Биткойн, най-голямата криптовалута в света, удължи низходящото си движение и се понижи под психологическата граница от 63 000 долара, след като инвеститорите масово започнаха да намаляват експозицията си към рискови активи. В рамките на търговията цената спадна с над 5% до минимум от 62 964 долара, преди частично да възстанови загубите си и да се стабилизира около 63 300 долара.

Според пазарни анализатори движението не е резултат от специфичен проблем в криптосектора, а от по-широка промяна в глобалните настроения. Кристофър Хамилтън от Invesco определя спада като „класическо рестартиране на рисковия апетит“, при което инвеститорите временно се отдръпват от волатилни активи.

Пазарният натиск върху биткойн се засили на фона на ескалиращо геополитическо напрежение. Изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп за възможни военни действия срещу Иран, както и продължаващото разгръщане на американски военни активи в Близкия изток, повишиха несигурността на глобалните пазари.

Исторически криптовалутите често реагират остро на подобни събития, тъй като са силно зависими от ликвидността и склонността към риск. „Ако пазарите възприемат търговската и външната политика като фактор за затягане на финансовите условия, криптоактивите усещат това първи“, коментира Били Леунг от Global X Australia.

Настоящият спад е част от по-дълга корекция, започнала след рекордния ръст през есента на миналата година. През октомври биткойн премина границата от 125 000 долара, а шест месеца по-късно достигна исторически връх от над 126 000 долара. Оттогава насам обаче криптовалутата е загубила около 50% от стойността си, като само от началото на годината понижението надхвърля 27%.

Още в началото на февруари биткойн се търгуваше под 70 000 долара за първи път от победата на Тръмп на президентските избори през ноември 2024 г. Тогава цената се понижи до 69 821 долара, преди временно да се върне над ключовото ниво.

Криптопазарът преживя силен подем след избирането на Тръмп, който беше възприеман като открит поддръжник на сектора. През декември 2024 г. той публично отбеляза преминаването на биткойн над 100 000 долара – символичен момент за индустрията.

Този оптимизъм обаче бързо беше охладен от комбинация от фактори. Обявените мащабни мита от администрацията на Тръмп разтърсиха световните пазари, а регулаторната рамка за криптовалутите в САЩ остана непълна. Макар Конгресът да прие закон за регулиране на стабилните криптовалути, ключовият законопроект Clarity Act продължава да е блокиран в Сената.

„Биткойн продължава да страда от общата нагласа за избягване на риска и от геополитическите сътресения“, отбелязва Виктория Сколар от Interactive Investor.

Допълнителен натиск върху криптопазара оказа и назначаването на бившия управител на Федералния резерв Кевин Уорш за председател на централната банка на САЩ. Позицията му в защита на независимостта на Фед успокои традиционните пазари, но насърчи инвеститорите да пренасочат капитали от алтернативни активи към по-конвенционални инструменти.

В този контекст не само биткойн, но и други активи отбелязаха спадове – златото поевтиня с над 1%, а втората по големина криптовалута загуби близо 2% от стойността си.

Близките връзки на Тръмп с криптосектора също предизвикват напрежение. Обвиненията в конфликт на интереси се засилиха, след като той започна активно да промотира собствени криптопроекти. По данни на Bloomberg, богатството на семейството му е нараснало с около 1,4 млрд. долара от цифрови активи само за една година.

Няколко часа преди встъпването си в длъжност през януари 2025 г. Тръмп лансира и собствен токен, който отбеляза силен дебют, но впоследствие се срина – още един пример за високата волатилност и спекулативен характер на пазара.