Часовникът върху протегнатата мъжка ръка показва точния час на нахлуването на съветските танкове на Вацлавския площад в Прага на 21 август 1968 г. Снимката е направена от верандата на сграда на Мустек и Вацлавския площад, изнесена e  нелегално от тогавашна Чехословакия и е публикувана на Запад с анонимните инициали ПФ/ "Пражки фотограф"/.
Автор: Йозеф Коуделка /р.1938 г./, агенция "Магнум"
Прага, 21 август 1968 г.

Днес се навършват 57 години от инвазията на СССР и съюзниците от Организацията на Варшавския договор в Чехословакия, насочена към смазването на Пражката пролет - период на политическа либерализация в страната от Източния блок, припомня столичният вестник The Daily Prague Monitor.

Страните-членки на Варшавския договор не остават безразлични към случващото се. Те определят ситуацията в Чехословакия като опасна за бъдещето на социалистическите страни. В тази връзка се провеждат поредица срещи на най-високо ниво. На 3 август представители на СССР, ГДР, Полша, Унгария, България и Чехословакия се събират в Братислава и подпис- ват т.нар. Братиславска декларация, която засвидетелства верността им към комунизма и непримиримостта им в борбата срещу „буржоазните идеологии“. Формално съветските войски напускат територията на Чехословакия.

Според най-новите изследванията на австрийския Болтцман институт

Тодор Живков пръв споменава идеята за военна намеса

в Чехословакия на тайна среща в Москва още на 6 март 1968 г. и получава подкрепа от полския си и немския си колеги Владислав Гомулка и Валтер Улбрихт, докато генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев все още смята политическото решение за по-правилно. Версията на Живков, че Дубчек е ревизионист, че в Чехословакия има контрареволюция и социализмът е под заплаха, се превръща в официална позиция на България и съответно на българската преса. Същевременно чешките българисти изпращат до редакцията на вест- ник „Литературен фронт“ отворено писмо, в което изразяват безпокойство от тенденциозната информация в българските медии.“

На 21 август 1968 армиите на Варшавския договор влизат в Чехословакия, за да сложат край на "социализма с човешко лице". Операцията е кръстена „Дунав“ и в нея участват войски от пет държави членки на Варшавския договор и приключва на 16 октомври 1968 г. с подписване на двустранен договор между СССР и ЧССР, регламентиращ пребиваването на съветски войски там. В инвазията участват 200 хиляди войници от СССР, ГДР, Полша, Унгария и България, 6 000 танка, 3 000 оръдия, 1000 бойни самолета. Нахлуването на войските от Варшавския договор (с изключение на Румъния) е груба намеса във вътрешните работи и нарушаване на националния суверенитет на Чехословакия. Според официалните съветски власти обаче войските са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили „братска помощ против контрареволюцията“. Писмо, намерено през 1989 г. показва, че такава молба наистина е имало.

За няколко часа на 21 август 1968 г. части от съветските въздушнодесантни сили завземат основните политически и административни обекти в страната. Военните щабове са обкръжени. Частите на чехословашката армия получават заповед от генерал Дзур да не оказват съпротива и са неутрализирани. По време на окупацията губят живота си около 100 души. Дубчек, заедно със съратниците си е изпратен в Москва, но избягва най-тежкото наказание и по-късно е възстановен за кратко на длъжност. Съветските войски остават в Чехословакия до 1991 г.

След окупацията следва масова емигрантска вълна – 70 000 хил. души емигрират на Запад веднага след инвазията, като преобладават висококвалифицираните специалисти. Събитията около Пражката пролет допринасят за разцепването и разпадането на редица комунистически партии в западноевропейките страни.

По случай 50-годишнината от тези драматични събития правителствата на Чехия и Словакия наградиха трима български студенти, които са рапространявали позиви срещу съветската окупация и в защита на Пражката пролет. По-късно се оказа, че единият от наградените е бил активен агент на ДС, който дори е декларирал писмено, че "с удоволствие" ще работи за комунистическите служби. За още един от тримата има сериозни съмнения, че е бил съпричастен към репресивния апарат на БКП. Оказа се, че преди да бъдат предложени от доста съмнителен обществен комитет, те не са били проверени в Комисия по досиетата. В същото време истински герои като Георги Заркин, който с призивите си от затвора за защита на Пражката пролет и с проведената гладна стачка, срещу съветската окупация, получава нова присъда и така се стига до убийството му. Освен Заркин има поне още 10 имена, които в онези мрачни години са издигнали глас в защита на демокрацията и свободите на чехословашкия народ, но делото им също оставят в сенчестата страна на историята, която продължава да се фалшифицира и манипулира.