По заповед на Доналд Тръмп, Съединените щати изпратиха самолетоносач в Тринидад и Тобаго на 24 октомври, за борба с трафика на наркотици в Латинска Америка.

Американският флот планира учения близо до Венецуела. Седем военни кораба са разположени в Карибите и един в Мексиканския залив, докато бомбардировач B-1B е прелетял близо до бреговете на Венецуела, според данни за проследяване на полети. Белият дом в момента отрича това. Тези военноморски маневри предизвикват сериозно безпокойство сред страните в региона, започвайки с най-пряко засегнатата – режимът на Николас Мадуро. Вашингтон твърди, че е насочен към венецуелската банда „Трен де Арагуа“, за да ѝ попречи да внася наркотици в Съединените щати.

Венецуелският лидер, който от няколко седмици се опитва да облекчи напрежението с Доналд Тръмп, отново призова за мир, този път с тон, примесен с ирония: „Да, мир, да, мир, да, мир, завинаги, мир завинаги, никаква луда война, моля“, каза той, имитирайки специфичния изказ на американския си колега, която той описва като „езика на Тарзан“ и припомняйки, че е било тествано военно оборудване, закупено от Русия и Китай. Военният министър Пит Хегсет обяви също, че шести кораб на предполагаеми наркотрафиканти е бил ударен в международни води, убивайки шест души и довеждайки общия брой на жертвите до най-малко 43 в Карибите и Тихия океан.

"Няма непременно да искаме от Конгреса обявяване на война, просто ще убиваме хората, които идват в страната ни“, заяви Доналд Тръмп, който се опитва усилено да се представи като президент-миротворец, откакто се завърна в Овалния кабинет миналия януари.

Това „засилване на употребата на насилие“ не изненадва Кевин Партене, професор по политически науки в университета в Тур, който беше гост по време на дебат за напрежението в региона по "Франс24".

„Ако погледнем първия мандат на Тръмп, имаше много разговори за венецуелския въпрос. От началото на втория му мандат се наблюдава пълно изоставяне на задръжките по отношение на употребата на насилие, както реторично, така и по отношение на действията“, каза съпредседателят на политическата обсерватория на Латинска Америка и Карибите, като същевременно припомни, че нападенията срещу лодки са в „пълно нарушение на международното право“.

„Чуждестранна намеса“ във Венецуела „би могла да разпали“ Южна Америка, реагира специалният съветник на Луис Инасио Лула да Силва по външните работи, преди потенциална среща в Малайзия между бразилския президент и Доналд Тръмп. Венецуелският опозиционен лидер Мария Корина Мачадо, току-що удостоена с Нобеловата награда за мир, твърди, че именно Мадуро е „обявил война на венецуелците“.

„Нахлуването, което съществува тук, е на кубинците, руснаците, Хизбула, Хамас и наркокартелите“, продължи тя, без открито да подкрепя операция на САЩ на място.

Трябва да се каже, че Вашингтон непрекъснато увеличава натиска върху режима в Каракас от няколко месеца. През август наградата за главата на Николас Мадуро беше удвоена до 50 милиона долара, а три военни кораба бяха разположени близо до бреговете на Венецуела . Съединените щати изпратиха и десет изтребителя на съседния остров Пуерто Рико в началото на септември. На 6 октомври Николас Мадуро стигна дотам, че заяви, че е осуетил заговор за атака срещу американското посолство , твърдейки, че това е било нагласено, за да се „обвини“ Каракас.

Много полезен „инструмент за пропаганда“ за венецуелския лидер, според Андрейна Флорес, журналистка от RFI която напомни, че опозицията е обявила победа на президентските избори през юли 2024 г. и е осъдила „държавния преврат“ от страна на Мадуро.

„Той често използва идеята, че Венецуела ще бъде нападната; това е начин да се отклони вниманието от реалните проблеми на страната“, твърди тя.

Въпреки нарастващото напрежение, което достигна безпрецедентно ниво с разрешението на Тръмп в средата на септември за тайни действия на ЦРУ във Венецуела , мащабна военна операция изглежда немислима в момента. 

„Целта на Тръмп е да всее страх, да окаже още по-голям натиск върху Мадуро с надеждата, че той ще се откаже от властта по собствено желание“, смята Нелсън Кастелано, бивш венецуелски консул.

„Той няма да изпрати американски войски на място; военната намеса трябва да се ограничи до това, което виждаме тук“, отбелязва колумнистката по международни отношения Кетеване Горджестани.

„Тръмп вижда Северна и Южна Америка като частен резерват на Съединените щати: което не означава, че иска да дестабилизира и промени всички режими. Той говори за Мадуро по-малко като за диктатор и повече като за наркобарон“, продължава бившият кореспондент от Вашингтон на "Франс 24".

За привържениците на Тръмп тази тема наистина е част от по-широк дискурс за кризата с фентанила, която, въпреки забележителния спад, все пак е причинила смъртта на 87 000 американци между октомври 2023 г. и септември 2024 г. В предизборните си митинги Тръмп редовно обвиняваше „съучастнически“ режими като Венецуела в подхранване на епидемията. Габриел Хетланд, професор по латиноамерикански изследвания в университета в Олбани, го вижда по-скоро като тромав опит за политическа експлоатация на проблем на общественото здраве.

„Абсурдно е да се твърди, че това има някаква връзка с фентанила: Венецуела не го произвежда и играе само незначителна роля в трафика на кокаин, като представлява 10 до 12% от световната търговия, по-голямата част от която преминава през Тихия океан.“

„Той е насочил атаките си към Венецуела и Колумбия, защото те са леви правителства. Въпреки това много кокаин преминава през Еквадор“, отбеляза Жан-Мишел Льопринс, журналист, който е отразявал Латинска Америка в продължение на 40 години за Радио Канада. 

Той смята, че за Тръмп ще бъде „много трудно“ да се отърве от Мадуро.

„Той разполага с много компетентна кубинска служба за сигурност, присъстваща още от времето на Чавес. По този начин Кастро е успял да избегне повече от 600 опита за покушение…“, каза още Мишел Льопринс./ БГНЕС