Днес Православната църква отдава почит на светите мъченици Кодрат Никомидийски и Галина, както и на техните спътници, приели смъртта в името на Христа по време на жестоките гонения през III век. Тяхната история е свидетелство за несломимия дух и чудесата, които вярата може да сътвори дори в най-мрачните времена.

По време на управлението на император Деций Траян (249–251 г.), вълна от преследвания залива християните в Коринт и Никомидия. Докато мнозина бягат в планините от страх, младият и знатен Кодрат избира различен път. Богат и уважаван, той доброволно се явява пред императорския съдия Парений, за да защити затворените си братя по вяра.

Най-силният момент в неговото житие е милосърдието му към онези, които от страх са отстъпили от Бога. Вместо да ги осъди, Кодрат се моли заедно с тях със сълзи на очи, в знак на покаяние. Неговата молитва е толкова пламенна, че отстъпилите се връщат в лоното на вярата, озарени от небесна светлина и ангелски гласове. След дълги мъчения в различни градове, включително и пред народа в Кесария, св. Кодрат е посечен, оставяйки пример за висша духовна устойчивост.

Паралелно с подвига на Кодрат, историята ни пренася в Коринт (258 г.), където св. Галина и група християни, сред които св. Леонид и св. Василиса, са подложени на голямо изпитание. Изправени пред смъртта, те стават свидетели на божествено знамение – хвърлени в морето, мъчениците не потъват, а тръгват по водата като по суша, пеейки духовни химни. Ужасени от чудото, но непокаяли се, мъчителите ги настигнали с кораб и ги удавили принудително, връзвайки камъни на шиите им.