Отключена тайната на халюцинациите? Учени откриха "превключвателя" за реалност в мозъка
Представете си ябълка. Ако умът ви току-що е нарисувал картина на плода, то знайте, че мозъчната активност в този момент е била изненадващо сходна с тази, ако наистина гледахте реална ябълка. Този феномен повдига един фундаментален въпрос: как мозъкът ни изобщо разбира кое е реално и кое е плод на въображението ни? Ново революционно изследване, публикувано в списание Neuron, дава отговор, като идентифицира точната мозъчна верига, отговорна за това разграничение. Откритието не само разбулва една от тайните на съзнанието, но и дава нова надежда за разбирането и лечението на тежки състояния като шизофренията.
Сигнал за реалност: Как работи веригата
Дълго време се смяташе, че възприятието е еднопосочен процес "отдолу-нагоре" – очите ни приемат светлина, а мозъкът я обработва. Но процесът е и "отгоре-надолу" – нашите мисли и очаквания могат да оформят това, което виждаме. Въображението е типичен пример за процес "отгоре-надолу".
Тъй като и двата процеса активират едни и същи зрителни зони, мозъкът се нуждае от специален механизъм, за да не се обърка. Учените са открили, че този механизъм се състои от два ключови компонента:
- "Генератор на сигнал" (Фузиформна гънка): Това е област в мозъка, разположена близо до слепоочията, която е активна както когато виждаме нещо, така и когато си го представяме. Изследването показва, че силата на нейната активност действа като "сигнал за реалност". Колкото по-силен е сигналът, толкова по-вероятно е да приемем нещо за реално.
- "Съдията" (Предна инсула): Този сигнал се изпраща към друга област, наречена предна инсула, която действа като съдия или оценител. Тя има определен "праг на реалността".
Когато гледаме реален обект, информацията от очите ни (процес "отдолу-нагоре") генерира много силен сигнал във фузиформната гънка. Този сигнал е достатъчно мощен, за да премине "прага на реалността" в предната инсула и мозъкът заключава: "Това е истинско". Когато само си представяме нещо, сигналът е значително по-слаб и обикновено не преминава този праг.
Когато веригата се повреди: Връзката с шизофренията и халюцинациите
Този модел обяснява защо в нормално състояние не бъркаме мечтите с реалността. Но какво се случва, когато системата се повреди? Изследването предполага, че халюцинациите при състояния като шизофрения могат да възникнат по два начина:
- Твърде силен сигнал от въображението: Ако фузиформната гънка генерира необичайно силен сигнал по време на въображение, той може да излъже "съдията".
- Твърде нисък праг на реалността: Ако "съдията" (предната инсула) е твърде снизходителен и прагът му е твърде нисък, дори слабите сигнали от въображението могат да бъдат сметнати за реални.
Тази хипотеза се подкрепя от факта, че шизофренията отдавна се свързва с аномалии именно в предната инсула. Подобен механизъм може да обясни и слуховите халюцинации (когато човек бърка вътрешния си глас с външен), както и зрителните халюцинации, които засягат около 40% от пациентите с болестта на Паркинсон.
Бъдещето: Можем ли да "пренастроим" реалността?
Най-вълнуващата част от откритието е потенциалът за нови терапии. Ако учените успеят да докажат, че при хората с халюцинации прагът на реалността наистина е променен, това отваря врати за лечение.
"Възможно е в крайна сметка да успеем да пренастроим прага на реалността на човек чрез тренировки, неврофийдбек или мозъчна стимулация", казва водещият автор на изследването, невроученият Надин Дайкстра. Техниките с неврофийдбек например показват на пациентите мозъчната им активност в реално време и ги обучават как да я модулират.
Разбира се, пътят дотам е дълъг. Следващата стъпка за учените е да проверят дали изкуственото стимулиране на "генератора на сигнали" може да накара хората да възприемат въображаемото като по-реално. Междувременно, те изследват и как контекстът влияе на възприятията ни. "Ако си представите розов слон много, много ярко, вероятно пак няма да си помислите, че е реален, защото розови слонове не съществуват", обяснява Дайкстра.
Това откритие е важна стъпка напред в разбирането на една от най-фундаменталните функции на нашия мозък. То не само демистифицира границата между вътрешния и външния ни свят, но и предлага лъч надежда за милиони хора, за които тази граница е опасно размита.
Коментари (0)