На озверели хора е свръхгадно да говориш назидателно за „позитивизъм” и „положително мислене”

„Народ” се превръща в мантра, а пътят до пълната анархия и гражданските саморазправи е на ръка разстояние

Христо Марков е депутат от Седмото Велико Народно събрание и от Тридесет и шестото народно събрание,  секретар на парламентарната група на СДС. Член на Демократическата партия. От 1991 год. е член на Върховния партиен съвет на партията. Един от 39-те депутати, които не подписаха конституцията. Участник в гладната стачка срещу приемането на Конституцията. Живее в Пловдив. Личният му блог  - toross.blog.bg - е един от най-популярните в страната.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Марков, пукна ли се синият цирей, след поредното провалено обединение – „Единство” изпадна от коалиция с ДСБ, а Мартин Димитров изплака: „На тези избори няма за кого да гласувам”? 

- Аз си мисля, че и преди Мартин Димитров едва ли е знаел за кого да гласува. А случаят с Надежда Нейнски и „Единство” е изцяло успореден  с нейния личен политически профил. Тя направи всичко възможно да разсипе СДС и се дивя, и как не го видяха сините хора, десните…. Нейното оцеляване в политиката е за мен загадка, пълна енигма, някакъв вид колективна шизофрения.  Тази жена, да оставим резила , който лепна на СДС с налудните си твърдения в Ловеч през 1999 г., но назначи повече посланици, агенти на ДС от правителството на Жан Виденов, имаше такива като Михаил Антов, които си бяха и номинални членове на … БСП. После роди „случаят Орешарски”, който тя наложи като неин заместник, след него „надеждата” се кандидатира за кмет и събра гласове колкото за един общински съветник. Когато стреляха по бившия й треньор или любим Алексей Петров, тя свика цялото ръководство на СДС да обсъжда „покушението срещу демокрацията”.А през 2005 г. окончателно катастрофира СДС като наложи в листите хора като Мария Капон-Мисса, Яне Янев, Праматарски, Илия Илиев, че даже Митю Крика. Тогава за първи път се заговори за купуване на места в листите, а тя водеше брокерството. Във всяка нормална партия щеше да бъде изхвърлена немедлено, а тя се рекрутира безсрамно. Няма човек, който да е нанесъл повече злини на СДС и затова бе пълно удивление за мен брака с Костов, последва дежурния  меден месец и поредната разлъка. Костов може да е всякакъв , но е разсъдлив и не би си позволил да допусне съпредседателство с Надка, защото знае какво ще последва – поредния крах. А в допълнение с Димо Гяуров, Шарков, Бакалов и ко разтрисането щеше да е земетръсно.  Синият цирей започна да се пука, но става бавно, мъчително, много мъчително. Казвам  го с огромно съжаление, с много болка, защото гнойта ще изтече след изборите. И дано тогава на негово място се появи здраво, пречистено месо, защото България има нужда от истинска дясна, народна партия, в която не се преследват лични проекти, инспирирани от меркантилни подбуди. 

- Вие сте от емблемите на синьото начало, а какъв ще е епилогът?

- Зависи от много фактори, но ставам все по-терсене песимист. Мислехме проекта СДС по друг начин, но… Ние в началото може да сме били всякакви, но бяхме и идеалисти. Нима на мен не ми се е искало да подпиша Конституцията на 28 години, още повече че се предлагаха и облаги?! Да, но избрах групата на 39-те, защото избирателите от мажоритарния ми 99-и район не искаха да го правя, усетиха с кожата си, че има нещо нередно в тази Конституция. После в 36 НС, колкото и да не се признава, точно СДС приехме законите , които промениха страната – Търговския закон, Реституцията, връщането на земята, Кодекса на труда… Това е актив на СДС, на десните хора, а никой от сегашните бонзи не се сеща за него, да не говорим, че и никой не търси малко останалите като мен. Оная вечер попадам на празненство на една пловдивска телевизия, хората се веселят, говорят си за избори, за проекти, програми, експерти. Само пет-шест души от местния актив на СДС се скрили в най-тъмния ъгъл и заговорничат като масонска ложа, изключили се от действителността. Сценката сочи типичността в синята партия – потайно, затворено, скришно, некомуникативно, просто са си самодостатъчни и така ще осъмнат скоро извън парламента. И се питам откъде се взеха тези странни хора в СДС, че и в ДСБ. Скоро обикалях Пловдивска област и в половината общини няма никакво СДС, никакво ДСБ, а в другата половина ги ръководят хора, които няма да ги изберат за домоуправители, камо ли за депутати или кметове. Карлово е изключение, което потвърждава правилото. И още нещо много важно за съдбата на дясното. Не знам кой и защо реши, че антикомунизмът и лустрацията вече не са актуални – напротив, много, ама много са нужни. Не свършват нито агентите на ДС, нито тежките комунистически фамилии. Все нови и нови се появяват навсякъде като червени хлебарки. Ще се окаже , че служебния премиер е бил сътрудник на РУМНО, вече разсекретиха шефа на разузнаването като щатен служител на ДС, а президента само преди месец се кълнеше, че бил първият „чист”?! Навсякъде общественият организъм е заразен с куки от най-мракобесните служби и го приемаме за нормално. Е, няма как. Десните забравиха един от заветите на Стефан Савов, повтарян многократно „Никога, на никаква цена ортаклък с комунистите!” И бях втрещен, когато в последния парламент Синята коалиция няколко пъти гласува с БСП – от вотове на доверие до оставката на Михаил Константинов.  

-  Днес много хора се представят за пророци, но през август миналата година, във Faktor.bg вие предрекохте: „Гражданска война е изход от шизофреничния кръг на българската безизходност” ( виж ТУК), а аз така озаглавих интервюто, от къде бяхте толкова сигурен, че целият ужас на уличните протести ще се сбъдне 6 месеца по-късно?

- Фондация  „Торос-Вит” понякога прави нетрадиционни проучвания и още пролетта на миналата година започнаха да се проявяват нови тенденции в обществото: обърканост, липса на перспектива, засилваща се етническа нетърпимост, липса на избор – „не искаме ГЕРБ, но по-страшно е да дойдат комунистите”, общата неудовлетвореност започна отчетливо да се търси в икономически субекти, засили се и ксенофобията. По начало българинът не насочва негативизма към себе си, към „нашите”, а търси някакъв „чужд” субект, не от тези, които ни заобикалят. Ние тогава така ги разчетохме посланията излъчвани от обществото, доколкото го има. Изключително вредна роля изигра и това непрекъснато говорене за „позитивното мислене” – на озверели хора е свръхгадно да говориш за позитивизъм. На безработния, на изнасилената бабичка от цигани, на окрадения, на измамения, на изтласкания от глад организъм е изключително цинично да говориш назидателно за „позитивизъм” и „положително мислене”. В такива случаи много често се хваща тоягата или по-лошото – пушката и цяло чудо е , че не се стигна до масови сблъсъци, но в момента гневът е временно в латентна фаза и аз не съм радостен, че предрекох протестите. Мъничка искрица трябва в определени среди и ще избухне отново… Дори по-страшен. Свят ще ни се завие. Поводи дал Господ – на първо място е драстичното усещане за повсеместна несправедливост  в съдебната система, после идват етническата карта, обусловена от двете нетърпими цивилизации: българската и циганската. Това са напълно различни светове, неразбиращи се, приказките за „интеграция на ромите” е митична абсурдност, неосъществима обществено. Циганинът никога няма да протестира за граждански права, той протестира само от личен интерес. И на трето място – изпитвам огромни съмнения, че „банковата система е стабилна”, колкото повече се повтаря тази мантра, толкова повече си припомням 1996 г. И тогава ни успокояваха със стабилност, и тогава имаше банков надзор, който си е същия. Левът се обезценява, а лошите кредити в някои банки надхвърлиха 20%. Влоговете категорично не са гарантирани и ако се срутят една, две банки и хората получат обезценени левове ще тръгнат една по една. Пътят към обществен катаклизъм е разчистен. В България винаги е имало обилни сценарии за нещастие.

- Бяхте убеден, че Борисов прави усилия да промени нещо в държавата, къде се провалиха ГЕРБ, защо не чуват за грешките?

- ГЕРБ решиха, че може да си играят с БСП на пинк-понк, без да потърсят истинските крадци от тройната коалиция. Подхвърляха си реплики три години с червените, докато в един момент сценаристи решиха да срутят колоса с глинени крака. ГЕРБ пропуснаха процесите, които течаха в обществото. Забравиха един основен постулат от военната философия, че трябва да се отнасяш винаги в врага като с враг, тъй като той неизбежно ще се отнася с теб по този начин. Опитите за конвергенция с комунистите в България винаги са завършвали трагично. Като започнем още от ОФ през 40 –те години на 20 век, та до правителството на Любен Беров или съдбата на Царя, кадет Рилски.

Друг пример. Преди четири години владетелят на Пловдив  и шеф на всички социалисти в града и областта Георги Гергов се подплашил, че ГЕРБ ще го подгонят, ще го разтресат за подаръка „пловдивски нанаир”, за налетите пари във фирмата на Моника Йосифова-Станишева, даже за приватизацията на няколко хотела от Костово време. Правил струвал и какво, мислите, измислил  видния гражданин от с. Нивянин, Врачанско? Станал поданик на великата съветска страна!!! Да, да водителят на социалистите Гергов експресно получил руско гражданство, гарнирано с почетно консулство. Маяковски пасти да яде пред Гочиту с неговия вик за спасение – „Гражданин краснава союза” и т.н. Ако Костов бе станал гражданин на САЩ, или Надежда Михайлова на Испания/при това е превеждала Вапцаров/  щеше да се дигне вой до Бога, да пищят националистите, а Волен да поиска немедлено промяна в Закона за българско гражданство, на за Русия и Гергов – може, приема се като нормално и в реда на нещата. И знаете ли какво направил новия руски поданик Гергов? На една сбирка на личната му масонска ложа „Слънце-Ориент” оповестил, че „Бойко е добро момче, не е отмъстителен…” Никой не обърна внимание кога бе отсвирен Трайчо Трайков – случайно точно, когато делото за собствеността на Пловдивския панаир влезе във Върховния съд. Може да е бил всякакъв Трайчо, но бе противник на грабежа на панаира, с който елегантно Гергов преметна държавата и общината.

ГЕРБ просто не прочетоха великия Рейгън по темата: „Когато една компания или един човек харчи повече отколкото изкарва, той фалира. Когато правителството прави същото, то ви праща сметката”. При нас сметките дойдоха от разни енергоразпределители, харизани от гражданина Симеон, кадет Рилски и министъра му Милко Ковачев, който между другото е на високо платена работа в Пари Ба, също като снахата Кунева.

- Улицата искаше промяна на системата, а защо новите народни водители от протестите, дори и да се обединят могат да получат едва 14% от доверието на гласоподавателите?

- Как протестиращите да се обединят, да формулират смислени послания като един от ръководителите им се е самоопределили като Ангел Че, а друг някакъв Янко като млад комунист. Това са подставени хора, с подхвърлени мегафони и пуснати по пистата на недоволството. Целта им е да екстремират, но не и да предложат и насочат гнева на хората, за това не им достигат просто интелектуалните силици. Да викаш и да развеждаш хората от Орлов мост до Президенството и обратно без грам смислени послания е глупаво и комплексарско. Те стигнаха един ден да искат „оставка на целия парламент”, а на другия „парламентът да продължи работа и да не се разпуска”. Какви 14 % , какви пет лева? Ще получат някои от тях по 1-2 % и толкова, все пак ще се докопат до държавна субсидия и влизат в хранилката, което май им е достатъчно. 

В групата на протестиращите се наредиха и такива одеозни фигури като например специалния агент Алексей Петров, който влезе ли зад решетките почва да се вие и страда я от ишиас, я от лумбаго или друга много страшна болест и да иска да се лекува в басейна на Правителствена болница. „Независимите магистрати” го пускат и той тръгва по радиа и телевизии като фолк-певица, даже се подразбра, че си правил лаф-сторито със земеделския министър. Ако се осъществи коалицията му със Слави Бинев ще бъде потресаващо интересно, просто умилително за радост на такива като Мара Мисса-Капон, която напоследък пак заговори за Сретен Йосич и балканската мафия, а забрави как самата тя цапцароса преди години цяла панаирна конструкция, подарена от Германия на закъсалата българска държава. 

- Как се увреди политическият ген от безразборното партийно кръстосване?

- Ще отговоря със следния пример. Миналия месец приятел от Хърватия изпрати сина си да пише дипломна работа по политология за „многопартийната система” в България. Дойде младо, умно и разпалено хърватче, разказвам му това-онова и го пращам в „академичните среди”. Слушало момчето лекции по дисциплината в ПУ, в СУ, анкетирал политически лидери на местно и национално ниво и идва след три седмици. Сядаме да го почерпя с българска ракия и го питам какво е разбрал за нас, а той ме гледа уплашено и неразбиращо. Позаинтересувах се и когато станах неприлично нахален, това младо хърватче вика:”В каква държава живеете, г-н Марков? Научих, че в България сякаш е еднакво с леки нюанси: ГЕРБ са десни комунисти, БСП са леви комунисти, ДПС – етно-комунисти, Атака – национал-комунисти, а синдикатите ви са анархо-комунисти…” В очите му имаше страх и обърканост, но се замислих в наглед абсурдната констатация. Май е прав, не питах какво ще пише в дипломната си работа. И се питам дали има кръстосване в партийните гени или сме обречени тези 200-300 фамилии да си получат държавата за вечни времена. Винаги се сещам за Димитър Талев. След 1944 г. е нарочен за „великобългарски шовинист” и търсят повод да го приберат в концлагер. Намират една статия от 30-те години във в-к „Македония” и едно писмо до гл. редактор на в-к „Зора” Данаил Крапчев, в които Талев пише едно и също. Буквално: „Данаиле, знай, че комунизмът ще си отиде даже в Съветска Русия, но последния жив комунист ще остане в България.” Тази фраза се развява срещу Талев и знаете какво следва - лагер, после изселване в Луковит, обречен е на глад, мизерия. Но е прав, абсолютно прав. Българските комунисти осъществиха мечтата на Маркс и Енгелс – Работническата класа стана буржоазия, червена буржоазия. Няма олигарх, който да не е с генетични корени в БКП, в ония каскетлиите, дошли  голи като овчарски тояги и избили елита на нацията… А сега в „новите” си листи вадят Румен Гечев, наследницата на масов убиец Татяна Буруджиева и плейбой-издателя Мартин Захариев, за който няма никакъв проблем да се прехвърли от Царя при Станишка.

- Каква е рецепта за да се отървем от олигарсите, монополите и политическата „Коза ностра”?

- Няма такава, докато съдебната власт е бъкана с куки, масони и тайни зависимости, а от нея се очаква справедливост. Нашенската „коза ностра” е общо дело между политици и магистрати. Всяка нова власт обещава възмездие. И ГЕРБ щяха да търсят отговорност за свършеното от тройната коалиция и производните. Е, и? Емилия Масларова уж я осъдиха нещо, после? Батко, Братко, пернишките спонсори на Гоце – нищо. Ами кажете ми в коя нормална държава приятелката на Станишка Моника Йосифова ще е на свобода след скандала Хохегер, най-малко щяха да я приберат за лъжесвидетелстване, тя го прави нагло пред анкетна парламентарна комисия. А става въпрос за милиони, изхарчени за този дето духа, но тя е вече от недосегаемия политически естаблишмът – другарка е на другаря Станишка.

- Предсказвате зловещо, че следващият сценарий ще бъде с етнически привкус, как ще се развие и каква ще е цената за държавата?

- Има дори точни времеви ориентири – около средата на април очаквайте етнически конфликт между българи и цигани. Може да се инспирира от обикновен битов инцидент, но е по-вероятно да е някакво драстично криминално престъпление – изнасилване, убийство, нещо такова. На сценаристите отчаяно им е нужен такъв конфликт, за да извадят стари страхове, да контролират страховете по време на изборната кампания, нагнетяването на напрежение е стара тактика за контрол, за манипулация. Изпълнители винаги ще се намерят – има доста хора с подозрително блеснали погледи, които това чакат. Ние без да искаме приемаме начина на живот на циганите. Ето , парадоксално, но водителя на „българщината” Волен Сидеров приема все повече цигански очертания в обществената си дейност. Иска да ходи да наблюдава Министерския съвет, но го прави по цигански, с голяма група поддръжници зад гърба си, които гледат разпалено и сериозно. Циганите са агресивни, когато са в група, в множество. И също като циганите, които в безизходица обществена ситуация вадят някакви документи за социално слаби или инвалиди, Волен вади пред НСО журналистическа карта, за да докаже въображаема принадлежност към привилигировано малцинство.

Цената за държавата, ме питаш? Скоро един приятел мъдро отбеляза, че минимумът е фиксиран в Изборния кодекс – 5 кила кокаин. Толкова е позволено да изхарчи една партия в кампанията – 4 млн. лв., горе-долу това е цената на 5 кг. кокаин или четири тира с безакцизни цигари. Нали няма наивник да вярва, че разкешването при големите партии се ограничава с тези скромни суми – сметката се прави за минути с калкулатор. 

- Има ли все пак оптимистична теория за българския народ?

- Опасявам се, че нямаме визия за нищо. Никаква кауза не може да ни обедини и в този ред на мисли „народ” се превръща в опасна мантра. Днес е времето, когато всеки политически шизофреник говори от името на „народа” и най-безсрамно го слушат-свидетели сме на феномена „микрофонна демокрация”, за която трябват мегафон, трибуна и десетина последователи, а публика се намира светкавично. Досега бяхме свидетели на автоагресия/самоубийства, самозапалвания/, но истински страшно ще стане, когато тя се превърне в агресия към другия, себеподобния. Тогава всеки ще хване тоягата и ще търси справедливост от този срещу него, независимо кой е. Пътят до пълната анархия, до гражданските саморазправи е на ръка разстояние. Има и малко по-оптимистичен сценарий – тази агресия да се насочи към олигарсите, към нагло забогателите от политика или откровени престъпления – тогава може и да се случи ресантимана , за който говореше Ницше. Всъщност нещо подобно е казал поета: „Вековната злоба на роба”.

- Виждате ли някакъв позитивен сценарий?

- Мога да разкажа моя оптимистичен сценарий, но надали ще се осъществи. На първо място на предстоящите избори е изключително важно българите да отсвирят партията на снахата Пръмова-Кунева, защото това е от поредицата проекти на олигархията, на задкулисието, ментето от червените фамилии. Поначало Пръмова-Кунева винаги е имала афинитет към парите, към многото пари и именно в нея и Даниел Вълчев, използвайки личностната амбиция, едни тайни хора инвестираха. И двамата ги свързват все стари финансови скандалчета – Габонската афера, Инко, Пари Ба, А и В консултинг…  Много се надявам БСП да загуби изборите, да ги загуби тежко, за да се разпадне и раздели на трите партии, които съществуват в нея – комунистическа, социалдемократическа и на финансовите олигарси. Това е адски необходимо, иначе не ни чака нищо добро. Това е смисълът на предстоящите избори – не правителство/ Белгия изкара 11 месеца без правителство/, не поредното обновяване на висшата администрация. Третото добро, което може да се случи, но няма да стане е да се реформира цялата административна машина. Ние сме задушени от администрация и няма как да съществуваме с около милион чиновници, 65 000 полицаи, около 3 000 прокурори, армии от данъчни, парадоксални контролни органи и каквото още се сетите. Такава държава няма като как да функционира по каквито и да е стандарти. В повече от половината общини най-големият работодател е самата община. Пловдив през 1991 г. се управляваше от 237 души в централната администрация, а сега са чувствително над 1 500. България е запушена от излишна администрация, няма как да функционира нормално и дано някой управленец се усети по-рано, преди да е станало отчайващо късно, неспасяемо. Ако това се приеме за оптимистичен сценарий…Страданието по вечно нестаналата България ще продължи…