Протестите за смяна на властта в Украйна започват през ноември 2013 г., те носят наименованието „Евромайдан“. На украински „майдан“ означава „площад“, а „Площада на независимостта“, където се случва „революцията на достойнството“ за смяна на властта, е в центъра на Киев.

Всичко започва когато на 28-29 ноември 2013 г. трябва да се проведе срещата „Източното партньорство“ на Европейския съюз, на която да се подпише споразумение за асоциирано членство на Украйна в организацията. Но, вместо това, на 21 ноември е публикувано изявление от правителството на Николай Азаров, че преговорите по споразумението са стопирани от украинска страна. 

Тогава незабавно на Площада на независимостта в центъра на Киев се събират хора с искане спирането на членството на страната в „Източното партньорство“ да бъде отменено. Протестът е оглавен от опозиционните лидери Арсений Яценюк от „Баткившчина“, Виталий Кличко от партия „УДАР“ и Олег Тягнибок от „Свобода“. Изграден е и палатков лагер, а на следния ден протестите обхващат много градове в цялата страна.

През декември 2013 г. протестите продължават, а в Киев пристигат и различни чуждестранни представители – депутати от Европейската народна партия по повод заседание на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ),

През януари 2014 г. протестите са в ход, като най-изострени са в средата на месеца, когато Върховната Рада приема закони за по-строги наказания за някои престъпления. Опозицията смята, че те превръщат Украйна в полицейска държава. 

В края на януари 2014 г. премиерът Николай Азаров подава оставка и напуска страната. 

Кличко и Яценюк призовават за връщане на конституцията от 2004 г. Юлия Тимошенко, която още е в затвор в Харков, обаче, се противопоставя на това предложение. 

На поредния протест на 18 февруари 2014 г. се стига до жестоки сблъсъци, които вземат десетки жертви. През същата нощ се провежда нова неуспешна среща на Янукович с Яценюк и Кличко, а в центъра на Киев са издигнати барикади. 

На 19-ти февруари 2014 г. боевете продължават. Протестиращите превземат околните сгради – пощата, консерваторията, сградата на радиото и телевизията. Броят на жертвите не спира да расте.

На следния ден, 20 февруари, обявен за ден на национален траур и помирение, президентът Янукович се съгласява на предсрочни избори, но на Площада на независимостта вече се стреля с бойни патрони. Загиват около 100 души.