На около 2700 километра под повърхността на Земята, в слоя, известен като D", учените са регистрирали необичайно ускорение на сеизмичните вълни — явление, което в продължение на десетилетия оставаше научна загадка. Ново международно изследване под ръководството на геолога Мотохико Мураками хвърля светлина върху тази аномалия.

По-рано ускорението на вълните се свързваше с минерала перовскит, който под екстремно налягане се трансформира в т.нар. постперовскит. Но последните лабораторни експерименти и компютърно моделиране показват, че ключовата роля играе деформацията на тези кристали, когато се подравняват в определена посока под влияние на дълбинната конвекция.

Тези кристали са анизотропни — техните свойства се променят в зависимост от посоката. Именно тази особеност обяснява защо сеизмичните вълни се движат по-бързо през подравнените кристали, отколкото през хаотичната структура.

Ключовият фактор в подравняването на кристалите се оказва дълбинната конвекция — движения на нажежена магма в мантията, наподобяващи атмосферни бури. Тези движения, които дълго време бяха само теоретично предсказвани, сега са потвърдени експериментално.

Екипът на Мураками е провел моделиране с помощта на материала MgGeO₃, като в лабораторни условия е създал високо налягане и температура, аналогични на онези, които съществуват в земните недра. Резултатите потвърждават: когато кристалите на постперовскита се подравнят, сеизмичните вълни преминават през тях значително по-бързо.

Това откритие не само разкрива тайната на странното поведение на сеизмичните вълни, но и дава по-дълбоко разбиране за вътрешната „механика“ на Земята, включително за топлинния и масов обмен между мантията и ядрото.

Според Мураками това е първото експериментално потвърждение на теория, която обединява сеизмологични наблюдения с дълбинната геофизика.