Анализ на Stratfor

Независимо от демонстрациите на сила от страна на руския президент Владимир Путин неговата власт започва да „остарява“. Русия се сблъска с опасно протестно движение против режима на Путин и той отговори с жестоки репресии и бодри публични изявления.
Посланието на Кремъл е прозрачно: Путин е силен лидер и човек от народа.
Но тази мантра, както и патриотизмът, предизвикан от анексирането на Крим, започват да губят привлекателността си и разплатата се задава на хоризонта. 
Още преди идването на власт на Владимир Путин, той и неговият елит формираха мита за руския лидер. Според тяхната версия, по времето на президента Борис Елцин, именно Путин е човекът, който извежда държавата от хаоса, като отстранява група непокорни политици.
Като ръководител на ФСС (наследницата на КГБ), а по-късно и като премиер Путин укроти своенравните региони, с помощта на армията задуши въстанието в Кавказ.
Премествайки се в президентското кресло през 2000 година той консолидира властта, разправяйки се с несъгласните олигарси и връщайки на държавата стратегическите печеливши активи. Путин започва да реорганизира военните и спецслужбите, превръщайки ги в свои ключови инструменти на властта.
Той „разчиства“ политическата система от „нелоялни“ партии и политици.
Като цяло в първия президентски мандат на Путин Русия става по-силна и стабилна и уважението към него от страна на обществото расте.

Посланието на Кремъл е ясно: Путин е спасил Русия

Опирайки се на създадената от него система и подкрепата на мнозинството руснаци, Путин започва „да показва мускули“ на международно ниво.
През 2006 година той прекратява временно енергоснабдяването за Украйна и Европа.
През 2007 година произнася агресивна реч на Мюнхенската конференция по сигурността, осъждайки „глобалното господство на САЩ и прекалената употреба на сила“.
Скоро Русия едностранно прекратява Договора за конвенционалните оръжия в Европа, а през 2008 година нахлува в Грузия. 
Кремъл даде сигнал, че Путин иска да възстанови мощта и положението на Русия в света.
Но „завръщането“ на Русия на глобалната сцена е посрещнато със силна съпротива от страна на Запада и бившите съветски държави.
В Украйне избухнаха протести и конфликти, Съединените щати и ЕС въведоха санкции, НАТО разположи свои сили по границата с Русия. 
Кремъл отговори с националистическа и патриотична реторика, сплотяваща руснаците около Путин, който се представя за „защитник на родината“.
Този „патриотизъм“ достига висшата си степен по време на анексирането на Крим.
Сега, след като Кремъл и Путин се сблъскаха с множество кризи, това послание започва да се руши.
Западът заложи на икономическия натиск и Русия затъна в рецесия заради ниските цени на нефта. Руските елити губят пари и имат много по-малко възможности за потребление. 

Свиването на „баницата“ доведе до борба за власт, пари и активи,

 което създаде за Путин опасна ситуация, защото сред своите „верноподаници“ той винаги е избирал тези, които са преуспели и оцелели.
Руският народ е засегнат от рецесията в много по-голяма степен отколкото държавата и нейните елити. Безработицата и бедността растат, неизплащането на заплатите се случва все по-често. 
След въвеждането на санкции от страна на Русия спрямо внос от ЕС, САЩ  и други страни, осъждащи агресията срещу Украйна, цената на продуктите рязко скача нагоре. Мнозинството средностатистически и с ниски доходи руснаци губят половината от средствата си за храна.
По време на предишните икономически и социални кризи през управлението на Путин, Кремъл призоваваше руснаците да си спомнят хаоса от 90-те години по времето на Елцин, перспектива, която плаши обществото, за да ги убеди, че последната криза „съвсем не е толкова тежка“. 
Но това послание вече е изчерпано заради смяната на поколенията. Около една четвърт от руснаците са родени след разпада на Съветския съюз, а тези, които сега са под или малко над 20 години познават единствено Путин като лидер на Русия.
Спомените за хаоса от 90-те и идеята за Путин като „спасител“ започват да избледняват.
В същото време, както старите послания звучат „на кухо“ за значителна част от младото поколение, една немалка част от младежите не са настроени антипутински или диво либерални, а просто искат в страната им 

да има демократична политическа система

Лидерът на опозицията Алексей Навални се възползва от нарастващото движение на недоволните младежи благодарение на посланието за борба с корупцията, която трябва да включва и реформирането на политическите структури, чистка в правителството, легитимност на избирателната система.
Навални създава платформа, чрез която да поведе след себе си младото поколение, десетки хиляди представители на което се присъединиха към протестите на 12 юни в 150 руски градове. Мнозинството от тях бяха младежи, организирани чрез социалните мрежи, които Кремъл с всички сили се опитва да контролира.
Реакцията на Кремъл срещу растящата съпротива беше двойствена.
На първо място, започна „подсилване“ на публичния имидж на Путин. 
На второ – Кремъл се вкопчи във властта с мъртва хватка.

Путин продължава да пренасочва ръководството на Русия в дълбоко самодържавен модел, зависещ от неговата лична власт.
Той създаде своя собствена гвардия от 400 хиляди свръхлоялни войници (Националната гвардия), които са му пряко подчинени.
Държавната дума прие драконовски закони, които третират дисидентите като терористи и в значителна степен контролират и регулират социалните медии и комуникации. 
Путин се избави от някои от най-влиятелните представители на елита в Кремъл. 
Почти хиляда души бяха задържани в Москва и Санкт Петербург по време на неотдавнашните протести.
Едновременно с това Русия не се отказва от постоянното противопоставяне със Запада. Кремъл продължава да подкрепя военната намеса в Сирия и Украйна, увеличава разполагането на въоръжени сили по границите си, продължава да разпространява пропаганда и дезинформация и проваля преговорите по такива „горещи“ проблеми като Северна Корея.

В същото време Путин започва необичаен „рекламен“ тур няколко месеца преди да се кандидатира отново за президент, като се опитва да сформира по-благоприятно мнение за себе си.
На 10 май той покани западни журналисти да гледат как играе хокей на лед. 
Преди това даде неочаквано и необичайно интервю за  CBS News, в което се подиграваше на обвиненията за намеса в американските избори и уволнението на директора на ФБР Джеймс Коми. 

Междувременно министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров и посланикът на Русия в САЩ Сергей Кисляк се срещнаха с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом, независимо от вълната обвинения за намеса на Русия в американските избори.
Руските дипломати „ръсеха“ усмивки и дружелюбност. Освен това, изглежда, единственият фотограф на срещата е бил представител на руските държавни медии, така че Русия можа да формира възприятието за срещата.
Путиновият медия-тур насочен към Запада продължи няколко седмици по-късно. В началото на юни Путин даде интервю за NBC и мнозина смятат, че той е бил „обаятелен“ докато е излагал причините, поради които Русия „не е злото, което рисува американската преса“.
Но най-важното събитие в тази ПР кампания беше документалният филм на американския режисьор Оливър Стоун.
„Интервю с Путин“ е рядка възможност да се надникне зад завесата на личния и професионалния му живот. Като правило, те остават зад кадър, освен в редките случаи, когато организатор на събитието става самият Путин.
Путин ловко преразказа историята на Студената война от гледната точка на Мисква, мимоходом „намеквайки“ за някаква американска агресия против СССР. Говорейки за САЩ той използва думата „партньор“, като по този начин демонстрира желанието на Москва да работи с Вашингтон, който обаче отказва.
Документалният филм е „подсладен“ с кадри как Путин шофира, тренира, играе хокей, язди кон, разказва за внуците си и си прави шегички със Стоун – което в крайна сметка 

„очовечава“ личността

 на един от най-богатите и корумпирани представители на световните елити.
В интервюто си Путин се опитва да представи Русия като част от световната история и да покаже, че страната и руският народ играят важна роля в света.
Обединявайки образа на силния лидер с очароващи послания Путин се опитва да удължи живота на своята администрация.
Той не е готов скоро да се откаже от властта и няма план за приемственост в близка перспектива.
Двойното послание оставя на Кремъл пространство за маневри да промени тактиката си, когато това е необходимо.
Кремъл не е сляп и вижда възникващите около него предизвникателства: смяна на поколенията, растящото протестно движение, борбата сред кремълския елит, западащата икономика и натиск от Запада.

Русия се е сблъсквала с аналогични проблеми през 1905 година при цар  Николай II и по времето на генералния секретар Леонид Брежнев от 1964 до 1982 година.
И двамата са запазвали властта, въпреки кризите, колебаейки се между репресиите и отстъпките.
Но и в двата случая Москва не е имала опции: тя е започвала реформи, които в крайна сметка са разрушавали системата.
Засега, проблемите не са достатъчни, за да пречупят путиновата администрация, но бурята се задава.