„Мини Марица-изток“ е горещ картоф за политиците, никой не прави реформи, за да не загуби гласоподаватели

Реализацията на АЕЦ „Белене“ в този вид, в който се анонсира пред обществото, е малко вероятна, казва пред Faktor.bg eкcпeртът oт Бългaрcкия eнeргиeн и минeн фoрум

Интервю на Васил Стефанов

- Г-н Казанджиев, може ли да се върнем в годините на комунизма и България през зимата да засвети като дискотека – 2 часа няма ток, един час има?

- Съществува подобна възможност, въпреки че е малко вероятно да се случи, тъй като предполагаме, че управляващите взимат съответните мерки. За съжаление, зареждането на подземните газохранилища за зимата е забавено. При всички случаи едни предизвикателства пред енергийната система могат да бъдат преодолени с политическа воля и решимост от страна на управляващите, които и да са те.

- Каква ще е основната причина за тази криза, защо политиците проспаха задаващите се проблеми?

- В момента не можем да говорим за политика, въпреки че министърът на енергетиката Андрей Живков остана същият. Струва ми се, че действията от негова страна са твърде плахи и може би ние не знаем какво се предприема. Обществото няма информация за процесите, които се развиват в енергетиката. Обнадеждаващо е, че може да се осигури буфер при тежки зимни условия чрез доставката на газ от Азербайджан. Надявам се нещата да бъдат балансирани с времето.

- Не е ли парадокс, че в тази ситуация ние водим дебат да закриваме въглищните си централи, след като въглищата са единственият ни енерго ресурс, с който разполагаме?

- За разлика от почти всички страни в ЕС, България се намира в най-голяма енергийна зависимост от един единствен доставчик. Страната ни, меко казано, е в условията на енергийна блокада. Доставки на природен газ от Азербайджан през Турция, директно в България, не са обсъждани до този момент. Онова, което се знае е, че Анкара до този момент се е ангажирала да не допуска конкуренция на руски природен газ в страната ни. От друга страна, Гърция не осигури достъп на български търговци до терминала Ревитуса за втечнен природен газ. Към настоящия момент страната ни може да разчита само на доставки на руски природен газ и на азербайджански, ако бъде пусната в експлоатация връзката Стара Загора – Комотини. Това, за съжаление, не се отчита при поставянето на изискванията пред България за закриването на въгледобивните мощности, които балансират енергийното потребление в много голяма степен.

- Защо Европа води такава политика към въглищните централи, това не е ли в полза на Русия и енергийния й монопол?

- Парадоксално е, че ЕС със своята политика подпомага руските енергийни доставки в цяла Европа, особено за България. Единствената възможност, която страната ни има, за да посрещне своите енергийни потребности, е местният добив и производство на електроенергия. За съжаление, управляващите през последните години не осъзнаха тази необходимост и не предприеха необходимите мерки за договаря на по-бавен и плавен преход при закриването на въгледобивните ни мощности. Много се надявам новото правителство да се заеме с тази задача и да се опита да отложи прекратяването на работата на ТЕЦ-овете в по-дълъг план. Ситуацията тази година е много екстремна. Надявам се европейските политици да разберат до каква степен страните в ЕС са зависими от електроенергията, добивана от въглища. Високите цени на газа например принуди Англия да въведе в експлоатация ТЕЦ на въглища. Много се надявам това да не е инцидентно, а да се осмисли механизъм, който да гарантира определена квота за електроенергия, придобита чрез въглища като възможност за компенсиране на сигурността на енергийните доставчици. Дано здравият разум да надделее над емоциите, свързани с опазването на околната среда. Аз, разбира се, съм „за“ чистия въздух, но трябва да се потърсят други възможности за ограничаване на антропогенното влияние върху природата, а не незабавно закриване на въгледобивните източници. Години наред се говори, че транспортът е един от основните замърсители на околната среда и генератор на въглероден двуокис, но нищо не се предприема за намаляване на употребата и дори премахването на дизеловите двигатели.  

- До каква степен влияе вътрешният политически фактор у нас, проспахме ли влизането на руските икономически интереси в страната ни чрез газа?   

- Всъщност не става въпрос само за руски газ, а и за руски технологии. До голяма степен незаинтересоваността на страната ни относно съдбата на комплекса „Марица Изток“ е обусловена от необходимостта и мотивацията за изграждане на нови ядрени мощности. Не че съм против това, но този микс при производството на електроенергия трябва да намери своя баланс. Производството на електроенергия от въгледобивните централи до голяма степен обезсмисля нови ядрени мощности. От друга страна, замяната им с газови мощности задълбочава влиянието на Русия върху България, а всички се досещаме какви ще бъдат последствията от това. Този елемент трябва да бъде обсъден много задълбочено, както от нашите политици, така и от останалите им колеги в ЕС. България, за съжаление, продължава да е най-зависимата в съюза от руските енергийни доставки. 

- А на газовите централи можем ли да разчитаме при тези цени на синьото гориво?

- При тези цени на газа производството на електроенергия чрез него е твърде утежняващо икономически за българските потребители. Тези мощности имат място при покриване на върховото потребление в процеса на формиране на енергийния микс. Всички ресурси имат своето значение. Тези газови модули имат бъдеще, но големият проблем е, че те също са изложени на ограничение във времето. Много ми е трудно да приема това като реалност и се надявам да се потърси някакъв разумен баланс.

- Ще успее ли ЕК да докаже, че Русия умишлено вдига цените и да промени политиката?

- Преди 1-2 дни европейски депутати повдигнаха въпроса за разследване на „Газпром“ относно цените на природния газ. Малко преди това компанията заяви, че не ограничава доставките на природен газ за Европа, а спазва стриктно подписаните договори. Къде е истината, е трудно да се каже, но е очевидно, че има манипулиране на цените на природния газ, защото възможностите за допълнителни доставки не се реализират. Европа, особено Германия, трябва да премисли отношението на „Газпром“ спрямо енергийната политика. Това изисква време, тъй като и ситуацията е много комплицирана.

- Възможно ли е да се спре Брикел и Марица 1, а да се заложи на американските централи вместо да ги закриваме, как това да се синхронизира с изискванията за приемане на Плана за възстановяване и развитие?

- Разбира се, че е възможно, въпреки че е малко вероятно това да се случи. Американските централи ще продължат да работят до 2025 г. Миналата година, при тежките зимни условия, те гарантираха доставките на електроенергия. Тези централи са най-модерните в страната ни. Би било престъпление тяхното закриване като първа стъпка, вместо затварянето на някои морално остарели и амортизирани мощности като „Марица 3“ Димитровград.

- Тези проблеми могат ли да възродят политически и корпоративни амбиции за пореден рестарт на АЕЦ „Белене“?

- Реализацията на АЕЦ „Белене“ в този вид, в който се анонсира пред обществото, е малко вероятна. Към този момент по-скоро има разбиране да се заложи и да се подкрепи проектът за изграждане на ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ поради факта, че от икономическа гледна точка е по-изгодно за България, отколкото рестарта на „Белене“. Надявам се всички да започнат да работят в една посока. Разбира се, най-изгодно за страната ни е да реализира ядрена мощност на възможно най-ниска цена, защото тя в крайна сметка ще се плаща от потребителите.

- Необходимо ли е преструктуриране на „Мини Марица-изток“, защо всички политици са плахи по отношение на тази стъпка?

- Преструктурирането на „Мини Марица-изток“ е належащо, но е горещ картоф. Това е една непопулярна стъпка в условията на ковидкризата, свързана с освобождаване на работници и редуциране на програмата на въгледобив. При всички случаи обаче тя е необходима. Още повече, че потреблението на въглища от централите значително спадна. Добивът на „Мини Марица-изток“ е от порядъка на 24-25 млн. тона, което води неминуемо до загуба. Тези ограничения изискват незабавно преструктуриране на мините в посока към съкращаване на разходите. Това на свой ред ще наложи и съкращаването на работните места и плаши политиците. Те нямат смелостта да излязат с подобно предложение, защото е непопулярно и ще доведе до отлив на гласове към партиите, особено в района на „Мини Марица-изток“. Всичко това трябва да бъде реализирано с необходимите уверения и гаранции от страна на управляващите към освободените работници, че ще бъдат обезщетени в пълна степен. Тази реформа обаче е необходима и тя дори много закъсня. Проблемът със закриването на въгледобивни мощности не е от вчера или от днес. Първото масово затваряне беше през 2004-2005 г. Тогава „Мини Марица-изток“ трябваше да осъществят една реформа по отношение на добива, но за съжаление този процес беше преустановен по политически причини. За съжаление в България нещата се правят много късно. Накрая хем ще изядем боя и една торба със сол, хем ще си платим.