Константин Мишев

Уважаеми г-н академик, 
Гледах Ви тази сутрин по БНТ. Петък. 8 ноември 2024 година. Около 7:30 сутринта. 
От думите Ви останах с впечатлението, че говорите за конспирация срещу българската памет. Заради пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът", поставена в Народния театър от режисьора Джон Малкович.
Гледах тази пиеса преди много години в един Off-Off- Broadway театър в Манхатън. Това са малки, експериментални театри, които са далеч от блясъка на бродуейските мюзикъли. 

Не ми хареса. Но това в случая няма значение. 
Нито има значение какво мисля за Бърнард Шоу. Но все пак с две думи. Моят проблем с великия Бърнард Шоу не е тази пиеса. Ами просто една пиеса...
Моят проблем с Шоу е друг. Канят го да посети Съветска Русия. И след това пише колко здравословни са съветските лагери и затвори. 
Ами мога ли да му отрека драматургичния талант? Не мога. 

Друг е проблемът ми с Шоу. Друг

Но сега по темата за развилнялата се тълпа пред Народния театър. И за Вашите думи за поруганата българска памет.
Когато станахме свидетели на срамните сцени снощи бях на гости у една моя стара и много добра приятелка. Ще прозвучи като художествена измислица онова, което ще напиша. Но не е. В живота случайностите понякога се превръщат сакрални видения. Именно един от героите на Сливница е неин предшественик. По бащина линия. Казва се Аврам Гуджев. Дейността му е описана от Симеон Радев. 

Разбирате ли, г-н Гранитски? Гледам протестите, а до мен е потомка на един от българските бойци от 1885 година. Майор Гуджев.
Но случайностите не свършват тук. Дядото на тази жена се казва Кръстьо Попов. По майчина линия. Бил е кмет на Сливница преди съветското нахлуване в България. Именно той издига паметника в Сливница в почит на героите от Сръбско-българската война. Това става през 1938 година. 

Но и тук не свършват случайните неща. Бащата на моята приятелка е бил български артилерист. Участва в така наречената "Втора фаза" на Втората световна война. Ранен е тежко край Страцин. Оцелява по чудо. Но след завръщането си в България е осъден в един от показните комунистически процеси срещу българските офицери. Казва се Стайко Гуджев. След една амнистия излиза от затвора, създава дете, но няколко месеца по-късно е хвърлен отново в "Белене". След унгарското въстание. Моята приятелка вижда татко си за първи път чак когато е на шест години. 

Но и тук случайностите не свършват. Нали в пиесата на Бърнард Шоу става дума, че българите не се били къпали. И знаете ли кои са направили банята в апартамента на моята приятелка? Освободеният от лагера капитан Гуджев, който работи като строителен работник и друг строителен работник. Името му е Стефан Савов. Да, същият. Бъдещият председател на българския парламент.

Това е памет, г-н Гранитски.