След като Слънцето се превърне в бяло джудже, подобна съдба може да очаква и нашата слънчева система. Според астронома Джон Дебес от Научния институт за космически телескопи, такива катастрофи може да се случат милиарди години след смъртта на звезда.
„Юпитер не само се превърнал в най-голямата планета, но и определя архитектурата на цялата вътрешна Слънчева система. Без него Земята, такава каквато я познаваме, вероятно не би съществувала“, обяснява Андре Изидоро, професор по науки за Земята, околната среда и планетите в Университета Райс
Когато совалките "Вояджър 1" и "Вояджър 2" са изстреляни през 1977 г., никой не е очаквал, че мисията им ще продължи почти половин век. Днес, на милиарди километри от Земята, тези неуморни изследователи продължават да пращат данни, които пренаписват науката
Според астрофизика Ави Льоб, обектът 3I/ATLAS не е комета, а възможен „Троянски кон“ – извънземен разузнавателен кораб, навлязъл в орбитата на Слънцето с подозрителна траектория и аномално излъчване на никел.
Мощните слънчеви бури биха могли да причинят драстични промени в състава на атмосферата, включително намаляване на нивата на кислород, което би направило земната повърхност практически безжизнена
Откритие от Хавайската обсерватория Pan-STARRS разкрива, че малък астероид – 2025 PN7 – обикаля около Слънцето в синхрон със Земята вече 70 години. Новата „квази-луна“ е доказателство, че нашата орбита все още крие тайни.
Мистериозен обект навлиза в Слънчевата система и вече се приближава към Нептун. Астрономите твърдят, че това не е нито комета, нито астероид, а възможен междузвезден пътешественик. Междувременно Земята очаква зрелищно лунно затъмнение – „червената Луна“.
Ново проучване разкрива, че при сблъсък на планетата Тея, който формира Луната, всъщност е доставил ключовите градивни елементи за живот – вода, въглерод и водород. Откритието преобръща разбирането ни за произхода на живота и подсказва, че формирането му може да е много по-рядко във Вселената
Проучванията показват, че газовият гигант най-вероятно се е образувал 1,8 милиона години след формирането на Слънчевата система
На изображението може да се види прахов пашкул с форма на сълза, излизащ от леденото ядро на кометата. Нейното твърдо ядро е съставено от лед, прах и скали.
Планетата, която може да промени учебниците по астрономия: Планета Девет е хипотетичен гигант отвъд орбитата на Нептун. Новите телескопи и данни стесняват търсенето и учените са на прага на сензационно откритие. Планета Девет може да е 10 пъти по-тежка от Земята и да обясни аномалиите в орбитите на далечни обекти.
Космическият апарат трябва да започне да връща данни от неизследвана територия и да помогне за прогнозиране на космически метеорологични явления, които могат да засегнат живота на Земята
„Искаме да отидем на Марс, особено с роботи"
Това се твърди в доклад на Шон Къркпатрик, директор на Службата за разследване на аномалии
Изненадващото е, че тя не прилича на нито една от останалите 180 луни в Слънчевата система
Така най-голямата планета в Слънчевата система вече има 79 спътника
Те се намират под дебел слой лед на спътници на Юпитер и Сатурн
