Димитър Попов

Случаят в Пазарджик с провала на ГЕРБ не беше изненада. Там партията преди имаше 4 съветници, сега ще имат 3. Нищо особено не е станало. Освен това Пазарджик не е модел на България и не отразява политическите процеси в страната, нито тенденциите за развитие на партиите. Реакцията на Борисов беше пресилена и театрална. И тъй като обективни предпоставки за неговия гняв нямаше, замисълът на театъра е бил да се използва повода от Пазарджик, за да се постигнат други цели и да се решат различни проблеми от изборните. 

Едната цел очевидно е 

да се преформатира управлението

Основните резултати от това преформатиране са няколко: вкарването на ДПС Ново начало официално във властта и правителство на мнозинството; ограничаването на свръх представената във властта БСП, вероятно със смяна на нейни министри; смяната на Наталия Киселова с човек от ГЕРБ; стягане в редиците на партията, особено по региони.

Това са обаче резултатите на повърхността, краткосрочните ползи от това събитие. Гневната реакция след Пазарджик има и друга цел. Официалното вкарване във властта на Делян Пеевски подсказва, че Борисов променя  досегашната си тактика в управлението – да бъде равно отдалечен от партиите извън правителството, за да запази отворени врати и към враговете си, дори към президента Радев. 

Отдавна е известно, че Борисов е политик от типа балансьори, които  правят компромиси с всички. Винаги е работил по този начин и никога не е късал с една или друга партия окончателно. Напротив, дори враждебните към него лидери често са получавали награди във формата на скрити корупционни практики, или дори на достъп до властта зад кулисите.

С правителството на Росен Желязков той запази тази своя тактика. Не скъса отношенията с очевидно враждебната ППДБ; не нападна Възраждане, макар че те пречеха със всичко за еврозоната и злепоставяха правителството с улични протести; не каза лоша дума и за Доган. Със същата идея вкара във властта най-заклетите си врагове – БСП и ИТН - за да са му близо до коляното и да им знае всяка крачка. Вероятно е чел Сун Дзъ и неговия трактат „Изкуството на войната“, особено изречението: „Дръж приятелите си близо, но враговете си дръж още по-близо.“ 

Най-опасния от всички – Румен Радев, 

все пак си остана врага, от който Борисов се притеснява най-много. Затова не смени назначените от президента началници на специалните служби, в опит да го убеди да не атакува правителството и да не прекалява с критиките срещу Борисов. Вероятно така осигури и лоялността на ИТН и БСП, които в миналото бяха приближени до президента партии. Накрая обаче отне специалните служби от президента, защото Радев прекали с опитите да пази своите хора на всяка цена. 

Така се стигна до официално обявената война от президента, който веднага започна да търси съюзници и сред приятелите, и сред враговете на Борисов. Вероятно някои са се подали на изкушението, и тъй като Борисов знае каква опасност е това, с гневния театър след Пазарджик пресече опитите да бъде предадена крепостта отвътре. Първата жертва ще стане близката до Радев Киселова, а вероятно и друг близък до президентството министър от БСП. Това е наистина война, каза самия Борисов, и аз съм расъл под пагон, и аз знам как се воюва.

Радев по принцип е надценена заплаха. Той няма нито толкова голяма електорална тежест, че да създаде партия с възможности да спечели избори, нито пък има личен рейтинг, който да му създаде ореол след края на мандата. И той, и неговите съветници отлично знаят, че партия на Радев има шансове да влезе в парламента само докато той е президент. През 2021, през 2022 година Радев показа, че със служебните си кабинети може да манипулира вота и да вкара своите хора във властта. Конституционният съд тогава си затвори очите как през самото президентство Радев създаде няколко партии, в пряко нарушение на конституцията. В същото време вотът за тези партии се дължеше на това, че хората ги свързваха с институцията Президентство, което беше сериозен актив за общественото мнение. 

Сега Радев няма нито институционална, нито обществена подкрепа за да предизвика предсрочни избори. Но Борисов има основание да се страхува от президента по различна причина – Радев 

може да вдигне юмрука отново

 и да събере някакво тлеещо недоволство, под лозунга „борба с мафията“. А това е кредото на ППДБ, на БСП, на ИТН, на Величие и МЕЧ, които при това положение ще се зачудят дали да не влязат в президентското войнство. Правили са го преди, може да го направят и сега. Такава перспектива е опасна за Борисов, защото две от партиите са в самото правителство. Освен това към улични протести може да се прикачи и Възраждане, които разполагат с хора за да предизвикат улични битки. 

Това ще се окаже проблем за кабинета и за управлението. Уличните демонстрации налагат да бъде използвана сила срещу протестиращите, а това винаги влиза в световните новини и създава много лоша международна реакция срещу такава власт. Борисов се страхува най-много такова развитие да не се окаже 

пряк път към предсрочни избори

 още в началото на следващата година. Ето защо му трябваше стабилен съюзник, който да помогне в тази битка с президента, и след като ППДБ му отказаха, естествено намери своя човек в ДПС Ново начало.

Въпросът сега е Пеевски от приятелите ли е, или от враговете?

Не е тайна, че те двамата имат сложни и многопластови отношения помежду си. Пеевски и неговите амбиции да трупа повече и повече власт, както и да вижда себе си като спасител за нацията, очевидно тревожат Борисов. След напускането на властта от АПС, той нямаше друг шанс, освен да привлече ДПС на тяхно място. Но Пеевски е доста различен от Доган. Той е твърде амбициозен и не му е достатъчно да бъде низвергнат коалиционен партньор в такова управление. 

Вероятно натиска, на който Пеевски е подлагал Борисов преди всеки вот на недоверие е бил огромен, и всеки път от ДПС са искали нещо в замяна срещу гласуването за правителството. Тази игра е била удобна и за Борисов, който така хем се разграничава от Пеевски за да запази контактите с ППДБ , хем държи и правителството стабилно. Случаят в Пазарджик обаче показа какъв е резултатът от тази тактика. По думите на самия Борисов, там ГЕРБ е бил притиснат от едната страна от кмета на ППДБ и неговите бизнесмени, от другата страна от хората на Пеевски. Намекът беше че и двете страни са осигурявали купен и корпоративен вот за своите партии, а МВР е проспало и не е направило нищо за да им противодейства. Затова бяха и обвиненията срещу Митов, затова си тръгна скоропостижно директорът на Областната дирекция на МВР в Пазарджик – за прекалена сънливост.

Случаят показа на Борисов и още нещо - че Пеевски е хитрец, който хем се възползва от властта, хем го играе опозиция на изборите. Същата тактика използват ППДБ, макар и по друг начин – те официално казват, че подкрепят усилията за еврозоната, но неофициално правят всичко възможно да подложат крак на правителството в съзвучие с Възраждане и дори с президента. Този твърде лицемерен подход изглежда изнерви Борисов и той реши, че сложната игра с Пеевски, с ППДБ и с Радев орязва шансовете на ГЕРБ да остане първа политическа сила в страната. Ето защо се реши на този изненадващ ход - да привлече Пеевски по-близо до себе си и да се подсигури в предстоящата битка с Радев. 

Ходът е премерен риск

 и има съвсем очевидни резултати. Първият е че така се стабилизира правителството, което вече няма да е малцинствено и ще разчита на ДПС, които досега бяха само с единия крак в него. Вторият е, че може да използва Пеевски като острие срещу враговете си, главно срещу най-опасния от тях – Румен Радев, и може да се оправдае, че това е битка на Пеевски, а не на Борисов. И третият е, че ППДБ ще трябва да избират между Борисов и Радев, което за тях ще бъде голяма трагедия. Знае се, че ПП ще изберат Радев, а ДСБ ще избере Борисов, така че тяхната коалиция ще е изправена пред големи проблеми.

Най-прекият резултат от трусовете в правителството и в парламента очаквам да бъде разследване и прокурорски обвинения около аферата Боташ. До момента тази сделка за милиарди беше само медийна дъвка, и то за много малко медии. Но ако специалните служби, които вече не са под контрола на Радев, извадят подробностите около нея, скандалът ще засегне и президентството, и доста олигарси около него. Тъкмо затова Радев нададе силен вой - че са му отнели ДАНС и че сега щели да фабрикуват някакви компромати – защото знае точно какво ще открият около неговите афери с Ердоган и с Газпром. 

Това ще е и първата битка от войната между правителството и президента. Трусовете после ще продължат, но за предсрочни избори до президентските не може и дума да става. Пеевски едва ли ще ги позволи, а Борисов описа отношенията си с него така – аз като искам нещо, той го прави, той като иска нещо, аз го изпълнявам. И двамата сега не искат предсрочни избори, така че съвпадението на интересите е пълно.

Що се отнася до скандалите след изборите в Пазарджик, те са поредният измислен сюжет, с който политиците си решават вътрешните проблеми. Монолога на Борисов показва неговия театрален талант и способност да създава изкуствени кризи, които прикриват дългосрочна стратегия за оцеляване. В това той наистина е майстор. 

По-важното е, че правителството и Борисов носят отговорност за влизането ни в еврозоната и за приемането на много труден бюджет за догодина, така че театърът с Пеевски и Радев трябва да е само в едно действие. За второ действие правителството и Борисов просто нямат време.