Приказка за балами или защо в страната на абдалите всеки полуидиот е пророк

Авторът

Авторът

Д.р Панайот Ляков*

      Две джуджета обикалят телевизионните студия и се представят за великани във въображаемото  царство на лилипутите. Обещават велики дела, но първо ще убиват крадливата ламя, която с години изсмуква жизнените сили на народа. За този подвиг събират неустрашима дружина, която по необясними причини ще ги признае за главатари и ще застане зад тях, въпреки че са най-малки – за няколко месеца се скъсиха точно два пъти /от 13,5 на 6,2 / и продължават да се смаляват. Може би ще поведат дружината защото Завоевателят, Белият конник от Апокалипсиса, сменил белия кон със самолет - естествено руски, ще им даде своята подкрепа, нали го славославят колко е принципен, смел и велик, а и мандат за юнаклъка очаква. 
     Този верен на социалистите войник се провали като знамение за Голяма скръб, когато гробовно предрече, че след него идат и останалите вестители за опустошителна пандемия – Червеният конник, за мизерия и глад – Черният конник и за страшен мор – Бледият ездач. Страшният съд за българите не се състоя и реваншът  за гибелта на ламята  става

Мисия на двете джуджета, 

които ще събират екип от щурмоваци.
     В него са включени вождът на простаците, „славеят” на мафиотите, лютият фен на д-р Ахмед Франкенщайн, безмилостната амазонка на бедните, която е безспорен лидер на имитациите, повела токсичното трио в смъртоносно каре, а специална роля има владетелката на червените таласъми, които още живеят в резервата за социална фантастика, където сервират „безплатен” обяд. 
    Тя е ударната сила на задругата „Да, Корнелия” и невероятният шанс на джуджетата да я поведат в смъртната схватка. Но тъй като в политиката няма чудеса, хората се питат каква е цената на сделката - ордата на таласъмите не приема набедените за главатари и те безусловно трябва да си платят. А е толкова ясно – плячката, тоест властта ще се дели по братски: червеният елит ще  награби всички ключови управленски позиции и „богатства” и на дребосъците ще подхвърлят нещо за престиж, нещо за глозгане, но целият резил ще остане за тях.  
     Двете джуджета обикалят телевизиите и лъскат секири. Дръж се, ламю, екзекуторите идат. А ламята се държи за търбуха и се превива от смях, защото щурмоваците са стари нейни (задкулисни) партньори в далаверата и постоянно разиграват страшни сценки за лековерната публика. Блестяща игра на опозиция, чиято вербална агресия скрива, че на всички равнища и почти във всички сектори, холдингът на Ахмед, Пророкът на абдалите и задругата на червените олигарси са се договорили с ламята да крадат заедно, спокойно има за всички. Правилото на Софиянски :

Сложи опозицията на софрата, за да ти е мирна главата  

действа безотказно. Тайната подкрепа на фалшивите опоненти дава сили на ламята и затова тя  неприлично дълго е на власт.
     Бедните джуджета, къс им е акъла, защото тази приказка за балами вече сме я гледали с Реформаторския блок и краят и пак ще бъде трагичен. Когато не знаеш накъде вървиш, винаги стигаш там, където не трябва.  

  *Панайот Ляков е професионален политик. От 1995 до 2001 г. е бил председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно събрание.

През 2008 г. защитава докторска дисертация в НБУ, в която модернизацията на политическите партии се свързва със съвременните управленски теории и се прилага компетентностен подход за изследване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е базирано върху дейността на партиите СДС и ДСБ в периода 1997 – 2007 година.

Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви” и на още пет книги, последната от тях „Кой уби СДС”.