Нови тайни разкриха учени в шедьовъра “Джоконда"

Използвайки рентгенови лъчи, учени надникнаха в химическата структура на миниатюрна частица боя от прочутата картина „Мона Лиза“ и получиха нова информация за техниката, която Леонардо да Винчи е използвал, за да нарисува жената със загадъчната усмивка, съобщава БТА.

Изследването, публикувано в „Джърнъл ъв Американ Кемикъл Съсайъти“, показва, че прочутият с любопитството си, ученолюбието си и изобретателността си италиански ренесансов майстор може би е бил в особено експериментаторско настроение, когато в началото на XVI в. е започнал да работи върху „Мона Лиза“. Рецептата за маслена боя, която Леонардо е използвал като основен слой, за да подготви паното от тополово дърво, изглежда е била различна за „Мона Лиза“ - със свой собствен отличителен химически подпис, открива екипът от учени и изкуствоведи от Франция и Великобритания.

„Той е обичал да експериментира и всяка от картините му е напълно различна от техническа гледна точка“, казва Виктор Гонзалес, научен ръководител на изследването и химик във френския Национален център за научни изследвания (CNRS).  Гонзалес е проучил химическия състав на десетки творби на Леонардо, Рембранд и други художници.

„В този случай е интересно да се види, че наистина има специфична техника за основния слой на „Мона Лиза“, каза той в интервю за Асошиейтед прес. 

По-конкретно, изследователите са открили рядко съединение - плумбонакрит, в първия слой боя на Леонардо. Откритието, каза Гонзалес, за първи път потвърждава това, което изкуствоведите досега само са предполагали: че Леонардо най-вероятно е използвал оловен оксид на прах, за да сгъсти и подпомогне изсъхването на боята, когато е започнал да работи върху портрета, който сега гледа иззад защитно стъкло в музея Лувър в Париж.

Кармен Бамбах, специалист по италианско изкуство и куратор в нюйоркския музей „Метрополитън“, която не е участвала в проучването, нарече изследването „много вълнуващо“ и заяви, че всяко научно доказано ново разбиране за техниките на рисуване на Леонардо е „изключително важна новина за света на изкуството и за нашето глобално общество“.

Намирането на плумбонакрит в „Мона Лиза“ свидетелства „за страстния и постоянен експериментаторски дух на Леонардо като художник - именно това го прави непреходен и модерен“, каза Бамбах.

Анализираният фрагмент от боята от основния слой на „Мона Лиза“ е едва забележим с просто око, не по-голям от диаметъра на човешки косъм, и е от горния десен край на картината.

Учените надникнаха в атомната му структура с помощта на рентгенови лъчи в синхротрон - голяма машина, която ускорява частиците почти до скоростта на светлината. Това им позволи да разгадаят химическия състав на пробата. Плумбонакритът е вторичен продукт на оловния оксид, което позволява на изследователите да твърдят с по-голяма сигурност, че Леонардо вероятно е използвал праха в своята рецепта за боя.

„Плумбонакритът е наистина ключова съставка на неговата рецепта“, казва Гонзалес и добавя: „Сега за първи път го потвърждаваме химически“. 

След Леонардо холандският майстор Рембранд може би е използвал подобна рецепта, когато е рисувал през XVII в. - Гонзалес и други изследователи вече са открили плумбонакрит и в неговите творби. 

„Това доказва, че тези рецепти са се предавали в продължение на векове“, обяснява Гонзалес като допълва: „Това е била много добра рецепта“.

Смята се, че Леонардо е разтворил оловен оксид на прах, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло, като е нагрял сместа, за да получи по-гъста и бързосъхнеща паста.

„Това, което се получава, е масло с много хубав златист цвят, което се стича като мед“, казва Гонзалес. 

Но „Мона Лиза“ - за която Лувърът твърди, че е портрет на Лиза Герардини, съпруга на флорентински търговец на коприна, и други творби на Леонардо все още имат други тайни за разкриване, смятат учените.