-лошото, предвиждат се все по-къси срокове, а самите анализи  стават все по-обосновани. При това не става дума за хибридни операции, целящи насаждане на страхови комплекси, нито пък за конспиративни теории, лансирани от тролски фабрики в социалните медии. Става дума за анализи, почиващи върху 

достоверни масиви от разузнавателна информация,

 и за гледната точка на високопоставени фигури с дългогодишен опит в сферата на сигурността.

Два примера в това отношение. Още през юни 2024 г. германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди, че до 2029 г. НАТО трябва да има готовност за война с Русия. Това беше първото подобно предположение, изразено от военен на толкова високо ниво, като тази гледна точка почива върху консултации с други високопоставени военни в рамките на алианса, както и върху анализ на НАТО за заплахите в това отношение, изготвен през 2023 г. Съгласно този анализ – многостранен и почиващ върху широка разузнавателна информация, може да се предположи, че в следващите три до пет години руската военна машина ще има потенциала да започне широкомащабна война с НАТО.

Публикуваният наскоро сценарий на генерал Ричард Ширеф, бивш заместник върховен главнокомандващ на НАТО, отива и по-далеч в своите доста мрачни прогнози. Според него Третата световна война може да започне и през настоящата година, като 

в качеството на агресор

 ще се изяви не само Русия, но и Китай. Сценарият предвижда продължаване на войната в Украйна с военни доставки от китайска страна, и паралелно с това организиране на провокативни операции срещу балтийските държави – и по-специално срещу Литва, които да създадат впечатление, че руското малцинство в Прибалтика е застрашено – а с това и бъде даден повод за нахлуване, овладяване на въздушното пространство и контрола над Сувалския проток и окупация на Вилнюс. Скритият инициатор на тази нова и по-мащабна агресия в случая е Си Дзинпин, който насъсква Путин срещу НАТО, като използва момента, за да нападне и превземе Тайван. 

Създава се ситуация, в която просто няма как да не бъде задействан чл. 5 от Атлантическия договор, но САЩ отказват да се съобразят с неговите изисквания, а спрямо Китай въвеждат само нови санкции – и нищо повече. При това положение Великобритания и Германия също изпитват резерви – и 

НАТО практически се разпада

 Няма пречка Русия да овладее прибалтийските държави – и след това да продължи нататък, следвайки визията на Путин за нов световен ред и ревизия на голямата геополитическа катастрофа на ХХ век – разпадането на СССР.

Възможен ли е такъв сценарий? Наистина, той не взема предвид поредното обръщане на палачинката на Доналд Тръмп – но тъкмо защото, както поведението на американския президент ни убеждава почти ежедневно, става дума именно за обръщане на палачинката, такъв сценарий е възможен. И шансовете той да бъде осъществен се дължат не само на анализите за това как нараства руския военен потенциал въпреки войната с Украйна, а и на съвпадението на много злощастни обстоятелства, които превръщат немислимото до вчера във възможно днес. 

В скоби казано – за тези, които биха разглеждали гледната точка на двамата генерали като параноични изключения, бих добавил и едно допитване до мнението на 357 политически стратези и анализатори на високо ниво от цял свят, проведено от Атлантическия съвет във Вашингтон – престижен мозъчен тръст, фокусиран върху международната сигурност, и публикувано в началото на настоящата година. 45% от тях прогнозират 

война между Русия и НАТО

 през следващото десетилетие, а близо 65% от тях предполагат, че Китай ще нападне Тайван. Към това трябва да се прибави и мнението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, изразено на среща на министрите на отбраната от НАТО през февруари тази година, според което Русия може да започне пълномащабна война в Европа до пет години.

Нека се спрем на обстоятелствата, които благоприятстват една нова агресия от руска – а вероятно и не само от руска страна на територията на Европа. Първото и най-важно обстоятелство е изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това е истински подарък от съдбата за сатрапиите от цял свят – начело на най-могъщата демокрация застана човек, лишен от нравствена чувствителност, способен на „сделки“ със всичко и с всеки и готов да работи за смяна на световния ред, както и за ново разпределение на територии и влияния между наличните „велики“ сили, чието единствено „величие“ е приоритетът на силата над справедливостта. Същият вече демонстрира достатъчно ясно, че се оттегля от ангажиментите, свързани с НАТО, че не му пука за международните отношения и за досегашната архитектура на сигурност, формирана след Втората световна война, и че единствената негова грижа е да направи Америка „отново велика“, като въведе там тихомълком 

авторитарен режим

 В скоби казано, тези, които разчитат на внезапното обръщане на мнението му за Путин, много скоро ще разберат, че са се лъгали – като класически шоумен една от неговите специалности е именно жонглирането с противоречиви мнения.

От това следва и второто злощастно обстоятелство: Западът не е единен, да не говорим пък за това, че е де факто парализиран от смяната на световния дневен ред и е неспособен на решителни действия. След близо осемдесет години мир на никого не му се воюва – и на никого не му се умира за Нарва. Десетилетната увереност, че при всяка евентуална опасност е налице гарант на мира в лицето на САЩ, е довела до това Западът да занемари грижата за собствената си сигурност до степен, при която въпреки много по-големия си икономически потенциал да не е сигурно какъв ще бъде изходът при евентуална война с Русия. Затова се прави всичко възможно да се избягва „ескалацията“ – и в тези усилия се повтарят грешките, допуснати от същите тези държави в началото на Втората световна война.

Третото обстоятелство е, че режимът на Путин е пряко зависим от наличието на външен враг – и тъй като руската икономика е преминала изцяло на военновременни релси, войната е необходима за неговото оцеляване. Но не само и просто войната, която си тече и сега – а войната с бърз и победоносен изход – за да могат да бъдат оправдани стотиците хиляди, оставили костите си в полетата на Украйна. Нужно е прочее и потвърждение, че Русия воюва с „целокупния Запад“ – иначе „непобедимата“ нейна армия става буквално за смях. И най-сетне трябва да имаме предвид, че руският лидер има определени ментални проблеми – най-малкото имперските му въжделения са дотолкова развити, че засенчват инстинкта му за самосъхранение.

И четвърто – днешния свят е завладян от свърхнапрежения, които изваждат на повърхността най-лошото, на което съвременният човек е способен. Пълната нетърпимост между политическите структури в твърде много страни е свидетелство за това, възхода на неофашистки и популистки тенденции и преклонението пред авторитарни лидери – също. Съюзът между последните вече е налице, неговите основи бяха поставени на военния парад в Пекин – и ако няма още сключен договор между тях, потенциалът за такъв е налице. Накратко казано – проявилото се през новото хилядолетие зло има на какво да разчита.

Големият въпрос е – какво може да се направи

 На първо място: да се събудим и да разберем, че днес – именно днес, се решава съдбата на планетата – и че всеки, буквално всеки, е отговорен за това решение. Няма такъв филм като „от мен не зависи нищо“ и „ние сме твърде малки, за да се намесим“. Щом си бил склонен да си замълчиш при просташкия възход в завладяната държава на Пеевски и Борисов, очевидно ще си мълчиш и когато руснаците за пореден път пресекат границата ни, за да ни освободят от нормалността. На второ място: трябва най-сетне да се разбере, че горчивата чаша няма да ни отмине. Нито Путин ще стане хрисим и ще се кротне, трогнат от многото компромиси, които правим с него, нито другите бесове ще се нормализират. Те могат да бъдат спрени само ако им се покаже по абсолютно безусловен начин, че отговорът на всяка тяхна провокация ще има силов характер – и всеки опит да предизвикат световен конфликт ще предизвика реакция, която ще ги изтрие от лицето на земята. И трето – Европа най-сетне трябва да разбере, че има силата и възможността да реши своите проблеми сама – защото наистина не може да разчита на никого, колкото и да се подмазва на налудните типове в Белия дом. И може много да не ни се иска да воюваме, но да ни се наложи – въпреки всичко.