проф. Татяна Дронзина

Президентът на САЩ предприе настоящата обиколка в Азия, започнала с малайзийски танци на червения килим, с няколко взаимосвързани цели — както икономически, така и стратегически. Търговски и инвестиционни интереси заемат челно място в нея. Да се гарантира достъпът на САЩ до пазарите и ресурсите на региона и да се намали зависимостта от китайските вериги за доставки е една от основните цели. Беше подписано споразумение за критичните минерали с Тайланд. Може би ще се финализира и търговската сделка с Китай. Налице е стремеж за възстановяване или подобряване на търговските връзки с региона. 

Не по-маловажни са и интересите свързани със

сигурността и геополитиката.

Срещата  с новия японски премиер и акцентът върху отбраната и инвестициите показват, че САЩ търсят засилване на стратегическото си присъствие; че обиколката цели ново „разбирателство“ с Китай не само по търговия, но и по отношение на военната и стратегическата обстановка. Очевиден е стремежът да се задържи и разшири американското влияние в Индо-Тихоокеанския регион – зона, където се преплитат интересите на САЩ, Китай, Русия и до известна степен Северна Корея; да бъде осъществено ефективно сдържане на Китай– чрез укрепване на съюзите с Япония, Южна Корея, Филипините и Австралия (рамката Indo-Pacific Strategy); да се подобри военната сигурност и сигурността на корабоплаването, особено в Южнокитайско море и Тайванския пролив; и най-сетне, да укрепнат азитските алиански на Америка чрез по-голямо участие във военните разходи и по-активна позиция в регионалната сигурност. Не случайно В Япония президентът обсъжда съвместни военни учения и модернизация на базите в Окинава; В Южна Корея се подчерта ангажиментът към ядрения чадър на САЩ и съвместното възпиране на Северна Корея; В Малайзия и Филипините се търси сътрудничество по морска сигурност и контрол на китайските действия в Южнокитайско море.

Не на последно място са

идеологическите и ценностните интереси,

съсредоточени около стремежа да се утвърди американският модел на управление и съюзническа солидарност срещу авторитарните модели на Китай и Русия. Затова и ключовите послания на обиколката са: САЩ защитават „свободен и открит Индо-Тихоокеански регион“; подкрепят демократичните институции и върховенството на закона в страни като Япония, Южна Корея, Филипините; противодействат на дезинформацията и китайската „меката сила“. 

Ще заживеят ли САЩ и Китай в търговски мир,

като противопоставен на търговската война, в разгара на която се намират? Едва ли. Тръмп може да постигне временна деескалация на търговското напрежение, но не и трайно намаляване на противоречията между САЩ и азиатските икономики защото двете гледат в различни посоки. Американският президент идва да преговаря за ново търговско споразумение, което да бъде изгодно за американските производители и фермери; да възстанови някои търговски канали, прекъснати по време на санкциите; и да да демонстрира „твърда, но прагматична“ позиция пред американските избиратели. Китай обаче няма стимул да прави дългосрочни отстъпки, докато САЩ ограничават достъпа му до технологии и инвестиции; дори евентуална сделка би била по-скоро тактически компромис, отколкото стратегическо помирение защото основните проблеми – субсидиите, интелектуалната собственост, контролът върху редкоземните ресурси – остават нерешени. 

От своя страна, Япония и Южна Корея са съюзници, но и конкуренти на САЩ. 

Що се отнася до Югоизточна Азия, страни като Малайзия, Индонезия и Виетнам са обект на американски интерес, защото предлагат алтернатива на китайското производство; САЩ искат да ги включат във вериги за доставки, ориентирани към Америка. Но регионът не желае да избира страна между Вашингтон и Пекин,, защото американските обещания за инвестиции често остават на политическо ниво, без реално финансиране а Китай продължава да бъде водещ търговски партньор почти навсякъде. В крайна сметка, Тръмп може да постигне символични успехи, но не и да промени икономическата география на региона. 

Най-силен интерес, разбира се, предизвиква

срещата между Тръмп и китайския лидер Си

Не бих се ангажирала с прогнози, но бих предложила два сценария. Ако срещата се окаже успешна, ще има рамков договор между САЩ и Китай, който да замрази (или отложи) допълнителни американски мита и китайски износни ограничения на редки земи. Успешна сделка би повишила доверието на финансовите пазари, би отслабила глобалната търговска несигурност и би показала, че САЩ могат да действат с Китай. Това ще доведе до временна стабилизация на напрежението и ще подобри имиджа на амеиканския президент във вътрешно политически план.

Ако срещата се провали и има слаб резултат, може да се очаква усилване на търговските и технологични натиски – ако Китай не направи значими отстъпки, САЩ могат да въведат планираните 100 % мита или да предприемат допълнителни мерки. Освен това, неуспехът може да засили съмненията сред азиатските партньори дали САЩ могат да поемат ангажимент срещу Китай, което би отслабило американската позиция. В този случай ни очаква продължение или ескалация на икономическата конфронтация – без рамка за деескалация ще се запазят или върнат по-твърди мерки от двете страни – рисковете от глобална икономическа нестабилност се увеличават. Предвид всичко казано, бих оценила шанса за споразумение на около 60-70% — тоест: по-вероятно е да се сключи рамка, отколкото да не се сключи. Но шансът за споразумение, което да реши всички въпроси е доста по-нисък — може би 20-30% ако тук въобще има място за цифри.

Проблемът Украйна едва ли ще е водещ в разговорите с Китай

Китай може да окаже някакво съдействие за мирно решение на конфликта в Украйна — но това далеч не е гарантирано. Ангажиментът би могъл да носи стратегическа полза за него: да се представи като глобален играч, способен да посредничи, и да укрепи дипломатическия си имидж пред Запада и глобалното юг. Но Китай винаги е отказвал да приеме ролята на пряк участник — той никога не е признал официално, че подкрепя Украйна или че е готов да наложи условия изцяло на Русия. Освен това, той едва ли иска да предизвиква напрежение с съюза си с Русия защото има интереси там. Неговият мирен план не предвижда ясно оттегляне на руските войски или възстановяване на украински суверенитет при червени линии — което означава, че

украинската страна и Западът го разглеждат скептично

Дори ако Китай се ангажира официално, реалната способност да влияе върху Русия достатъчно силно, за да спре войната или да принуди компромис — е ограничена. Моето заключение е, че при срещата между двамата лидери темата за Украйна ще бъде засегната и Китай ще даде символично потвърждение на желанието си за мирно решение. Но е много по-малко вероятно, че Китай ще се ангажира с конкретни стъпки, които да доведат незабавно до прекратяване на войната — особено ако това означава да постави в риск двустранните си интереси с Русия.

Ще се срещне ли отново Доналд Тръмп с президента на Северна Корея?

Може би, но ефектът едва ли ще е по-голям от първия път. Въпреки това, ако въобще стане, тя ще бъде символ на връщане към личната дипломация – Тръмп би искал да покаже, че само той може да преговаря с авторитарни лидери и да постига резултати чрез личен контакт, не чрез класическа дипломация. Посланието към Китай е повече от ясно -  подобна среща ще демонстрира, че Вашингтон може да влияе върху Пхенян без посредничеството на Пекин. Това е стратегически удар по ролята на Китай като „единствен посредник“ със Северна Корея. И най-сетне, глобалният медиен ефект би върнала Тръмп в центъра на международното внимание като фигура, способна да „разчупва ледовете“ и да превръща невъзможни диалози в зрелищни събития. С други думи:

такава среща ще бъде повече театър на символите,

отколкото реална дипломация, но ефектът ѝ ще бъде силен. Ако все пак се случи, какво би могло да се обсъжда? На първо място, замразяване на ядрените тестове – възможно е Тръмп да предложи нова форма на неофициален мораториум (какъвто Пхенян наруши след 2019 г.). Може да се предложат стимули срещу ограничени отстъпки – САЩ могат да предложат хуманитарна помощ, разхлабване на някои санкции или нова икономическа програма, ако Северна Корея се въздържи от военни провокации. Да не говорим, че дори кратък разговор между двамата би бил представен като „нова стъпка към мир на Корейския полуостров“. Но срещата крие и определени политически рискове:

риск от легитимация на режима

 – международната общност може да тълкува срещата като признание на Ким Чен-ун, без той да е направил реални отстъпки; раздразнение у съюзниците (Южна Корея и Япония) – те ще бъдат внимателни да не изглежда, че Вашингтон води самостоятелна политика, заобикаляйки техните интереси; негативна реакция от Китай – Пекин може да види срещата като опит САЩ да извадят Северна Корея от орбитата му.
Но това са само предположения. Следващите няколко дни с положителност ще знаем повече.