Хроничното безсъние може да бъде опасно не само за съня – то може да ускори стареенето на мозъка, показват нови изследвания, цитирани от „Евронюз“.

Според проучване, публикувано в списание Neurology, при хората, страдащи от проблеми със съня поне три нощи седмично в продължение на три месеца или повече, рискът да развият деменция или леки когнитивни нарушения е с 40% по-висок в сравнение с тези, които спят нормално.

Анализът показва, че хроничното безсъние е свързано с допълнителни 3,5 години мозъчно стареене.

„Резултатите допълват натрупващите се доказателства, че сънят не е просто почивка – той е и фактор за устойчивостта на мозъка“, коментира д-р Диего З. Карвальо, невролог от клиниката Mayo в САЩ и съавтор на изследването.

Екипът му проследил 2750 възрастни американци, които са били когнитивно здрави, в продължение на близо шест години. От тях 16% са били диагностицирани с безсъние. Участниците редовно са преминавали тестове за памет и мисловни умения, а част от тях – и мозъчни сканирания. В крайна сметка 14% от хората с безсъние са развили деменция или когнитивни нарушения, срещу 10% при тези, които нямат проблеми със съня. Освен това именно групата с безсъние е показала по-бърз спад на резултатите от когнитивните тестове.

„Наблюдавахме по-ускорен упадък в мисловните способности и промени в мозъка, които подсказват, че хроничното безсъние може да е ранен предупредителен знак или дори фактор, допринасящ за бъдещи когнитивни проблеми“, казва Карвальо.

Резултатите остават валидни дори след като учените отчетат фактори като възраст, високо кръвно налягане, сънна апнея и употреба на медикаменти за сън.

Важно е да се подчертае, че проучването не доказва причинно-следствена връзка – то установява само корелация между безсънието и мозъчните проблеми. Необходими са още изследвания, за да се разбере защо съществува това взаимодействие.

Оказва се обаче, че хроничното безсъние засяга мозъка на някои хора по-силно. Участниците, които съобщили, че спят по-малко от обичайното, имали повече бели материи с хиперинтензитети – ярки петна при сканирането, свидетелстващи за увреждания. При тях са установени и повече амилоидни плаки, представляващи натрупвания на протеин - те са свързани с болестта на Алцхаймер.

Нивата на амилоидни плаки са се оказали сравними с тези при хора, носители на генетичния вариант APOE4, който повишава риска от Алцхаймер. Участниците, при които е установен този вариант, са показали и по-изразен спад в паметта и мисловните умения.

„Нашите резултати предполагат, че безсънието може да влияе на мозъка по различни начини – не само чрез амилоидните плаки, но и чрез малките кръвоносни съдове, които го снабдяват с кръв“, обяснява Карвальо.

Новите данни се вписват в нарастващия обем изследвания, които показват връзка между съня и мозъчното здраве. Хроничното безсъние и лошото качество на съня увеличават риска също от високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, диабет, депресия и затлъстяване.

Според Световната здравна организация (СЗО) деменцията засяга около 57 милиона души по света, докато безсънието – приблизително 16,2% от населението в страните, за които има надеждни данни. /БГНЕС