Пионтковски: Путин вече няма карти! Ще бъде отстранен за бездарност

Руският анализатор проф. Андрей Пионтковски, който избяга от режима в САЩ, гостува в канала на юриста и правозащитник Марк Фейгин, , негов сънародник.

—  Андрей Андреевич, може ли вече твърдо да се каже, че Украйна има позиционно предимство или оперативно предимство, или някакво друго предимство, което по-рано го нямаше, а сега го има? Такова, което се изразява не само в ударите по фронта и в тила. Всичко това го виждаме – безпилотници, ракети и така нататък. Но има ли и някакво политическо усещане, което дава основание да се говори, че кремълското ръководство и в частност Путин вече не могат да изпитват еуфория от продължаването на войната, защото самата тази ситуация на продължителна война, която вече навлиза в петата си година, започва да работи срещу самите тях и срещу Путин в частност? Нека опитаме да поговорим за това.

— Аз бих определил това предимство като психологическо предимство. В крайна сметка войните се решават именно от такова предимство, което, разбира се, се опира и на някакви обективни фактори – състоянието на бойното поле и така нататък.

Това, което ми прави впечатление на мен, като човек, който живее тук, в Съединените щати, който се намира вътре в американския политически свят, е тонът на американската преса.

Вие ме слушахте през последните четири-пет години. Аз постоянно с болка говорех за проклетите New York Times, Washington Post и останалите. Основният мотив винаги беше един и същ: да, Украйна предизвиква съчувствие, Украйна е жертва на агресия, но, разбирате ли, те така или иначе никога няма да могат да победят руснаците. Затова трябва по някакъв начин да се договарят, да отстъпват и така нататък.

Но този тон се промени напълно в противоположната посока.

Всички – и тръмпистите, и антитръмпистите – говорят за нещо съвсем ново. За ново съотношение в областта на психологията.

Западът вярва в победата на Украйна. Как точно се формулира тази победа – това е отделен въпрос, ще го обсъдим по-късно. Но най-важното е, че тонът се промени изцяло.

Същият Тръмп. Помните известната сцена, когато той и Ванс се подиграваха на Зеленски: „Нямаш карти.“

А какво е общото впечатление сега? Че Путин няма карти.

И именно тук възниква проблемът, който вие обозначихте във встъпителното си слово.

Положението на диктатор във властта. Положението на диктатор, който губи война или, да кажем така, търпи военни неуспехи в рамките на авторитарен режим. Това е много сложно положение.

Тази война вече поражда множество исторически аналогии. Нека разгледаме ситуацията през призмата на двама известни диктатори – Мусолини и Хитлер.

При това тяхното положение не може да се сравнява с това на Путин. И Хитлер, и Мусолини създадоха режими, в които те самите бяха диктатори. Путин беше дребен човечец, назначен от структурата на чекистите, които дойдоха на власт.

А Мусолини и Хитлер създадоха фашистките партии. Самата дума „фашизъм“ е първото название на партията на Мусолини.

И когато те започнаха да търпят военни неуспехи, светът започна да обсъжда вече не тяхната победа, а тяхното поражение.

Тогава възникна конфликт между режима и структурите, които го бяха подкрепяли.

Как завърши това, знаем от драматичните събития на 25 юли 1943 година, когато Големият фашистки съвет свали Мусолини от всички постове и го изпрати под стража.

— Да.

— Същите процеси, може би дори в още по-опасна за режима фаза, се развиваха и в Германия. Това всички го знаем. Този процес е неизбежен.

И аз смятам, че той сега се развива и в Русия.  На какво обърнах внимание?

Всички го забелязахме. Знам, че и вие като мен внимателно следите руската блогосфера.

Развива се огромна критична вълна. На първо място сред така наречените Z-блогъри.

Но напоследък това беше подето и от водещите пропагандисти.

Най-класическият пример, разбира се, е Соловьов, но не само той.  Всеки ден виждаме по екраните възмутени викове: „Какво става? Къде гледа властта?“

При това се отправя безпощадна критика към някаква анонимна власт. Не се назовава Путин.

Напротив, от време на време същият Соловьов и подобните му се кълнат във вярност на Путин като върховен главнокомандващ.

Но упреците са страшни.  Всеки ден се повтаря едно и също отношение към властта. Тук възниква интересен мотив.

Очевидно това се направлява от определен субект. Струва ми се, че този субект е режимът на чекистите, който е довел Путин на власт. Кой точно персонално стои зад това – не знам. Съмнявам се, че това са например Патрушев и Бортников. Тези хора доведоха Путин на власт чрез взривовете на жилищните блокове в Москва. И сега пред тях е възникнала дилема. Русия не може да победи в тази война.

И, оставайки с Путин начело, те не могат да излязат от ситуацията, като същевременно запазят властта си. Но без Путин могат прекрасно да запазят властта и да се измъкнат. Точно това според мен обсъждат сега.

Много интересен е характерът на упреците към властта.

Той вече придобива съвсем конкретни очертания.

Пропагандистите, включително и Соловьов, който в крайна сметка е комична фигура, не са най-важните. По-сериозни са хората около Саймс.

Там най-важна е предаването „SS“. То е основното оръдие на пропагандата. Те постоянно настояват за ескалация.

Основният въпрос, който звучи непрекъснато, е: защо не нанасяме удари по страните от НАТО, които доставят оръжие? Нещо повече – вече около месец се публикува списък от 27 завода, които произвеждат продукция за Украйна, и тази група настоява те да бъдат атакувани.

Путин никога няма да се реши на това. Погледнете списъка.  Той започва например с два завода в Анкара. Булевард „Ататюрк“ 127.

Путин никога няма да нанесе такъв удар, защото знае, че след това просто ще бъде унищожен.

Но хората, които са разбрали, че с Путин е невъзможно достойно да се излезе от тази ситуация, го осъзнават прекрасно.

Нека дори не говорим за ядрени удари. Да вземем съвсем практичен въпрос. Във всяко предаване на Саймс се доказва, че от военна гледна точка е необходимо да се нанасят удари по тези заводи. И действително, под носа им из цяла Европа е разпръснат военно-промишленият комплекс на украинската армия.

Навсякъде работят предприятия, които работят за Украйна. От чисто военна гледна точка по тях трябва да се нанасят удари.

Но Путин никога няма да го направи. Преди всичко защото е патологичен страхливец. Това го виждаме.

Но попитайте: какво ще стане, ако удар бъде нанесен от някой друг вместо Путин?  Цялата тази атака на чекистките структури срещу Путин не означава, че ще го махнат и ще нанесат удар по Европа. Те прекрасно разбират какво би означавал подобен удар. Сега те се оплакват, че цяла Европа воюва срещу Русия.

—Но какво означава това?

— Да, европейският военно-промишлен комплекс работи и доставя оръжие.

Но ако бъдат нанесени удари по европейски страни, всичко ще се промени. Например Швеция. Малцина обърнаха внимание на символичния факт, че шведският крал посети Лвов.

След Полтава за първи път шведски монарх се намира на украинска земя.

И какво донесе Швеция? Споразумение за предаване на 70 най-нови самолета Gripen. Засега се обучават пилоти.

Но ако Русия нанесе удар по европейска държава, тези самолети няма да бъдат предадени на Украйна. Те ще започнат директно да атакуват.

И не само Швеция. Следователно подобен удар е невъзможен по обективни причини.

— Тогава какво цели тази група?

Тя създава впечатление сред обществото, че Путин е виновен, защото не е готов да удари НАТО. Тоест отстраняването му ще бъде обяснено именно с това, че е нерешителен и неспособен да води война.

Но ще започнат ли те на следващия ден да удрят НАТО? Не.

Те не са идиоти.

Не възнамеряват да продължават войната. Те искат да излязат от нея, като съхранят властта си.

Ще отстранят Путин под предлог, че не е бил достатъчно решителен. Но на следващия ден ще направят друго.

Отстраняването на Путин ще бъде съпроводено със сериозни арести сред военните, начело с началника на Генералния щаб Герасимов.

Този процес вече частично е започнал.

Назначаването на Белоусов е част от него. Сега се изгражда образът му на честен интелектуалец, който се бори с корупцията в армията. Белоусов, разбира се, е пълна празнота, но именно той може да бъде издигнат като наследник на Путин. След това на народа ще бъде обяснено следното:

„Да, арестувахме предателите в армията. ФСБ разкри чудовищна картина на злоупотреби, кражби и безобразия на фронта. Офицери срещу подкупи решават кого да изпращат в щурмове. Нужни са ни време и пауза, за да въведем ред в армията.“

Така ще бъде представен изходът от войната. Изход без официално признаване на поражение.

Путин ще бъде отстранен не защото е започнал войната, а защото я е започнал и водил бездарно. А новите хора уж ще дойдат да поправят грешките му. Ще кажат, че им трябва време да въведат ред.

И именно затова ще се съгласят на най-естественото решение в такава ситуация – прекратяване на огъня по линията на съприкосновение.

Струва ми се, че силовата чекистка групировка е избрала именно такъв начин да остане на власт, запазвайки така нареченото си лице. Лицето ще бъде запазено чрез твърдението, че целите са били правилни, благородни, че героични войници са загинали, но заради предателството на Путин и генералите задачите не са били изпълнени.

След това ще кажат, че трябва да се прегрупират и да се подготвят за следващ етап.

Ще бъдат организирани масови процеси срещу военни. Ще бъде добавен и социален елемент – обвинения срещу олигарсите и така нататък.

Струва ми се, че чекистката групировка вижда именно такъв път за запазване на властта си.

— Тогава следният въпрос, Андрей Андреевич. Каква е ролята на Съединените щати в този процес и лично на Тръмп?

— В известен смисъл вече отделихме доста внимание на обсъждането на особените отношения между Тръмп и Путин. Но в контекста на случващото се дори в Близкия изток, ако в петък действително бъде подписан меморандум за мир с Иран във вида, в който го виждаме сега – от четиринадесет точки – ако това наистина се запази и се случи. Изглежда, че е така.

От една страна, заради ситуацията с Ормузкия пролив, а от друга – не е ясно дали Тръмп ще се дистанцира от всичко това или ще приеме за даденост възможността Путин да пострада в резултат на тези процеси. Отново, това е вероятностен сценарий, но доколко Съединените щати ще останат безучастни към подобна промяна? Или има хора, които са привърженици именно на такъв сценарий? Да махнем Путин и всичко ще бъде наред. Как стоят нещата тук?

 Отношенията между Путин и Тръмп, разбира се, са огромен актив за Путин. Това е единственото, което все още може би известно време го задържа на власт.

Сигурно подобно сериозно решение вече се обсъжда от влиятелни фигури в този неофициален кръг на властта. И аргументът в полза на Путин е следният:

„Вижте, той има прекрасни отношения с Тръмп.“

По дяволите знае защо, но му се удаваше да върти около пръста си четирима президенти на Съединените щати.

Наистина, те назначиха човек за кратко време, а се оказа друго.

Първо, неговият леко престъпен, полубандитски образ резонираше с дълбоки пластове от руската душевност. Значителна част от народа го прие.

Второ, той има особен талант. Още от времето на Буш, който уж бил надникнал в душата му и бил прочел нещо там. После историята за кръстчето, което спасил от пожар. Той действително умееше да върти всички около пръста си. И най-вече Тръмп.

Това беше негов актив и именно заради това все още го държаха. Но според мен това вече приключи.

Защото върхът на успеха му с Тръмп беше прочутата сцена преди година и половина, когато Ванс и Тръмп обясняваха на Зеленски, че няма карти. Помните реакцията тогава.

Европейските страни проявиха истинска решителност. Те буквално изведоха Зеленски оттам и го подкрепиха.

След това започна своеобразна операция „Татенцето“ — ласкаейки и ухажвайки Тръмп, те успяха да ограничат неговото отношение към Путин. Европейците поеха върху себе си финансовата тежест и успяха да осигурят минимално необходимата американска подкрепа. Това включва продажба на оръжие на европейците и предоставяне на разузнавателна информация. Но те не го направиха само защото смятат, че е необходимо за тях самите.

Европейците вече разбраха, че Украйна е единствената реално съществуваща европейска армия, която воюва. Тя фактически изпълнява функцията на НАТО по защитата на Европа от руската заплаха.

Освен това те разчитаха и на наши съмишленици вътре в американската администрация. Вчера имаше символична сцена, когато Зеленски се срещна с Рубио. Помните, че се прегърнаха.

Рубио, Ратклиф, Бесънт — това са хората, които се опитваха да преодолеят негативното отношение на Тръмп към Украйна. Вчера тази операция беше повторена на най-високо ниво.

Тоест Тръмп не започна повече да обича Зеленски или да мрази Путин. Но разбра, че не може да върви срещу собственото си обкръжение.  И като цяло европейците успяха да запазят Тръмп на една умерено проукраинска позиция. Затова тук според мен няма да има съпротива. Дори се надявам на това.

Прави ми впечатление смелостта на европейците напоследък. Бих казал дори безразсъдната им смелост. Тя впечатлява. Те напълно престанаха да се страхуват от Путин. Американското разузнаване очевидно работи. Те разбраха не само, че няма да има ядрен удар. Разбраха и нещо още по-важно.

Разбраха, че няма да има никаква атака срещу европейски цели. Няма да има. Струва ми се, че в тази ситуация дори възниква основа за взаимно разбирателство между онази група, която иска да запази лицето си и която, премахвайки Путин, всъщност иска да запази собствената си власт.

Те ще разказват следното:

„Вижте, постигнахме много. Взехме сухопътния коридор, Херсонска област, овладяхме Донбас. Но не успяхме да изпълним цялата програма заради слабостта и страхливостта на Путин. Следващия път ще бъде различно. Сега ще концентрираме сили.“

Това устройва европейците и, по същество, американците. Позицията на Вашингтон сега няма да се различава съществено от европейската. На Тръмп няма да му позволят друго.

И вариантът „спираме там, където се намираме в момента“ изглежда напълно естествен в тази ситуация.

Възможно е дори да съществува неформално разбирателство между Европа, която сега е лидер в подкрепата на Украйна, и тази група от чекисти, която иска да запази властта си, като се освободи от Путин.

Всъщност Западът би бил напълно удовлетворен от подобна ситуация.  Примирие по сегашната линия на фронта, подобно на това след Корейската война, може и да не устройва украинците.

Но от друга страна за тях огромен плюс би било избавлението от ужаса на предстоящата следваща зима.

А европейците ще ги съветват да се съгласят, защото това вече формално няма да бъде победа на Русия.

Да, известно време този чекистки режим ще се задържи на власт, но вече няма да бъде опасен от гледна точка на агресия спрямо Запада. Ето такава ми се струва сегашната много интересна ситуация.

— Ясно. Е, Андрей Андреевич, мисля, че за днес е достатъчно. Бяхме в ефир 26 минути и това е напълно достатъчно за обсъждане.

Нека направим пауза и да проследим развитието на събитията в най-близко време. След това отново ще се срещнем и ще обсъдим всичко това.

— Благодаря ви.

— Благодаря и аз.

— Благодаря на всички зрители. До нови срещи.