Валери Кавалуски, директор за стратегически и обществени въпроси в Беларуско-американска асоциация; коментатор във Форбс

Докато светът гледа недоумяващо как Русия установява военното си присъствие в Сирия, Москва тихо предвижва друга инициатива с дългосрочни последствия – разгръщането на военна база в съседен Беларус.

Най-съществената разлика между двете страни, е, че Русия не може да окупира или анексира Сирия, но гледа на Беларус в друга светлина. Още повече, Сирия е по-отдалечена; има замесени много други актьори; без съмнение ще се изправи пред сериозни заплахи с материални загуби. От друга страна, Беларус изглежда като „натежал плод”, който може да бъде „грабнат” от Москва, без много последствия за Русия.

В същото време, намеренията на Кремъл в Беларус са по-малко очевидни, отколкото в Сирия. Военното присъствие на Русия в Близкия изток е по-скоро ситуационно и импровизиращо, с цел отново да се ангажира с „концерта на нациите”. Планът на Кремъл за Беларус е по-сложен, с повече системни последици.

Русия планира да установи военна база в Беларус

В началото на септември руският министър-председател Медведев съобщи, че ще отправи предложение към президента Путин за подписване на споразумение, свързано с изграждането на такава база. Според руското правителство тази стъпка ще „осигури устойчиво военно присъствие на Русия в региона и да се улесни засилването на нейната сигурност. "

На 18 септември Путин одобри старта на преговорите с Беларус, свързани с въпросната база. Руснаците дори отвориха проекта на споразумение пред обществеността, разкривайки една доста спорна договореност, която налага определена рамка на Беларус.

Не е за вярване, но нямаше публична реакция на властите в Минск, преди или след оповестяването на новината. Официалните представители във Външно министерство и в Министерство на отбраната отказаха коментар. Вместо това, те предложиха всички въпроси да бъдат адресирани към руснаците. САЩ и ЕС също останаха безмълвни по темата, въпреки че техни представители признават за проблеми и за факта, че той изисква внимателно обмисляне.

Начинът, по който Кремъл подхожда по темата и липсата на реципрочност от страна на правителството в Беларус, определя инициативата за създаване на база като едностранно начинание от Русия. Решение, наложено на политически и икономически уязвим режим, който е силно зависим от енергийните запаси и финансова подкрепа на Русия.

Планът поставя страната в линията на конфликт

Проблемът обаче е, че беларусите не искат руската авиобаза, не се нуждаят от нея и не са канили руснаци да ги въвеждат в своята напреднала военна способност. От тяхна гледна точка, идеята за руска авиобаза има очевидни недостатъци. Също така Конституцията на Беларус има за цел да направи територията на страната, свободна от ядрени оръжия, и декларира, че ще се стреми да пази неутралитет.

По същество, Беларус е в процес на изготвяне, против волята на своя народ, на по-тесни военни връзки с Русия, и така ще се превърне изцяло ангажирана с опасна геополитическа обстановка, подкопаваща международната сигурност. Наличието на голяма руска военна инсталация поставя Беларус в линията на конфликта, в който напрежението между Русия и Запада може да ескалира още повече.

Друг проблем с чуждестранната военна база е, че Беларус се управлява от авторитарния режим на Александър Лукашенко, чието международно признаване, не е постигнато от 1996 г.. Решението дали да се даде възможност за чуждестранно военно присъствие изисква внимателна преценка от страна на държавата и обществото, което е възможно, когато страната има система за упражняване на надзор върху процеса на формулиране и прилагане на политиката. И двете от тези условия отсъстват в Беларус. Лукашенко, като глава на изпълнителната власт, е натрупал абсолютна власт и обществото е изолирано от вземането на решения.

Друг допълнителен фактор е, че Беларус не изпитва никакви непосредствени проблеми за сигурността (като изключим самата непредсказуема Русия), които да изискват повишаване на военните способности. Независимо от авторитарния характер на режима и непрекъснати нарушения на правата на човека, страната никога не е била пряка заплаха за международния мир и сигурност. Това отчасти е така, защото международната общност нямаше достатъчно политическа воля, за да се изправи срещу практиките на Лукашенко. Напротив, Беларус се възприема като помощник на международната сигурност. Най-вече, страната доброволно отказа да притежавате ядрен арсенал, а заедно с Украйна и Казахстан подписа скандалния меморандум от 1994 в Будапеща за гарантиране на сигурност от Русия, Обединеното кралство и Съединените щати.

Накрая, тайната операция на Русия в Крим през февруари миналата година показа колко полезни могат да бъдат военните бази на чужда земя, когато Кремъл решава да се намесва във вътрешните работи на суверенна държава и да анексира чужди територии.

Каишката на Беларус е много къса

Русия вижда Беларус през същата призма като Украйна - изглед на света, присъщ само в Москва: Това е бивша част от империята, която трябва да се поддържа близо и не може да роди изненади като вътрешна демокрация, независима външна политика и добра икономическа стратегия. Русия настоява да поддържа зависимостта на Беларус, одобрение за което има на всички политически нива.

Беларус е на много къса каишка. Лукашенко е дълбоко зависим от субсидиите и заемите на Русия, и търгува суверенитет за дълголетието на управлението си, дори и ако се изисква загърбване на непосредствените националните интереси и дългосрочни перспективи на Беларус.

Независимо от това, след анексирането на Крим, президентът на Беларус е внимателен. Той се опита постепенно да нормализира отношенията със Запада, докато отчаяно се опитва и да не дава на Путин никакви основания за съмнения в лоялността му.

Предстоящите избори може да не оставят на страната друг избор

Беларус е изправен пред очевидно недемократични президентските избори на 11 октомври, които най-вероятно ще доведат до оставането на Лукашенко на власт за пети пореден мандат. В условията на тежка икономическа криза, Лукашенко е уязвим на натиска на Русия да се откаже от суверенитета на Беларус, в замяна на поредния финансов спасителен план.

Тази уязвимост - както и предпазливият опит Лукашенко да заздрави някои мостове със Запада, които умишлено унищожи чрез управлението си, дават на Русия решителността да започне прилагането на идеята за разкриване на свои военни зони в страната. Народът на Русия също очаква нови победи на Владимир Путин.

Русия доказа в Украйна, че е готова и желае да пренебрегне основните международни норми и да потопи съседните страни в хаос и мизерия, застрашавайки самото им съществуване и разбиваща регионалната и глобалната сигурност.

В такива недемократични и непрозрачни условия, всяко споразумение с толкова сериозни последици, които ще бъдат сключени по принуда с агресивна сила, не може да бъде признато за законно. Западът трябва да погледнете тази нова едностранна инициатива на Русия в тясно сътрудничество и да предотврати реализацията й. Това може да доведе до по-нататъшна ескалация на напрежението не само около Украйна, но и целия регион на Източна Европа, включително и нейните държави-членки на НАТО.

http://www.forbes.com/sites/realspin/2015/10/01/in-russias-careful-expansion-game-belarus-is-moscows-next-target/

Превод:Faktor.bg