Едвин Сугарев

И наистина чука. Вероятно защото не знае, че вратата е отворена. Ако някой все още се съмнява в това, ето доказателствата. 

Първо: три и половина години агресия в сърцето на Европа – непредизвикана с нищо, малоумна по своите основания и гъсто наситена с военни престъпления.

Второ: пълно пренебрежение към всички параметри в архитектурата на световната сигурност и международния правов ред, установен след Втората световна война – неприкосновеността на държавните граници, спазване на суверенитета и независимостта на  страните в глобален контекст, спазване на международните договорености, уважение към човешкото достойнство и правата на човека. 

Трето: пълно игнориране на неписаните правила за приличие и нормалност в международните отношения. Например: доскоро се считаше за неприлично и направо невъзможно някой да си партнира със сатрапски режими като този в Иран и този в Северна Корея. Днес ирански дронове рушат жилищни квартали в Украйна, а северно корейски войници воюват на страната на Русия. 

Четвърто: непрекъснати заплахи за употреба на ядрено оръжие, които включват и промяна на държавната стратегия в Руската федерация относно това кога може да бъде употребено, както и  разполагане на ядрен потенциал по границите на Беларус – сиреч под носа на Западна Европа.

Пето: Сериозни усилия за групиране на терористичните режими с цел промяна на световния ред – опити за създаване на ос Китай – Русия – КНРД – Иран и евентуално други желаещи, примерно от Южна Америка и Африка. Видяхме го на парада в Пекин, където като лидер, разбира се, се очерта Китай. (И мъничкия роден резил на същия този парад, разбира се.)

Шесто: признаци за разпад на НАТО, фактическо оттегляне на САЩ от Атлантическия пакт, политическа деградация и опити за въвеждане на авторитарен режим в тази най-могъща страна от демократичния свят.

Седмо: целенасочени провокации на Русия към Западния свят, които тестват доколко той е способен да реагира и доколко прословутият член 5 от договора на НАТО е реално намерение за действие, а не просто куха заплаха. С голямо съжаление се налага да констатирам, че тестът на Путин е де факто успешен. Атака на 19 дрона срещу страна, член на НАТО, е акт, който изисква именно активиране на чл. 5. На този фон другата дребна подробност е, че свръхмодерни изтребители на няколко държави бяха вдигнати, за да свалят четири от тези 19 дрона. За сравнение – почти всеки ден на Украйна се налага да се справя с по няколкостотин дрона и обичайно сваля към 90% от тях. Изводът, който руснаците могат да си направят, неизбежно гласи: не, Европа се страхува да приложи каквато и да е твърда мярка, освен това системите й за охрана на въздушното пространство не работят надеждно, следователно провокациите могат да продължат.

Осмо: психологически блокаж и пълна неспособност на лидерите от Западна Европа да разберат и да овладеят така създалата се ситуация. Вместо да приложат максимално възможния натиск върху Русия, те се договарят в „коалиция на желаещите“ за това кой да изпрати войски в Украйна, за да пазят мира, когато примирието с Русия бъде сключено. Как по-точно ще бъде сключено? С помощта на Тръмп? Наистина ли здравомислещи хора могат да хранят подобни надежди след всичко, на което станахме свидетели? Не, горчивата истина е, че страните от Западна Европа се страхуват от тъй често размахваната „ескалация“, защото не им се воюва. Седемдесет години мир са ги научили на това колко хубаво е да не се воюва, но пък в същите тези седемдесет години са забравили една основна истина – че мирът трябва да се отстоява – и ако се наложи, да се отстоява и с оръжие в ръка. Печалната истина е, че колкото и да не им се иска, май ще им се наложи да воюват – и би било по-добре това да е навреме, а не когато руската мечка събере отново достатъчно сили и съюзници, за да отприщи Третата световна.

Има и още доказателства за това кой чука на вратата, но май и тези са достатъчни. Плюс едно девето, но 

най-важно:

 механизмите, които бяха сдържащи фактори в периода след Втората световна война, вече не работят. Основният сдържащ фактор бяха ядрените глави, налични и у Запада, и у Изтока в количества, които гарантираха взаимното им унищожение при евентуален ядрен конфликт (а с това и унищожението на планетата като цяло). Само че стратегията на сдържане нямаше отговор на въпроса какво да се прави, ако начело на някоя ядрена държава се окаже самовлюбен идиот, готов да подаде ръка на досегашния си противник, определян не случайно като „империя на злото“ – в името на това да си поделят останалата част от света. Също така нямаше и отговор на въпроса какво да се прави, ако начело на друга ядрена държава се окаже някой напълно лишен от нравствени ценности, при когото имперските въжделения надделяват над чувството му за самосъхранение. Е, сега сме в тази ситуация – налични са и двамата. И това е толкова очевидно, че е излишно да обяснявам кой кой е.

Както се казва – това е положението. Пита се какво може да се направи – и не ми обяснявайте, че няма изход. Винаги има изход. На първо място трябва да свикнем с мисълта, че ако искаме да има траен мир, режимът в Русия трябва да бъде сменен – дори ако се наложи да се воюва за това. Не просто Путин, а именно режимът – с всичките му кръвожадни склонности и имперски претенции. И нека не се оправдаваме с презумпцията, че пътят към това минава през Третата световна. Не, още не е така – но вероятно скоро ще стане – и тогава ще се окаже, че просто сме въвлечени в нея – въпреки че за да не стане така, сме жертвали и своите принципи, и чувството си за достойнство и справедливост. Справка – началото на Втората световна.

На второ място трябва да разберем, че се налага да се справим сами с този проблем, 

без да разчитаме на Америка

 в качеството й на световен жандарм. И е добре европейските лидери да си спомнят, че и във Първата, и във Втората световна Америка се намеси в защита на свободата и демокрацията на Стария континент, само че… как да го кажем по-благоприлично – малко късно. Много е вероятно това да се случи и сега – ако въобще се случи.

И на трето място трябва да разберем, че е време не за говорене и договаряния – и не е време за подмазване пред рижия шебек, а за решителни действия. Което значи да бъде упражнен максимален натиск над Русия – и икономически, и политически, и психологически, за да бъде спряна агресията в Украйна. Значи да бъде създаден 

световен съюз на нормалността,

за възстановяване на потъпканата система за световна сигурност и срещу извратените днешни съюзи, изповядващи правото на силния. Значи руската икономика да бъде глобално изолирана, а не да й се оставят вратички и изключения. Значи примерно когато танкери от сивия флот на Русия шарят северните морета, те да бъдат спирани и арестувани, а ако някакви руски изтребители се опитват да ги защитят – те да бъдат сваляни. Значи блокираните в чужди банки руски финансови активи директно да бъдат използвани в подкрепа на Украйна. Значи да бъде направено всичко възможно Украйна да получи адекватно въоръжение – плюс правото да го използва както фронтовата стратегия го налага. Значи следващият път, когато дронове или самолети нарушат въздушното пространство над натовска държава, 

директно да бъде задействан член 5, 

а не да си играем на шикалки. И никакъв Фицо, никакъв Орбан – ако Путин им е толкова скъп, нека си вървят в Евразия.

Значи и още много неща, разбира се. Значи преди всичко мъжественост и готовност да се поеме отговорност за съдбата на планетата – не от някакъв абстрактен западен свят, а от всеки от нас – да, от всеки от нас, включително индивидуално – защото нашето общо бъдеще е застрашено.